Модерната, а дори и немалка част от античната наука, е родена в Европа. Векове наред Старият континент доминира света не заради населението и климата си, а заради познанията, оръдията на труда и изобретенията си. Днес ситуацията е различна. Европа вече не диктува еднолично научния прогрес на планетата. Повечето от водещите технологични компании в сферата на услугите са родени в митичната Силициева долина. Отвъд океана се създадоха ядрената енергия, компютърът, мобилният телефон, интернет, социалните мрежи, а сега и достъпните AI асистенти. Много от иновациите в биотехнологиите и в медицината идват от Америка. САЩ е и страната, най-напреднала в овладяването на Космоса. Американските университети пък доминират години наред всякакви класации за най-добри висши училища в света.

Всичко това не е случайно. То се дължи на два фактора: привличането на таланти от цял свят и изобилните публични и частни инвестиции в научна и развойна дейност, които са и вторична притегателна сила за учените. Между двете световни войни САЩ стават интересни за водещите по това време европейски умове във времена, в които немалко бягат от затруднена и смутна Европа в търсене на стабилност на друг континент. Сред тях са Айнщайн, Енрико Ферми, Нилс Бор и още куп основополагащи за съвременната наука имена. Успехите им заедно с тези на „спасените“ (често не особено морално) германски и японски изследователи непосредствено след войната са в основата на съвременното превъзходство на Америка в поне няколко сфери. Те стават и причина за възникването на периода на „Голямата наука“ (Big Science), свързан с припознаването на иновациите като водещо конкурентно предимство и мащабните държавни инвестиции в тях. Между 1930 и 1957 г. има период, в който Масачузетският технологичен институт увеличава значително мащаба си и петорно студентите си, за да се превърне от технологично училище в подкрепа на съществуващата индустрия, във водещото и желано от всички млади таланти по света място за изучаване на STEM науки.

Различните вече не са добре дошли

В Европейския съюз разговорът как да обърнем посоката на американското превъзходство в научната и развойна дейност е част от публичната дискусия за развитието на икономика с по-висока добавена стойност и иновации буквално от десетилетия. В същия период ЕС продължава да губи учени в посока САЩ. Всъщност не само Европа – 40% от студентите в магистърски и докторски програми в MIT са чужденци, от които около половината са от Азия.

Сами напредвахме бавно, но политическият удар на администрацията на президента Тръмп срещу науката в последните месеци има потенциала да промени тази тенденция. Безпрецедентният натиск срещу научните среди, често обвинявани, че са гнездо на либерализма, застрашават финансовата устойчивост на ключови научни направления. От друга, действията на новата власт плашат учените в личен план, както фашистите в Европа през 30-те. Резултатът е, че под въпрос са поставени именно двата стълба на американското научно и икономическо превъзходство, които вече споменахме: конкуренцията от таланти и щедрото финансиране на изследователска дейност. Тази реалност прозира както от данните, така и от разговорите, които се опитахме да проведем с европейски учени, работещи в САЩ.

В социологическо проучване на сп. Nature сред над 1600 учени в страната, проведено в края на март, 75,3% от тях са посочили, че обмислят преместване в друга държава. Личи отношението на младите: 548 от 690 post-graduate изследователи и 255 от 340 с докторски степени изразяват готовност да отидат в чужбина. Това едва ли е изненада, след като администрацията на Тръмп беше доста агресивна към техни връстници. Властите арестуваха едни и изгониха от страната други млади представители на научните среди. Обикновено поводът е участие в неудобните за консерваторите антиизраелски демонстрации. Марко Рубио се похвали, че е отнел над 300 разрешения за пребиваване по тази причина. Nature обаче цитира и други примери – като арестувана млада руска биоинформатичка от Медицинското училище в Харвард заради митническа подробност, на която бе отнета визата, въпреки че изрази опасения от политическо преследване в Русия. Също и за венецуелска докторантка, която бяга във Великобритания, защото пребивава в САЩ по същата програма за временна защита, която не помогна на десетки нейни сънародници да бъдат депортирани под претекст, че са потенциални гангстери. Някои университети дори вече предупредиха чуждестранните си студенти да не пътуват, а множество източници потвърждават за климат на страх сред научните среди.

„Проблемите с имиграционните режими сега означават също, че не идват нови студенти и научни работници. Може да минат няколко години, но това ще се усети много силно“, ми споделя в неформален разговор университетски преподавател и изследовател от европейки произход, който работи от две десетилетия в САЩ. Нито един от представителите на европейската научна диаспора в страната, с които се свързах, обаче не пожела да застане зад изказването си с истинската си самоличност заради страх от преследване.

Икономически удар

Други обаче не се притесняват да говорят открито. Сред тях е президентът на университета „Принстън“ Кристофър Айзенгрубер, който обръща внимание пред NYT и Atlantic за предложените промени във финансирането на науката в университетите. Въпросът е ключов и изниква във всеки разговор, който провеждам по темата. Планира се драстично ограничаване на дела на непреки разходи, които се дават по държавните грантове за наука. Това са средства, които отиват директно в университетите, а не при учените, извършващи конкретния проект. Промяната там е от около 60% досега на 15%, т.е. четирикратно свиване на досега щедрото прилежащо финансиране, което се е използвало за изграждане и поддръжка на научната инфраструктура. Загубите за всеки от големите университети могат да достигнат до стотици милиони, потвърждават няколко източника.

Сред тях е „Принстън“, където става дума за между 250 и 400 млн. долара. „Ще стане невъзможно университетите да продължат с изследванията, както преди“, директно заявява по повода Айзенгрубер, който е и председател на Борда на директорите на Асоциацията на американските университети. „Има сериозна заплаха за сътрудничеството между правителството и университетите, което допринесе за мощта на страната и за качеството на нашите изследователски институции“, добавя той, наричайки сегашната ситуация „най-голямата опасност за американските университети от червения страх през 50-те“.

