Въпреки популярността си в корпоративния свят и стартъп средите терминът „подривна иновация“ често бива неразбран. Клейтън Кристенсен, който въвежда понятието, е бил съветван от колеги да го преименува на „Ефекта на Кристенсен“, тъй като думата „подривно“ носи твърде много конотации.

Какво всъщност представлява подривната иновация?

Това е процес, при който привидно по-прости продукти успяват да изместят утвърдените лидери, създавайки напълно нови пазари. Вместо да се конкурират директно със съществуващите решения, тези продукти се насочват към хора, които до момента не са имали достъп до подобни възможности. Първоначално те предлагат само основни функции, но с времето стават все по-добри. В този момент големите компании обикновено се изтеглят към високия си сегмент клиенти, като позволяват на новите играчи да превземат пазара от долу нагоре.

Класически пример за подривна иновация е транзисторното радио. Когато Sony пуска своите портативни радиоприемници през 50-те години на миналия век, те не се опитват да привлекат аудиофилите със скъпи лампови системи. Вместо това се насочват към нова аудитория – тийнейджърите. За тях дори радио с леко метален звук е много по-добро от никакво. Целта не е била качественият звук, а възможността за забавление, което да вземеш навсякъде със себе си.

През 70-те години с напредъка на полупроводниковите технологии историята се повтаря. Появяват се персоналните компютри – на пръв поглед слаби и ограничени в сравнение с мощните мейнфреймове, но идеални за домакинства и малки предприятия, които дотогава дори не са мечтали за собствен компютър. Задачата на персоналните компютри не е била изпълнението на тежки алгоритми, а обработка на текст и водене на просто счетоводство. С течение на времето обаче те стават все по-мощни, докато накрая правят мейнфреймовете и техните производители излишни – точно както транзисторите заменят вакуумните лампи.

Подривната иновация е като верижна реакция, при която всяка вълна създава условия за следващата. Персоналният компютър не само променя начина ни на работа, но и прави възможно превръщането на интернет в световна мрежа. По-късно компютрите еволюират в още по-революционна форма: смартфоните, които поставят невиждана изчислителна мощ в джобовете на милиарди хора. Така ерата на мобилната свързаност позволява на компании като Airbnb и Uber да преобразят цели индустрии, като превръщат „подривната иновация“ в популярния израз, който е днес.

Подривни агенти

Намираме се на прага на може би най-дълбоката промяна досега – подриването на интелекта. Системите с изкуствен интелект вече показват способности, които доскоро смятахме за уникално човешки – логическо мислене, учене от опит и вземане на самостоятелни решения. Независимо дали са въплътени в роботи, или съществуват само в дигиталния свят, тези агенти ще преобразят из основи начина, по който създаваме стойност в икономиката. За разлика от предишните вълни на автоматизация, които главно подобряват съществуващи процеси, тези агенти ще изпълняват нови задачи, които преди това не са били възможни.

Разглеждайки модела на подривната иновация, можем да направим изненадващ извод за бъдещето на труда – масовите страхове, че изкуственият интелект ще замени служителите в съществуващите компании, са до голяма степен неоснователни. Утвърдените организации са изградили своята структура, процеси и култура около човешките особености и опитът да се внедри изкуствен интелект в такава среда би бил като опит да се смени двигателят на движещ се автомобил. Вместо това изкуственият интелект ще навлезе първо там, където има неизпълнени задачи и неизползвани възможности за създаване на стойност.

Представете си предприемач с ограничен бюджет – той или трябва да върши всичко сам, или да остави важни задачи недовършени. Автономните агенти биха могли да му помогнат с разработката на прототипи, създаването на маркетингови материали или автоматизирането на поддръжката. Тези агенти не идват да заместят скъпо платени професионалисти – те помагат на хора, които досега изобщо не са използвали такъв тип услуги.

Истинската заплаха от навлизането на изкуствения интелект не е толкова за отделните специалисти, колкото за целите компании, които разчитат на човешки труд – без значение дали става дума за физическа или умствена работа. Техният двигател не може да бъде сменен, а той е твърде сложен и скъп в сравнение с двигателя на задаващата се вълна от изцяло автоматизирани бизнеси, които още от самото начало са създадени да работят без служители.

Евтино и лесно 

Природата на технологията е да превръща скъпото и сложно в евтино и лесно. Не става дума само за намаляване на цените – технологията демократизира възможностите. Чрез поредица от подривни иновации тя превръща това, което някога е било запазено само за правителства, големи корпорации и тесни специалисти, в достъпно за всеки човек. Така водещата роля постепенно се измества от централизирани към децентрализирани системи и от институции към мрежи.

В началото всяка нова технология е сложна, скъпа и изисква специализирани познания. Това, естествено, води до централизация – само големите организации разполагат с нужните ресурси и експертиза. Но с времето технологията съзрява, опростява се и става все по-достъпна. Тогава централизираният модел започва да губи своите предимства.

