Дълги години общественият договор беше сравнително ясен: учиш добре, завършваш университет, получаваш диплома и тя ти отваря вратата към по-сигурна, по-престижна и по-добре платена професия. Поне в „нормалните“ държави, колкото по-добро образование получаваше човек, толкова повече се увеличаваха шансовете му да разполага с висок жизнен стандарт през следващите десетилетия. Това обещание доведе дори до изкривявания в някои страни – например до огромния проблем със студентските кредити в САЩ. В Европа сме по-социални и можем да получим добро образование и без да залагаме бъбрек при лихварите или родителите ни да ипотекират бащиния си дом. Натискът от новите технологии, потенциалният ефект от навлизането на изкуствения интелект и цялото разбъркване на търсенето на специалисти на пазара обаче поставя под въпрос досегашния модел и на Стария континент. Той не изчезва, но вече не е достатъчен. Защото въпросът не е трябва ли младият човек да учи висше образование, а какво точно учи, защо го учи и дали това знание може да се превърне в реална компетентност на пазара на труда. AI поставя под натиск особено онези професии, които дълго време изглеждаха защитени именно защото изискват висше о�...