Социалната леност или "Ефектът на Рингелман"

Вероятно сте забелязали – когато някой ви предложи помощ за дадена работа, силите се удвояват, но скоростта на изпълнение се забавя. Или, колкото повече хора изпълняват една задача, толкова по-бавно върви процесът. Този парадокс е забелязан, изследван и формулиран от учените още през 19.век.

Повече хора може и да правят работата по-лека, но в същото време, за нито един от тях изпълнението не е нито по-лесно, нито по-бързо. Учените дори са измислили термин за това явление. Наричат го „Социална леност”.

Когато се стигне до групово взаимодействие, веднага се пораждаг и множество причини за възникване на социална леност: всеки си има свои темпове на работа, ресурси и особености на способностите за комуникация в група. И ако един от групата изостава от останалите по някой от тези параметри, то започва рязко да расте вероятността да се забави работата на цялата група.

Тази закономерност получава става известна като „Ефектът на Рингелман”. Още през 1861 г. френският професор по селскостопанско машиностроене Макс Рингелм се опитвал да разбере, защо ако към изпълнението на дадена задача бъдат прибавени пет пъти повече хора от планираното, изпълнението на задачата не се ускорява 5 пъти, а точно обратното.

За да изследва този феномен Рингелман измислил простичък експеримент: помолил няколко души да поиграят на теглене на въже. Първият път – поединично, а след това заедно. Така установил следната зависимост: Трима души дърпали около 2,5 пъти по-силно от един. По пътя на логиката, би следвало шестима да дърпат с петорно по-голяма сила. Нищо подобно! В следващия етап, на въжето се наредили 8 души и се оказало, че теглят общо четири пъти по-силно. И след това, колкото повече ставали участниците, толкова повече намалявала силата на теглене.

Въз основа на тези резултати, Рингелман съставя и специална формула, по която изчислява, че ако капацитетът на един човек е 100 кг. тяга, то двама дърпат с 93% от сумата на индивидуалните им способности, трима - с 86%. А  при осем човека – показателите падат на 51%.

Какво е обяснението? „Социалната леност”, т.е. когато човек работи сам, полага максимум усилия. Ако в екип, разтоварва максималната отговорност от себе си и я „разпределя” на другите членове на групата. Колкото повече са те, толкова по-малко усилия полага всеки, защото разчита, че останалите ще  компенсират.

За отбелязване е, че и до ден днешен не е открит метод за преодоляване на „Ефекта на Рингелман”. Което означава, че работата в екип не е безусловно предимство. Но, все пак, има начин резултатите в екип да се подобрят. Просто трябва всеки да има конкретни задължения, отговорността за изпълнението, на които, да е лично негова.