Безработицата като начин на живот

До неотдавна, да си безработен, беше нещо срамно, а тези, които просто не искаха да работят, бяха наричани „боклукът на обществото …”
Сега е друго. Хората без определена заетост, стават все повече и повече и изобщо не се притесняват от този факт. Често дори изобщо не възнамеряват да си потърсят работа. При това, не говорим за бездомници или отписани алкохолици. Други породи са те и могат да бъдат разделени в няколко категории – всяка, със своите си причини за бездействие.

Неработещи по здравословни причини
Не сме груби и безсърдечни, знаем добре, че има форми на инвалидност, при които е невъзможно да се трудиш. Но съществуват и маса хора, които заобикалят действителността с измислени диагнози. А всъщност дори и при наличие на физически ограничения, човек може да работи – дистанционно, от дома си. Да се занимава с програмиране, да превежда текстове, да пише за онлайн издания и т.н. Има ли желание, има и начини, както се казва.

Рентиери
Едно време тази прослойка съществуваше само в идеала за долче вита. Напоследък обаче доста нейни представители се появиха и по нашите географски ширини. Най-разпространен е вариантът на реститутите, наследили недвижими имоти, които живеят от отдаването им под наем. Логиката е проста: защо да работя, след като имам с какво да живея? И то, как!

Вечните търсещи
Рибата търси къде е по-дълбоко, а човек – къде е най-добре. Такъв индивид може с години да търси „най-подходящата” за него работа и все да не я намира. Защото: на едното място малко плащат, на другото – офисът е далече, на третото – напрежението е голямо, на четвъртото – шефът е ужасен...От време навреме се устройва някъде, но след някой и друг месец, решително си тръгва с думите „не е за мен тая работа!” Защото за него е много по-добре постоянно да търси, отколкото да работи. А през това време, естествено, го издържат семейството или милостиви роднини.

Вечните студенти
Те постоянно нещо и някъде учат, но парите за това удоволствие някой друг ги осигурява. „Нека се дипломирам – тогава ще работя!”, кълнат се. Но, това не се случва. Плаши ги отговорността, която вероятно ще трябва да поемат, щом започнат работа. В института, в най-лошия случай, ще ги върнат за поправителна сесия. А на работа, за грешки и провали могат да те глобят, да ти удържат цяла заплата, да те уволнят … Затова предпочитат да си учат, за сметка на роднините или мъжа/жена си или да се задоволяват със случайни приходи.

Философите
За тях безработицата е житейска философия. Те са убедени, че на света има далеч по-интересни занимания от някаква си там работа. Затова и запълват активно времето си с четене на книги, висене пред компютъра, рисуване, слушане/композиране на музика и прочие удоволствия за душата. Биха могли и да печелят от това, ако има търсене. Но не можеш да ги заставиш да направят нещо по поръчка и още повече – да се трудят редовно.

Купонджии
Те са на всяко парти, обикалят поред нощните клубове, а денем кафенетата са техния пристан, но е съвършено непонятно откъде идват средствата им да поддържат такъв живот. Представят се за писатели, поети, актьори, художници, журналисти, музиканти, дизайнери … само дето не разчитат на нищо от изброеното за постоянни доходи. Понякога припечелват нещо, но само ако случайността им го поднесе на тепсия. На купони, по правило ходят, за да завързват полезни контакти. Склонни са да участват в проекти, но категорично отказват предложения за постоянна работа. Проблемът с изхранването решават с почерпките, на които гостуват, а за покрива над главата им плаща някой друг.

Безхаберници
Най-тежкият случай! Опитват се да решават материалните си проблеми за сметка на други хора. Срещат се с еднаква честота както при жените /известни още и като „златотърсачки”, преследващи генералната цел да се омъжат за богат мъж, който да ги издържа/, така и при мъжете, нямащи нищо против да увиснат на шията на слабия пол. При запознанство обикновено се позиционират като „временно безработни” и уверено лъжат наляво и надясно, особено партньора си, че всеки момент започват работа. Дори се преструват, че я търсят … Но времето си минава, а те все така се излежават и размотават. Ако близките им се опитат да ги уредят някъде, безхаберниците винаги намират сразяващ предлог да я откажат. Накрая, или близките се примиряват с това положение, или късат всякакви отношения с безделника.

Перманентната безработица не е временно състояние, а напълно осъзнат избор на начин на живот. Ако човек иска да работи, винаги ще намери кога и къде.

Източник: LifeHacker