Смартфоните са неизменна част от ежедневието ни, а неусетно се превръщат и в задължителна такава – от имейла или акаунта в социалната мрежа, в които не можете да влезете без потвърждение от телефона си, през плащанията, които също често изискват вид авторизация, до дори ежедневни дейности като свързването ни с близки и колеги или това да ни допуснат на някой стадион или концерт eдинствено чрез app.

Джобните ни устройства са портал към безброй продукти, услуги и начини на комуникация. Те са своеобразен показател на дигиталната епоха. Затова всяка индустрия се стреми да предложи по-безпроблемно и интегрирано преживяване за своите клиенти с по-бързо зареждане на съдържанието, по-лесно създаване на акаунти и по-интуитивни потребителски интерфейси. Следващата стъпка обаче може да не е под формата на сбор от отделни приложения, а по-скоро като единна, универсална платформа – т.нар. „суперприложения“ (super-apps).

Какво е super-app?

Представете си, че кандидатствате за работа чрез същото приложение, от което поръчвате вечеря, плащате сметка за ток, резервирате полет и се обаждате вкъщи. Вместо да превключвате между дузина различни апликации през деня, едно-единствено приложение изпълнява работата на десетки, ако не и на стотици други. Няма нужда да запомняте номер на кредитна карта, тъй като покупката на застраховка за колата може да използва същия електронен портфейл като вашия акаунт за търговия с акции. Още по-добре, натрупаните бонуси при поръчка на пица могат да се използват за плащане на сметката за телефон.

За повече от милиард души по света този опит е вече ежедневие чрез „суперприложения“, разказва специален доклад на Deloitte по темата. Суперприложенията са нещо като платформа, най-често включващи възможности за разплащания, онлайн пазаруване, социални мрежи и комуникация, транспорт, здравни и финансови услуги. Те съдържат понякога голям брой мини функции, организирани чрез вътрешни за тях подприложения, селекцията от които потребителят може и да редактира – като софтуерно швейцарско ножче в дланта ни. Някои ги представят като опростена операционна система вътре в системата.

Макар и все още не толкова добре познати в Европа и Северна Америка, те всъщност са изключително добре разпространени в някои от най-населените държави. Учебникарският пример е започналата от чат програма в Китай WeChat, която днес интегрира финансови услуги, онлайн пазаруване, транспорт и много други. Подобни са и AliPay, индонезийската Gojak или Grab в Сингапур и Малайзия.

Удобство или монопол

Удобствата от подобен подход са за всички страни в процеса. Собствениците на платформата задържат крайния потребител в нея. Увеличават се лоялността и ангажираността. Към първото тримесечие на 2024 г. само WeChat има 1,36 млрд. месечни ползватели, основно в Китай. Местните прекарват средно по почти 80 минути дневно в платформата, показва статистиката. Освен това WeChat печели и от предоставянето на възможност на трети страни да предлагат услуги чрез мини приложения. За доставчиците на услуги това е лесен начин да достигнат до потребители, без да плащат твърде големи такси. Обикновено монетизацията е чрез реклама или чрез задължителни трансакции вътре в системата, за които се събират разумни такси. За крайният потребител, разбира се, остават интеграцията и лесното намиране и преминаване между всяка услуга, която му е нужна. Мини програмите в WeChat са седемцифрен брой. Един анализатор сравнява избора да не ползваш WeChat в Китай с това да излезеш на улицата без обувки.

Освен в Азия super-apps набират популярност и в Африка и Латинска Америка. И това не е случайно. На запад приложенията често дигитализират вече налични услуги или такива, предлагани преди това през уеб, които се представят от хиляди различни вендори. Бумът на цифровите услуги в Азия идва директно със смартфоните – за цели поколения плащането през app e най-естественият процес. В същото време суперприложенията изискват по-малък ресурс и могат да се ползват и на по-достъпни апарати – на пазари с по-неплатежоспособни потребители. Друга причина е липсата на толкова стриктни антимонополни закони в някои от държавите, ограничаването на западните конкуренти (особено в Китай), както и възможността малки търговци да се разраснат в партньорство с платформата, без да се налага да изграждат собствени канали за разпространение.

Концентрацията на икономическа зависимост обаче, както и подозренията за вмешателство на държавни играчи по отношение на събирането на данни, притесняват някои участници на пазара. А и политиците – Доналд Тръмп в качеството си на действащ президент преди няколко години забрани WeChat в САЩ.

Тук не е Азия

Тази забрана вече не съществува, но това не значи, че на азиатските играчи им е по-лесно да навлязат в Европа и САЩ. Една от причините за това вече посочихме – навиците на потребителите тук, които все още не са на нивото на възприемане на дигиталните разплащания на Източна Азия. От друга страна, са традициите – уклонът да не се разчита на един доставчик за всичко, а да се ползват отделни приложения за различните услуги, които вече са налични и утвърдени. Това беше една от причините Meta да раздели Messenger от основния Facebook app например. Не бива да се подценява обаче и добре контролираната от няколкото големи играча дигитална територия на западния свят, за които суперприложенията от други континенти са явна заплаха за модела им за печалба от съдържание. Преди няколко месеца американското правителство дори започна разследване срещу Apple за злоупотреба с господстващо положение заради правилата за достъп до пазара им с приложения. Според регулатора те са направени така, че суперапликации да не могат да се предлагат, като един от механизмите е с ограничения върху включването на въпросните мини програми в потенциални super-apps, които могат да се свалят от App Store.

„Apple признава, че суперприложенията с мини програми биха застрашили нейния монопол“, се казва в съдебния иск. „Както се изрази един мениджър на Apple, позволяването на суперприложения да се превърнат в „основния портал, където хората играят игри, резервират кола, правят плащания и т.н.“, би „пуснало варварите да влязат през портата“.

Американската компания оспорва тезата на обвинението с примери, но в същото време под натиск се съгласи да промени спорното правилo от януари 2025 г. Всъщност 2025-а е годината, в която анализатори като Deloitte и JP Morgan очакват да започне истинският възход на западните суперприложения. И въпреки че има скептици, че регулаторната и търговската ситуация тук ще позволи чак такава огромна интеграция, промяната е силно вероятна, защото самият модел е достатъчно привлекателен дори за най-големите.

Мечтата на банкитe или техният немезис

Сред най-заинтересованите браншове по отношение на суперапликациите са банките. Изследване на KPMG посочва, че нововъведението може да има разтърсващ ефект в сектора. Отвореното банкиране в super-app, от една страна, ще подобрява преживяването на потребителите и ще даде възможност на финансовите институции да разширят обхвата си до потенциални клиенти чрез различни платформи. Ежедневните трансакции се очаква да създадат по-голямо доверие и лоялност. Събирането на данни ще подобри анализа и ще даде възможност за предоставяне на по-подходящи допълнителни услуги и продукти с по-лесна и качествена идентификация и онбординг – микротрансакции, заеми, инвестиционни и застрахователни продукти и т.н.

В същото време обаче точно банковият сектор е най-заплашен от навлизането на нови играчи в областта на разплащанията, и то такива с много по-сериозен развоен потенциал и дистрибуционна мрежа. Анализът на Deloitte предвижда, че технологичните гиганти ще се намърдат в тази твърде апетитна ниша заради позиционирането им по вертикалите, където те са монополисти и без суперприложения. „Тези действащи фирми имат тройното предимство да притежават техническите ресурси за интегриране на суперприложения, финансирането за всички необходими сливания и придобивания (и да се борят със свързаните съдебни спорове) и мащаба за подтикване на настоящите потребители към нови услуги“, се посочва в анализа. Според консултантската компания и по-бавното възприемане на нови технологии от западните потребители също е предимство за технологичните корпорации. Те просто ще продължат да предлагат услуга през вече инсталираните на смартфоните на своите клиенти програми за много по-безпроблемно навлизане в екосистемата на суперприложенията.

В този смисъл социалните мрежи, компаниите за споделени пътувания и тези за разплащания най-вероятно ще са тези, които ще успеят първи да развият успешни super-apps, смятат в Deloitte, въпреки че банковите и застрахователните услуги вероятно ще играят ключова роля във функционалността на суперприложенията. Вече започваме да виждаме такива примери – като използването на мини програми от Snapchat, интегрирането на PayPal и Venmo, доставките на храна в Uber, допълнителните продукти в приложения за настаняване, платформи за електронна търговия, които предлагат медицински услуги и продукти, дори желанието на Илън Мъск X да се превърне в „приложение за всичко“.

През 2022 г. Gartner прогнозираха, че само 5 години (2027 г.) ни делят от момента, в който над половината от световното население ще ползва суперприложения всеки ден. Разбира се, на тези данни трябва да се погледне и не твърде амбициозно – най-малкото през призмата на факта, че почти 60% от световното население живеят в Азия. Ръстът на малкото големи суперприложения, които ползваме и по на запад обаче, е видим дори в България. Най-скорошният пример дойде от Revolut – в началото на месеца от компанията обявиха, че плащанията на българи през системата им в Гърция и Италия само за периода май-юли 2024 г. са били съответно около 10 и 5 млн. евро. Предстоят интересни времена за търговията и разплащанията.

Как работи WeChat:

Мария решава да покани приятели на вечеря вкъщи. Тя отваря WeChat и пуска покана, същевременно без да излиза, поръчва храна и наема чистач – всичко на едно място.

Георги вижда поканата, докато прехвърля feed-а си в WeChat. От приложението той отговаря, проверява прогноза за времето, а след това си поръчва превоз.

Чистачът на Мария свършва работата си и получава своето заплащане автоматично в WeChat.

Прибирайки се у дома, той използва приложението, за да инвестира приходите си в крипто.

След вечеря Георги и Мария ще ходят на кино. Те купуват билети чрез суперприложението.

WeChat уведомява салона, когато пристигнат, за да могат директно да влязат и да си вземат приготвените за тях пуканки. Няма опашка, будка за билети и касиер. Има само WeChat.