Защо посланието ви не достига до хората?

Да речем, че искате да разпуснете след края на дълга и тежка работна седмица и решавате да се отбиете в близкия хипстърски бар. Знаете що за места са това – електронна музика, приглушено осветление и всички членове на персонала са облечени в черно.

Заведението е претъпкано. Някак – с лакти и колене – успявате да си проправите път до бара. И – невероятен късмет! – намирате свободно място. Нужни са няколко минути, за да привлечете вниманието на един от барманите (от които всички са с еднакви „бодливи“ прически и очила с дебели рамки). Най-накрая, на висок глас, си поръчвате пиене и много скоро вече се наслаждавате на вкусно „мръсно“ мартини.

Питието ви идва добре (може би прекалено добре) и скоро се отпускате. Взирате се в почти празната си чаша и обмисляте да обърнете още една. „Защо не?“, казвате си. „Все пак е петък, а и винаги мога да си извикам такси.“

Затова помахвате на същия барман, посочвате чашата си и питате „Може ли още едно?“

Реакцията му ви изненадва – празен поглед. Поглежда ви, но... нищо.

Стигате до заключението, че не ви е чул, затова – на по-висок глас и този път повдигайки чашата – повтаряте: „Може ли още едно?“

Барманът не е идиот (а и бакшишът му е важен), затова се доближава до вас. И в този момент разбирате – той не е същият, който ви е обслужил по-рано. Да, барман е, облечен е в черно, косата му е на бодлички, очилата – с дебели рамки... но това не е вашият барман.

Затова и посланието ви не достига до него. Той не е запознат с контекста – или, казано иначе, с предишната ви поръчка. Да, разпознава сигналите – празната чаша и молбата за още едно. Но не знае какво питие сте поръчали по-рано.

Липсата на контекст е дори по-проблематична, когато не виждате събеседника си. Вчера прекарах известно време в компанията на няколко доста трудолюбиви специалиста по управление на човешките ресурси, които искаха да разпространят информация за програма, която ще нарека Aspire. Трябваше да разпратят имейли до мениджърите в компанията и измислиха следната „тема“: „Помогнете на членовете на екипа си да преуспеят с Aspire.”

„Готино“, помислих си. Но след това ги попитах дали мениджърите знаят какво е това Aspire.

Малцина отговориха, „Разбира се, че знаят!“ Но с течение на разговора стана ясно, че някои мениджъри не са наясно с програмата и как тя ги касае.

Моят съвет: Не предполагайте, че хората, с които общувате, са запознати с предисторията. Оформяйте посланието си така, че адресатите ви да разбират защо то е важно за тях. Осигурявайте им контекст, за да могат лесно да разберат какво имате предвид.

А сега ми донесете питието, моля!

Алисън Дейвис, основател и главен изпълнителен директор на Davis & Company, за Inc.com