Парадоксалното е, че самите централизирани пионери несъзнателно подготвят собственото си подриване. Докато усъвършенстват технологията и създават стандарти, те улесняват иновативни предприемачи да използват стандартизираните инструменти, за да създават мрежи, чрез които да достигат до пазари и потребители, които преди това са били недостъпни.

Тази трансформация не е следствие от идеология, а естествен резултат от технологичния напредък, който превръща недостъпното в достъпно. Въпреки че централизацията има предимства в началото, с времето децентрализацията винаги взема превес. Когато възможностите станат достояние на повече хора и координацията между тях се подобри, фокусът, естествено, се измества от контрол над ограничени ресурси към сътрудничество в мрежи.

Трошащ се свят 

Все още основното средство за производство в бъдещата икономика – изкуственият интелект, е силно централизиран. Технологичните гиганти държат контрола върху най-развитите негови форми и засега те остават достъпни само за самите компании и разбира се, държавните агенции.

Това не е случайно. Най-новите изчислителни центрове, които се изграждат, ще консумират гигавати електричество и ще се нуждаят от собствени ядрени реактори – начинание, невъзможно без държавна подкрепа. Тези инвестиции, които съперничат по размах с проекта „Манхатън“, не целят просто предоставянето на по-добри услуги на потребителите. Те са движени от убеждението, че изкуственият интелект ще определи бъдещия баланс на силите в света.

Тези високи залози създават порочен кръг на централизация, при който правителства и корпорации защитават взаимно интересите си. Големите технологични компании лобират пред правителствата при създаването на регулации за изкуствения интелект така, че те да са в тяхна полза и да затруднят навлизането на по-малки конкуренти на пазара. Ако ставаше въпрос само за власт, утвърдените играчи биха затвърждавали контрола си все по-силно, като премахват всякакви възможности да бъдат свалени от върха.

Но историята показва, че централизацията работи само докато може да поддържа контрол над скъпа и сложна технология. А технологиите стават евтини и общодостъпни с все по-бързи темпове.

Точно както мейнфреймовете отстъпват пред персоналните компютри, днешната централизирана облачна инфраструктура ще бъде изместена от децентрализирани алтернативи. Тези мрежи няма да се състезават директно с технологичните гиганти. Вместо това те ще създават нови пазари с участници, които преди това са били пренебрегвани.

Пукнатините вече са видими и се простират отвъд техническите ограничения. Навлизаме в епоха на нарастваща регулаторна сложност и геополитически напрежения. Различните региони разработват свои собствени регулации и етични рамки. Санкциите и търговските ограничения създават изкуствени бариери, като оставят много пазари необслужвани от глобалните играчи. Тази разпокъсаност създава идеални условия за подривна революция.

Суперинтелигентност за всички

И тя е вече в ход. Докато големите облачни доставчици изнемогват под собствената си тежест, на преден план излизат по-малки локални доставчици на изчислителни ресурси. Те запълват празнините, които големите играчи оставят, като предлагат услуги в непосредствена близост до крайните потребители. Това осигурява много по-бърза комуникация – ключов фактор за повечето приложения с изкуствен интелект. За разлика от гигантските центрове за данни тези локални клъстери се захранват лесно от съществуващата енергийна мрежа. Нещо повече – те могат да бъдат колокирани заедно с възобновяеми източници на енергия, което да ги направи още по-ефeктивни и независими.

Така идва нова вълна на децентрализация и демократизация. Представете си изкуствен интелект, който се захранва от обединените ресурси на множество участници. Вместо да бъде инструмент в ръцете на елита, той ще представлява споделена технология, създадена от и за общността. Дори ако така се стигне до създаването на суперинтелект, надминаващ човешкия, вероятността той да бъде използван срещу човечеството е много по-малка, тъй като този интелект ще бъде децентрализиран и по своята същност ще отразява интересите на широк кръг от хора.

За да изградим истински независими мрежи обаче, е необходимо да осигурим доверие между участниците. В централизираните системи този проблем се решава от единен авторитет, който гарантира коректната работа на всеки компонент. Когато такъв централен авторитет липсва, участниците трябва да установят протоколи, които да им позволят да си сътрудничат ефективно дори ако някои от тях се опитват да компрометират системата.

Въпреки че много проекти работят върху децентрализиран изкуствен интелект, те все още изостават значително от централизираните системи. Причината за това е, че все още е скъпо и сложно да се изгради доверие в мрежа с отворен достъп. Съществуващите подходи имат сериозни недостатъци – софтуерната криптография е твърде бавна за практическо приложение, а блокчейн механизмите изискват пълна прозрачност, което прави невъзможно запазването на конфиденциалност.

Доверен силиций

Появява се нов, евтин и лесен начин за изграждане на доверие между участниците в дигитални мрежи. Става дума за доверените среди за изпълнение (Trusted Execution Environments, TEEs) – технология, която вече е вградена в процесорите на почти всички нови устройства – от смартфони до сървъри, включително и в най-новите чипове на Nvidia за обучение на изкуствен интелект. Разпространението ѝ се дължи основно на нуждата на компаниите и правителствата да запазят дигиталния си суверенитет дори когато използват чужда инфраструктура.

В сърцето на тази технология са специални защитени зони в процесора, известни като „анклави“. Те осигуряват напълно изолирана и поверителна среда за изпълнение на програмен код, недостъпна за външна намеса. Благодарение на вградените хардуерни механизми анклавите предоставят криптографски гаранции, че дори при физически достъп до устройството никой не може да прочете или да повлияе на това, което се случва в анклава. Най-важното е, че благодарение на специализирания хардуер тази сигурност се постига без забележима загуба на производителност за разлика от традиционните софтуерни криптографски решения.

С помощта на доверените среди за изпълнение става възможно създаването на дигитални мрежи, които съчетават предимствата както на централизираните облачни услуги, така и на децентрализираните блокчейн системи. Всеки участник може свободно да предоставя и използва изчислителни ресурси, като същевременно получава пълни гаранции за интегритета на изчисленията и поверителността на данните си.

Макар да звучи твърде техническо, това нововъведение има революционни последици. То проправя пътя към появата на суверенни дигитални субекти, способни да действат напълно независимо както в дигиталния, така и във физическия свят. Използвайки гаранциите на TEE-базирана мрежа, един автономен агент може самостоятелно да наема сървъри, върху които да помещава интелекта си, както и да управлява различни физически устройства и роботизирани системи.

Тези агенти ще могат да пазят информацията си в тайна и дори да притежават собствени крипто портфейли. Те ще предоставят услуги, ще генерират приходи и ще инвестират в развитието си. Докато имат налични средства в портфейла, те на практика ще бъдат неспираеми, като следват единствено заложената в тях логика. Някои ще работят под човешко ръководство, докато други ще бъдат напълно автономни – с възможност дори сами да усъвършенстват кода си. Това маркира началото на епоха, в която дигиталните автономни агенти ще бъдат не просто инструменти, а пълноправни участници в икономическия живот. Разбира се, възможностите на всеки такъв агент ще се определят от мощта на мрежата, която стои зад него.

Автономна ера

В кухнята се чува тихото бръмчене на хладилника. Задачата му не е просто да поддържа храната студена – той е автономен агент, който се грижи за доставките на храна в домакинството. С помощта на камери и сензори следи хранителните навици на цялото семейство и се координира с доставчиците, за да осигури нужните продукти на най-изгодната цена точно когато запасите от нещо са на свършване. Проучва нови продукти, които биха ви заинтригували, и прави предложения, съобразени с предпочитанията и хранителните навици на всеки в къщата.

Цялата икономика сега се движи от автономни агенти. Нашата роля отдавна не е да изпълняваме задачи, а да определяме цели и да вземаме решения. Около нас работи цял екип от специализирани агенти, които се грижат за изпълнението на всяка поставена задача. Държат ни в течение за напредъка си и се допитват до нас, когато е нужно да се вземе важно решение. Всичко това се усеща като екзоскелет, който разширява не само възможностите ни за взаимодействие с физическия свят, но и способностите ни да боравим с информация.

Вече няма работни места, служители и началници. Хората не работят един за друг – няма смисъл в това. Съвременните задачи са толкова комплексни и изискват такава бързина на изпълнение, че далеч надхвърлят човешките възможности. А и вече няма нужда да се работи за заплащане. Всичко е евтино и лесно, защото интелектът е евтин и лесно достъпен.

Доверието също вече е нещо, което се постига евтино и лесно. Това дава възможност за създаване на мрежови структури, които обединяват и координират усилия и ресурси, без никой конкретно да ги притежава. Участниците могат да влияят върху развитието на мрежата по различни начини, но тя функционира като независима система в децентрализиран автономен облак. Може да се каже, че както всеки човек има рояк от агенти, които работят за него, така и всяка мрежова организация има общност от хора, които работят за нейния интерес. Някои от тези структури се формират около предоставянето на определени услуги или продукти, други представляват отделни общности, а някои дори се обявяват за дигитални държави, които се стремят към дипломатическо признаване.

В тази нова епоха автономността и сътрудничеството са неразривно свързани. Икономиката е изключително конкурентна – само решения със скоростта на машина могат да са в крак с динамиката на пазара. Силно капиталистическа е – повече капитал означава повече изчислителна мощ за управлението на по-способни агенти. В същото време обаче е и дълбоко кооперативна, тъй като всичко значимо е притежавано от автономни мрежи, представляващи широки общности.

Очаква ни бъдеще, в което всичко е автономно и независимо. Ако искаме да оцелеем в него, ние, хората, също трябва да станем автономни и независими.