Когато бях в 10-ти клас и живеех в Нигерия, разбрах, че вероятно няма да успея да стана нито футболист, нито тенисист – тогавашните ми големи мечти. И трябваше да реша какво да уча, затова отидох при баща ми и го попитах какво мисли. Той ми каза нещо, което тогава много ме заинтригува: „Запиши строителство. Това е една от най-бавно променящите се индустрии. Така както дядо ти е строял в Куба през 80-те, така аз строих в Нигерия през 90-те и в Сингапур през 2000-ната. Така се строи и днес в България. Бетонът е царят на строителството. Няма нужда постоянно да правиш специализации, за да си в крак с тенденциите – той е международен език. Така се строи навсякъде.“ Тази идея ме впечатли и записах строителство. Днес, години по-късно, разбирам, че баща ми беше прав — но само донякъде. Строителството наистина е една от най-бавните индустрии, но две сили започват да променят архитектурата и строителството по начин, който вероятно ще определя следващите десетилетия: въглеродната неутралност и кръговата икономика. Тези два принципа постепенно водят до нова парадигма – това, което можем да наречем: строителството след бетона. Архитектурата след формата: проектиране в 10D Архитектурата на XXI век постепен�...