Подвежда ли ви вашият вътрешен глас?

Да действаш интуитивно е тактика, която много от нас използват, за да вземат решения. Мислили сте някога обаче за това откъде идва тази информация? Д-р Джим Лоер и д-р Шийла Олсън Уокър, съавтори на „Wise Decisions: A Science-Based Approach to Making Better Choices“, наричат вътрешния глас, който ви напътства, „YODA“, което означава „Вашият собствен съветник за вземане на решения" (Your Own Decision Advisor). За съжаление той може да ви дава лоша информация.

Външни гласове, като тези на родители, учители или треньори, често информират вътрешния ви глас, когато сте дете, така че в крайна сметка YODA се превръща в една съвкупност от тези влияния. Олсън Уокър, поведенчески генетик и старши учен в Института за приложни изследвания в младежта към Университета Тъфтс, го нарича това „незабелязано програмиране, което се развива с течение на времето“. Вашият YODA обаче може да не е бил правилно обучен да дава най-добрите съвети.

Освен това YODA обича да успокоява егото ви, давайки оправдания за минали лоши решения. „Много е обезпокоително, когато разберете, че мозъците ни са машина за измислици“, казва Лоер, психолог и съосновател на Human Performance Institute. „Измисляме всякакви лудории, за да ни помогнат да се почувстваме по-добре и да оправдаем решенията, които сме взели. Вътрешният глас е този, който отговаря за голяма част от това маневриране около истината, така че трябва да бъдем много внимателни. Той е майстор разказвач и е много по-важен, отколкото може да си представите“, добавя Лоер.

Може да си представяте, че мислите, които минават през ума ви, са несъществени, но Лоер казва, че гласът, който само вие чувате, е играе важна роля в живота ви. „Вярваме, че YODA е единственото нещо, което или ще ви помогне, или ще разбие живота ви, що се отнася до видовете решения, които човек“, казва той. „Трябва да оборудваме този глас с необходимите референтни материали, за да вземаме добри решения“, добавя Лоер.

Обучавайте вътрешния си глас

Като възрастни хора ние имаме силата да оформим вътрешните си гласове и да им помогнем да станат наш защитник, а не противник. За целта Лоер и Олсън Уокър очертават процес на база седем призми за анализиране на мислите и решенията:

• Вашето най-добро Аз: Запишете думи, с които бихте описали себе си, когато работите най-добре, особено когато сте под стрес. Това е вашето Аз, с което се гордеете най-много. Това може да са моментите, в които сте най-съпричастни, грижовни или услужливи.
• Най-добро етично Аз: Запишете думи, които описват най-доброто ви етично Аз. Това описва начина, по който се отнасяте към другите.
• Житейска цел: Опишете основната причина да живеете; вашата водеща цел в живота. Например, може да се стремите да помагате на другите и или пък да се стремите към изкачване на корпоративната стълбица.
• Надгробен камък: Тази призма описва как искате хората да ви запомнят, след като напуснете тази земя. Може да искате да останете в спомените на хората като мил, смел или смирен. Може да искате да бъдете запомнени като интелигентен и амбициозен човек.
• Основни ценности и вярвания: Запишете двете ценности, които са най-важни във вашия живот, както и двете най-важния вашия вярвания за него.
• Лично кредо: Създайте фраза, която ще бъде вашата пътна карта към успешен живот. Например, „Вярвам, че мога да постигна всичко, стига да го искам!“
• Крайната мисия в живота: Накрая запишете мисията, която имате в живота. Нещото, за което провалът не е вариант. Например: „Стремя се да се отнасям към всички с уважение“

Олсън Уокър казва, че има много припокриване в тези седем призми, но когато се съберат заедно, те оборудват YODA с по-добри инструменти за вземане на решения. „Когато не стигнете до елементите на това кои сме ние всъщност и как искаме да се представяме в дългата игра, която представлява живота, лесно може да прибегнете до вземане на импулсивни решения, които просто не сте обмислили“, казва тя.

Емоции и вътрешния глас

Емоциите и чувствата също могат да оцветят вътрешния ви глас. Въпреки че те често са разглеждани като синоними, емоциите и чувствата не са едно и също, казват авторите. Емоциите произтичат от ориентираните към оцеляване региони на мозъка – те се случват основно във вашата амигдала. Чувствата обаче се развиват с течение на времето от житейския опит. Те са нашата интерпретация в реално време на нашите емоции, оформени от миналото ни. Чувствата осигуряват разсъждения, които могат да бъдат от решаващо значение за вземането на добри решения.

„Неврологът Антонио Дамасио казва, че емоциите са „първият мозък. Те са първият ни източник на информация, който ни удря, без дори да го знаем. Целта е да извлечем прозрение и разбиране от емоциите, които кипят в момента“, обясни Олсън Уокър.

Емоциите и чувствата може да са рационални или нерационални. Когато почувствате емоционална реакция от вътрешния си глас, трябва да се запитате: „Какво ми подсказват емоциите относно тези факти и решението, което искам да взема? Какъв е шансът мозъкът ми да бъде отвлечен от вътрешния глас?“. След това прекарайте тези мисли през седемте призми, за да разберете дали те са рационални.

Например, ако ваш колега е получил повишението, което сте искали, може да изпитате завист. Вместо да позволите на емоцията ви да създаде чувство на негодувание към колегата ви, преосмислете ситуацията. Ако вашето най-добро Аз е някой, който е грижовен и искате на надгробния ви камък да пише, че сте бил скромен, можете да поемете контрола над вътрешния си глас и да насочите чувствата си, водени от емоции, на по-положително място.

……………………

Стефани Воза за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев