Какъв ще е светът след утрешния ден? Свят, в който времето е съкратено и ускорено. Разликата между първата, втората и третата индустриална революция е около 100 години. Но между четвъртата и петата вероятно ще бъде едва 10 години. Обществата по света живеят сред взаимно противоречащи си тенденции – на едновременно традиционните, но и на постмодерните нагласи. Дигиталните технологии и изкуственият интелект променят всички човешки сфери – могат да се ползват както за реализирането на антиутопията на Оруел за свръхнаблюдение или свръхконтрол, но и да намерят лечение на почти всичките ни известни заболявания и отговорите на въпросите за черните дупки и вселените. Живеем в четвъртата индустриална революция, т.нар. трансформираща ера, която е белязана от сливането на дигитални, биологически и физически технологии, което отваря пространство за постинформационното общество, което по същество ще бъде петата индустриална революция.

„Светът след утрешния ден“ се отнася и до следващата фаза, до смяна на парадигмата в бизнеса, характеризираща се с бърз технологичен напредък, нова социална динамика и променящо се поведение на потребителите. Скоро бизнесът ще трябва да се адаптира към смущенията (disruptions) във всяко измерение – икономическо, технологично, екологично и културно, – водени от тенденции като AI, изменението на климата, дигиталната трансформация и менящите се очаквания на работната сила. Промяната става „новото нормално“ – във всички области. Определящ за успеха става адаптационният отговор към тази промяна. Това също се превръща в нов бизнес модел…

Можем ли да сложим етикети, да опишем основните характеристики на света след утрешния ден? Нека опитаме:

Хипердигитализация и автоматизация

Изкуственият интелект допълнително автоматизира рутинните задачи и процесите на вземане на решения. Той ще бъде интегриран във всичко – от обслужване на клиенти до управление на веригата за доставки, което прави бизнеса по-ефективен, но също така изисква ново разбиране за етичния AI. Той не трябва просто да бъде отговорен, прозрачен, обясним и в полза на човечеството… Той трябва да се простира в границите, докъдето започва дехуманизацията, дори ако това намалява ефикасността.

Данните вече са новата валута

Компаниите масово ще използват откритията и прогнозите, извлечени от данни, за по-персоналното изживяване на клиентите и информираното вземане на решения. Например звученето на класическа музика в магазините събужда склонността към купуване на по-луксозни стоки, а маршрутите на такситата в САЩ ни разкриват дали страната е пред рецесия, или напротив, ще бележи икономически ръст. И двете тенденции са разкрити чрез изкуствен интелект. Поверителността и сигурността на данните обаче ще бъдат по-важни от всякога. Затова и киберсигурността е прогресираща до изцяло нова бизнес територия.

Нови работни форми и норми

Дистанционната и хибридната работа са само пример как глобалната работна сила ще изисква нови стратегии за управление и дигитални инструменти за сътрудничество. Но и се преоткрива физическото присъствие в офиса като гарант например за провеждането на истински брейнсторминг и критическо мислене. Все повече ще бъдат самонаетите, които ще създават нови ниши от продукти и услуги, а професията ще става все по-флуидно и гъвкаво понятие. Това ще породи и феномена на икономиката на свободната практика. Все по-голяма част от работещите ще бъдат gig работници, предизвиквайки традиционните модели на заетост и изисквайки от бизнеса да предлага по-гъвкави и децентрализирани работни условия.

Автоматизация на работното място

AI ще замени определени роли, но също ще създаде нови форми на сътрудничеството „AI – човек“. Това ще налага изграждане на капацитет, адаптация и ниво на съзнание (mindset). Компаниите ще трябва да се съсредоточат не само върху повишаването на квалификацията на наетите, но и върху създаването на нови работни роли, които увеличават максимално човешката креативност и емоционална интелигентност.

Устойчивостта вече е бизнес императив

Кръговата икономика е част от тази концепция. Предприятията ще възприемат по-устойчиви практики, като се фокусират върху ефективността на ресурсите, рециклирането и минимизирането на отпадъците. Тази норма ще бъде движена от регулации, търсене на клиенти и загриженост за околната среда.

Допълваща тази философия е концепцията за устойчивостта на климата. Компаниите ще трябва да се справят с климатичните рискове в своите бизнес модели, като интегрират мерки за устойчивост в ключовите си стратегии. Инвеститорите и потребителите все повече ще изискват прозрачност в тези усилия.