Това директно държавно финансиране не може да се замени бързо или въобще с частни капитали по няколко причини, обяснява дългогодишният президент на „Принстън“. Едната е огромният размер на средствата. Към момента администрацията е спряла над 3 млрд. долара пряко финансиране към университетите от началото на годината. Другата е нуждата от финансиране на дългосрочни изследователски проекти по различни направления, които не са атрактивни за частния сектор, търсещ бързо приложение и извличане на търговска полза. Айзенгрубер дори има конкретен пример – британецът проф. Дънкан Халдейн, спечелил Нобеловата награда за физика през 2016 г. за работата си в Принстън, идва в Ню Джърси само защото държавната Национална фондация за наука (NSF) решава да финансира дългогодишното му изследване в областта на квантовата физика. Във Великобритания той не намира подкрепа, защото финансовите инструменти по това време предлагат само подпомагане на по-краткосрочни проекти. Президентът на „Принстън“ е категоричен, че изследователска дейност от такъв тип повече няма да може да се прави в техния университет, ако положението остане, както е в момента.

 „NFS сега е в хаос – обяснява един от научните ни събеседници. – Само за една сутрин през февруари в зуум обаждане онлайн са съкратени 10% от персонала на организацията. След това много са възстановени от съда, но слуховете в американските медии са за планирано съкращение на бюджета на Национална фондация за наука с над 50%, което би довело и до съкращение на персонала в подобни мащаби.“ Сходно е положението и в други ключови държавни организации, като Националните институти [WU1] по здравеопазването (NIH) и Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC). NIH e най-големият публичен източник на финансиране на биомедицински проучвания в целия свят със значителна преднина. Организацията има 47 млрд. долара годишен бюджет, но вече беше принудена да спре финансирането на над 800 проекта, част от тях в ключови сфери като заразни болести.

Но финансите не са всичко. Цели научни сфери са засегнати сериозно от съкращението на специалисти. Климатичните изследвания и метеорологията също са сред тях. Обикновено решението се базира не на ефективност и резултати, а на вярванията на различни политици. „Правителството уволни десетки хиляди души в рисърч, здравеопазване, образование – от NSF, NIH, CDC, всякакви места, които произвеждат данни, на които разчитаме всички“, посочва един от учените. Митата върху вноса на микроскопи, лабораторно оборудване и материали, както и компютърни чипове, също ще окажат влияние върху научната дейност и институциите, които вече изпитват финансово напрежение. САЩ например са най-големият вносител на реагенти в света – основно от Китай.

Шанс за Европа

Наскоро гостувалият в България бивш ирландски премиер Лео Варадкар не пропусна да разпознае появяващия се исторически шанс за Европа да си привлече важни умове. Като премиер на страна, в която доста от високотехнологичните американски компании са разположили европейските си централни офиси, той е добре запознат с икономическия ефект на иновациите. Ирландия извървя пътя от една от най-бедните и засегната от емиграция страни до позицията на една от държавите в топ 5 по доход на глава от населението в света през 2023 г. Политикът също напомни пред „Панорама“ по БНТ, че почти половината от американските Нобелови лауреати са имигранти.

По-големите държави също не са слепи за възможността. В писмо до еврокомисаря Екатерина Захариева 13 министри, чиято компетенция включва научните изследвания, включително тези от Франция и Германия, призоваха ЕС да се възползва от момента, като „приветства брилянтни таланти от чужбина, които може да пострадат от намеса в научните изследвания и зле мотивирани и груби ограничения във финансирането“. Отчасти в отговор Европейският съвет за научни изследвания планира да удвои сумата, която предлага на получатели на субсидии, преместващи се в ЕС, до максимум 2 млн. евро за всеки.

Правителството на Нидерландия на свой ред призова националния си орган за финансиране на научните изследвания да създаде фонд за привличане на водещи учени, които искат да се преместят поради променящия се геополитически климат. Университети в Белгия и Франция обявиха конкретни възможности за американски изследователи.

Разбира се, този процес се случва прекалено бързо, а решението да напуснеш дома си и досегашния си живот не е сред лесните. Напрежението обаче е факт. „Не съм чула още колеги реално да се местят към други страни, минали са само няколко месеца, хората не са се освестили още. Но например много колеги в университети имат съпрузи, уволнени от държавни агенции, и те ще трябва да решават семейно бъдещето си“, споделя европейска изследователка, работеща в САЩ.

Не знаем колко ще трае този прозорец, а трябва да вземем предвид и конкуренцията. Въпреки че Съединените щати остават най-голямата сила в науката, Китай бързо ги настига и може да се окаже с най-значимото финансиране на изследователски дейности в света до 2030 г. В последните седмици например в информационното пространство се завъртяха отново кадрите с новия изследователски център на Huawei със 108 сгради в него. Той е наричан „Европейски град“, защото е съставен от дванадесет групи сгради – копия на исторически постройки от италиански и централноевропейски градове, включително на замъка Хайделберг.

Въпреки недвусмислените амбиции на Азия обаче в проучването на Nature като най-перспективни дестинации за релокация сред учените в САЩ се приемат Европа и Канада. Това не е само заради професионалните перспективи, но и заради начина на живот. „Много от емигрантите са се преместили в САЩ от места, където не им се връща, т.е. имали са причина да заминат“, напомня ни един от нашите анонимни събеседници.

Дали науката ще се върне, откъдето произхожда, зависи по-малко от желанието и историята и повече от способността да се приспособим в крайно динамичната ситуация.