Спортна зависимост: Кога желанието да бъдеш във форма става опасно

Представете си жена, която излиза от фитнес залата в 5 сутринта, краката ѝ треперят, а лицето ѝ е измъчено. Мъж, който постоянно добавя няколко допълнителни километра към бягането си, защото смята, че не е достатъчно. Или тийнейджър, който рестартира тренировка, ако фитнес тракерът му се повреди, защото иначе „не се брои“. Те получават порой от възхитени коментари от приятели или хора, които срещат, докато тренират. „Толкова си дисциплиниран/а“, „Иска ми се и аз да имах такава мотивация“. Много от вас самите се възхищават на такива хора.

Това е парадокс, с който все по-често се сблъскват спортните психолози. Физическите упражнения са широко признати като средство за облекчаване на стреса и средство за самообслужване, а хората, които се придържат към определен режим, са възхитителни. Как е възможно това да бъде вредно?

Нездравословен поведенчески модел, често описван като пристрастяване към упражнения (или компулсивност към упражнения), може да започне доста незабележимо.

 В началото човек може да реши да тича малко повече или да вдига малко повече тежести. Редовните упражнения го успокояват емоционално. Например, някой с натраплива тревожност може да започне да добавя 20 минути към тренировките си и веднага да почувства облекчение. Редовността се превръща в котва, която го държи в течение през целия ден. Но с течение на времето котвата става по-тежка. Упражненията започват да се усещат като единствения надежден начин за справяне с емоциите, стреса и фрустрацията. Напрежението нараства и упражненията носят облекчение. Ежедневната тежест се засилва.

Обикновено човек, който е развил пристрастяване към упражненията, изгражда живота си около тренировките. Той може да се събуди преди зазоряване, за да спортува, защото мисълта за пропускане на тренировка му се струва непоносима. Почивният ден може да предизвика раздразнение или чувство за вина. Бягането или карането на колело започва да се възприема като досадно задължение, което трябва да се свърши, за да се възстанови балансът. Основната мотивация за упражнения става избягването на симптоми, като раздразнителност, нарушения на съня или тревожност, които човек изпитва без упражнения.

В крайна сметка, компулсивните упражнения могат да повлияят негативно на физическото, психологическото и социалното благополучие на човек. Бегач, който постоянно добавя „само още няколко метра“, може да се окаже в ситуация, в която получава леки наранявания и фрактури, които никога не заздравяват напълно. Тийнейджър, който удвоява тренировките си във фитнеса, може да изпитва постоянна умора. Други, които страдат от синдрома на компулсивни упражнения, често могат да отказват социални покани, които нарушават нормалната им рутина и да причинят проблеми на приятели и семейство. Редовните упражнения могат да трансформират и оформят останалата част от живота на човек.

Едно от предизвикателствата на пристрастяването към упражненията е, че след като веднъж се вкорени, може да се усеща като незначителен проблем. Похвалите и критиките от връстниците към външния вид служат като стимули. Съвременните фитнес норми често маскират нездравословното поведение със сигнали за качества, което затруднява хората да разпознаят промяната от ангажираност към мания.

За много отдадени хора, упражненията се превръщат в част от тяхната идентичност и това, което ги определя. За тези, които са пристрастени към упражненията, те се превръщат в централен елемент от самоопределянето. Човек може да се съмнява в себе си, ако не следи повторенията или километрите си.

Как изглежда пътят към връщане към здравословен начин на живот?

За хората, пристрастени към упражненията, мисълта за намаляване на интензивността им може да се усеща като заплаха за тяхната идентичност. Възстановяването обаче не изисква пълно изоставяне на упражненията или спиране на спорта.

За да помогне на човек да разбере емоционалната динамика, която е в основата на упражненията му, терапевтът може да го насърчи да размисли върху въпроси като: Какво ми дават физическите упражнения? Какви емоции и чувства успокоявам или провокирам с движение?

Тези размисли могат да помогнат за разхлабване на устойчиви представи за това какво означава да се занимаваш със спорт с течение на времето.

Терапевтите могат да помогнат на клиентите да експериментират с постепенно намаляване на физическата активност. Например, включване на ден за почивка, съкращаване на продължителността на тренировката или устояване на желанието да „наваксат“ пропусната тренировка.

Терапевтът може също да помогне на пациентите да се научат да се справят с дискомфорта, който идва със загубата на контрол -тревожност, безпокойство или вина, които могат да се изострят от нарушаване на рутината им. Това може да включва практикуване на алтернативни техники за управление на стреса, като дихателни упражнения, арт терапия, медитация, социални връзки или смислени дейности извън упражненията.

В крайна сметка, този процес може да се разглежда не толкова като намаляване на физическата активност, колкото като разширяване на гъвкавостта -  разбиране, че доброто състояние не се срива от пропускане на тренировка и че идентичността може да се простира отвъд фитнес залата.

Източник: Psyche