Променящи се очаквания на потребителите

Потребителите ще търсят много повече от продукт. Те ще изискват политики, съпътстващи продукта или услугата, удобство и персонализиране. Личностно насочените услуги чрез обработени данни от AI ще бъдат ключовите отличителни черти.

Социални и етични очаквания

От бизнеса ще се очаква да се съобразява с множество социални каузи, практиките за привнасяме на разнообразие, справедливост, включване на хора от малцинства или в неравностойно положение, както и прозрачност на всички нива. И потребителите, и служителите ще приоритизират компаниите, които демонстрират етично лидерство и корпоративна отговорност.

Глобализация 2.0

Възвръщане на регионализацията и местното производство. Глобалните вериги за доставки ще станат по-децентрализирани, с акцент върху местното производство, намаляване на рисковете от нарушаване в доставките и отново – повишаването на устойчивостта.

Нови пазари със собствени специфики

Нововъзникващите пазари, особено в Африка и Югоизточна Азия, ще се превърнат в ключови двигатели на растежа, тъй като фирмите търсят нови възможности.

Въпреки че автоматизацията и изкуственият интелект ще повишат ефективността във всичките ѝ измерения, те също така ще покажат дефицит в уменията, особено в отрасли, които разчитат в голяма степен на ръчния или рутинния труд. Това ще породи необходимостта от разширяване на дефиницията за дигитална грамотност. Служителите на всички нива ще трябва не просто да познават необходимите дигитални инструменти и процеси, но и да изградят организационна култура на непрекъснато учене. Те ще трябва и да знаят какво да подадат на алгоритмите като задание, така че да получат максимума от техния капацитет (prompt engineering), да са осведомени за техните предразсъдъци, „ехо стаи“ и халюцинации. Предразсъдъците са отражение на човешките полови и расови нагласи, които непреднамерено присъстват в данните, на които е обучен изкуственият интелект. Той ги проявява например при идентифициране на престъпници или при подбор на кандидати за професионални позиции. „Ехо стаите“ се реализират, когато изкуственият интелект ни предоставя „още от същото“, т.е. когато търсим информация чрез големите езикови модели (LLM), тя често е едностранна и лишена от плурализъм, освен ако ние изрично не поискаме множество на гледните точки. Съответно халюцинациите са резултат на това, че AI е програмиран почти винаги да дава отговор, дори ако не е „правилен“. Не само работещите, но и хората изобщо биха могли да станат обект на социален инженеринг вследствие на тези AI ефекти и това също е част от „новото нормално“.

Дигитални близнаци и киберсигурност

В епохата на четвърта и вече очакваната пета индустриална революция всяка материална структура или инфраструктура ще има своя дигитален близнак – независимо дали това ще е фабрика за производство, или човешко тяло. Това издига важността на киберсигурността и поверителността на данните. Тъй като фирмите събират повече данни и приемат облачни и управлявани от AI системи, рискът от кибератаки ще нараства. Мерките за киберсигурност трябва да се развиват, за да се защити чувствителната информация и да може да се гарантира доверието на клиентите.

Ново лидерство

Новото бизнес лидерство изисква непознати досега измерения, които включват управлението на хората с по-голяма емпатия, емоционална интелигентност и умението да се разрешават конфликти.

Това извежда едно ново качество, каквото е самоосъзнаването. Лидерите трябва да изградят разбиране за собствените си емоции и пристрастия, за да ги владеят градивно. Те трябва да обмислят внимателно процесите на вземане на решения и как поведението им влияе на другите.

Способността да разбират и споделят чувствата на другите ще е от решаващо значение. Емпатичните лидери ще съзидават среда, в която служителите се чувстват разбрани и ценени, което ще се отблагодари с по-голяма ангажираност, продуктивност и доверие. Лидерите ще трябва да могат естествено да се ориентират в менталното и емоционалното състояние на екипите си, да разрешават конфликти, да осигуряват подкрепа и да насърчават сътрудничеството. Част от задачите на бизнес лидерите ще бъде да култивират здрави и автентични взаимоотношения със своите служители, клиенти и партньори.

Разбира се, новото бизнес лидерство ще трябва да привлича и задържа таланти и да работи за устойчивост и съответствие с нормативните изисквания. Времената на смущения и турбуленции с често променящи се или противоречащи си тенденции ще налагат да се реагира проактивно, а не след възникването на криза. И докато бизнесът ще се трансформира предимно дигитално, то лидерите трябва да насърчават в екипите си култура на иновации и адаптивност, като същевременно поддържат чувството за цел и принадлежност сред служителите.