Достъпът до интернет е свързан с по-добро благосъстояние, показва проучване

Достъпът до интернет и неговото използване са постоянно свързани с положително благосъстояние, показва ново проучване на Оксфордския интернет институт (OII), в което са разгледани данни от 168 държави, съобщи Би Би Си.

В много части на света, включително в ЕС и Обединеното кралство, загрижеността за вредите от онлайн използването е причина за приемането на нови закони.

OII твърди, че някои от констатациите му „съответстват“ на съобщените връзки между използването на социалните медии и депресивните симптоми сред младите жени.

Но в заключението се посочва, че общите ползи от пребиваването онлайн показват, че регулаторните органи, които обмислят по-строги закони, трябва да разчитат на данни, а не да се „ръководят от анекдоти“.

„Предполагам, че тази работа в известен смисъл ще бъде разглеждана в контраст с вида на сегашния социален разговор около технологиите“, казва професор Андрю Пшибилски от Оксфордския университет, който е ръководител на изследването.

„Ако искаме да направим онлайн света безопасен за младите хора, не можем просто да влезем в него със силни убеждения и универсално решение - наистина трябва да сме сигурни, че сме чувствителни към това, че данните променят мнението ни“, каза той.

Проучването не разглежда конкретно социалните медии, върху които е съсредоточена голяма част от най-разгорещените дебати за онлайн безопасността, а използва по-широк подход за оценка на достъпа до интернет.

зследователите са анализирали данни, събрани между 2006 и 2021 г., от два милиона души на възраст между 15 и 99 години от цял свят, включително от държави в Латинска Америка, Азия и Африка.

Те установили, че хората, които имат достъп до интернет или активно използват интернет, съобщават за по-високи нива на удовлетвореност от живота и социално благополучие.

Професорът по статистика Кевин Макконъуей заяви, че това е много „широкообхватно“ изследване, но въпреки това е полезно.

„То е отправна точка и ако не друго, то поставя под много сериозно съмнение мнението, поддържано от някои хора, че интернет е вреден за всички нас“, пише той.

Изследователите са проучили осем показателя за благосъстояние, включително удовлетвореност от живота, ежедневни негативни и позитивни преживявания и благосъстояние в общността.

Те разглеждат „многообразието“ от близо 34 000 различни статистически модела и подмножества от данни.

В 85% от случаите те показват положителни и статистически значими връзки между интернет свързаността и благосъстоянието.

Но 5 % от асоциациите, свързващи използването на интернет и благосъстоянието на общността, са отрицателни, като повечето от тях се наблюдават сред младите жени на възраст между 15 и 24 години.

Въпреки че това не доказва, че достъпът до интернет им причинява нещастие, в документа се отбелязва, че то е „в съответствие с предишни доклади за увеличаване на кибертормоза и по-негативни асоциации между използването на социалните медии и депресивните симптоми сред младите жени“.

Д-р Рут Плакет, старши научен сътрудник в Университетския колеж в Лондон, заяви, че е важно да се разберат ограниченията в това, което изследването може да разкрие - например фактът, че то разглежда „средния“ човек за в дадена страна.

„Например, то не изолира използването на социалните медии“, каза тя пред Би Би Си.

„Знаем, че младите хора могат да бъдат изложени на вредно съдържание в тези платформи, което може да даде повече негативни асоциации с използването на интернет“.

Въпреки това тя заяви пред Би Би Си, че приветства призивите за по-нюансирана дискусия относно използването на интернет.

Симон Виберт, ръководител на отдела за политика и изследвания в организацията Internet Matters, която предлага съвети за безопасност в интернет, заяви, че тяхното проучване също показва, че работата в интернет носи много ползи, но има и негативи.

„Съществува ясна необходимост от подход, основан на доказателства, което прави подобни доказателства и допълнителни изследвания жизненоважни.“

Изследователите също така признават, че проучването има своите недостатъци, а именно, че не може да докаже причината и следствието.

Например, авторите не са могли да отхвърлят напълно възможността увеличението на доходите, което също е свързано с увеличаването на достъпа до интернет, да е причина хората да се чувстват по-добре.

Според професор Пшибилски обаче проучването дава ясни изводи на политиците, които искат да увеличат защитата на младите хора в интернет.

Той изтъкна липсата на рецензирани проучвания по темата, както и факта, че повечето от проведените изследвания са съсредоточени върху англоговорящи и по-богати страни.

„Наистина искаме най-доброто за нашите деца“, обяснява той, но казва, че това означава да се съобразяваме с данните.

„Ако политиката ни и ресурсите ни се ръководят от анекдоти, ще разочароваме много семейства“.

Предишната работа на ОИИ, извършена от професор Пшибилски, установи, че няма доказателства, че глобалното разпространение на Facebook е свързано с широко разпространени психологически вреди. Подобно на предишните изследвания на професор Пшибилск, тази работа, извършена в съавторство с професор Мати Вуоре, се основава на информация от Gallup World Poll, проучване на милиони хора по света.

Изследването ще бъде публикувано в рецензираното списание Technology, Mind and Behavior, уточнява Би Би Си.