Една стратегия за продуктивност, прилагана от Рузвелт

Един от най-великите президенти на Съединените щати. Ако не това, то със сигурност един от най-продуктивните. Абсолютно деен и самоорганизиран човек. За такъв е смятан от историците и политолози американският 26-и държавен глава Тиодор Рузвелт.

Той е бил най-младият президент на Щатите - заема поста на 42-годишна възраст, след убийството на предшественика му Уилям Маккинли през 1901 г. На този житейски етап Рузвелт вече е бил полицейски комисар в Ню Йорк, асистент-секретар на военноморския флот, водил е войски в испано-американската война. През цялото това време е успял и да напише 40 публикувани книги и стотици статии. Освен това е бил и активен спортист. 

Рузвелт е успял да извлече толкова много от живота си, защото рано-рано е осъзнал важността на "задълбочената работа", обяснява проф. Кал Нюпорт - изследовател и преподавател в Джорджтаун, който анализира продуктивността на Рузвелт в новата си книга, публикувана в Щатите, "Deep Work". Под "задълбочена работа" (deep work) професорът има предвид работата, която изисква цялото внимание и интелигентност да се концентрират в нея в рамките на определен интервал от време, без разсейване. Такава е била работната етика на Рузвелт, според биографията му от Едмънд Морис. 

Още когато бил "новобранец" и млад студент в Харвардския университет през 1876-1877, Рузвелт развил един добър навик за работа. Тази стратегия за продуктивност може да се използва и днес от всеки съвременен човек.

По това време Рузвелт имал голям набор от интереси. Той се интересувал от бокса, борбата, бодибилдинга, уроците по танци, четенето на поезия. От край време бил обсебен от природата и натурализма, посочва Нюпорт. Рузвелт дори публикувал първата си книга - за птици, през едно лято след първата си година в колежа. В дневника си и писма Рузвелт обяснява, че прекарвал не повече от една четвърт от деня си в учене. Само няколко часа. Същевременно, на фона на съучениците си и състуденти, е имал много по-добри резултати. 

Трикът за продуктивност е в разпределянето на времето на малки интервали от различни активности и спазването на този личен график. 

Бъдещият президент прекарвал всеки ден чрез собствен график, в който разделял времето си от 8.30 ч. до 16.30 ч. В рамките на графика той включвал посещения на учебни часове, физически тренировки, обяд. Останалото време разпределял за учене. Задължително имал цялата си вечер на разположение, за да се занимава със своите многобройни други интереси и приятни дейности, забавления. 

Забележително е, че не е прекарвал време в безсмислени разговори с приятели и познати, разходки за купуване на кафе, винаги бил наясно какво иска и се опитвал да се придържа към крайните срокове на интервалите от време, които сам си поставял. Това е изисквало усилия. 

В съвременния работен живот, според Нюпорт, стратегията може да се приложи като избираме в началото на деня задачите си с най-висок приоритет, пресмятайки приблизително колко време ще ни отнеме изпълнението им. След това може да си поставим период за изпълнението им, който е по-къс, за да се мобилизираме. Това означава да ограничим разсейването чрез постоянно проверяване на имейли, блуждаене на ума през деня, мечти, спомени, разходки за кафе и небрежни разговори. Първоначално би било изтощително за ума, подчертава Нюпорт, затова той преоръчва създаването на график да се прилага само един ден в сведмицата. Но щом се уверим в способността си да бъдем много по-продуктивни отколкото сме си представяли и да получаваме удовлетворение от това, също както Рузвелт, може да увеличим дните до два и повече. 

"След няколко месеца на използване на тази стратегия, разбирането ви за това какво означава да се фокусираш, вероятно ще бъде коренно променено, когато достигнете нива на интензитет, далеч по-силен от всичко, което сте изживявали досега", пише Нюпорт.