„Нищо не остана“: Руският бизнес е под голям натиск заради технологичните санкции

Руските компании бяха потопени в технологична криза от западните санкции, които създадоха сериозни пречки за доставките на полупроводници, електрическо оборудване и хардуер, необходим за захранването на националните центрове за данни, пишат Ана Глос и Макс Седън за „Файненшъл таймс“.

Повечето от най-големите производители на чипове в света, включително Intel, Samsung, TSMC и Qualcomm, спряха изцяло бизнеса с Русия, след като САЩ, Обединеното кралство и Европа наложиха контрол върху износа на продукти, използващи чипове, произведени или проектирани в САЩ или Европа.

Това създаде недостиг на чипове от нисък клас, които влизат в производството на автомобили, домакински уреди и военно оборудване. Доставките на по-модерни полупроводници, използвани в авангардна потребителска електроника и ИТ хардуер, също бяха силно ограничени.

А способността на страната да внася чуждестранни технологии и оборудване, съдържащи тези чипове, включително смартфони, мрежово оборудване и сървъри за данни, беше драстично намалена.

„Цели маршрути за доставка на сървъри, компютри и смартфони – всичко изчезна“, коментира мениджър на западна компания за чипове.

Безпрецедентният размах на западните санкции срещу Русия заради инвазията й в Украйна принуждават Москва да предприеме ход, който Руската централна банка нарича „болезнена структурна трансформация“ на икономиката.

Тъй като страната не може да изнася голяма част от суровините си, да внася важни стоки или да има достъп до световните финансови пазари, икономистите очакват брутният вътрешен продукт на Русия да се свие с цели 15% тази година.

Контролът върху износа на технологията с „двойна употреба“, която може да има както граждански, така и военни приложения, включително микрочипове, полупроводници и сървъри, вероятно ще има някои от най-сериозните и трайни ефекти върху руската икономика. Най-големите телекомуникационни групи в страната няма да имат достъп до 5G оборудване, докато продуктите за облачни изчисления на технологичния лидер Yandex и най-голямата банка в страната Sberbank, са с несигурно бъдеще.

Русия не разполагат с високо развит технологичен сектор и отговаря за по-малко от 1% от потреблението на полупроводници в световен мащаб. Ова означава, че тези технологични санкции оказват по-малко непосредствено въздействие върху страната, отколкото наложения през 2019 г. подобен контрол върху износа за Китай – гигантът в глобалното технологично производство,

Макар че Русия има няколко местни компании за чипове, включително JSC Mikron, MCST и Baikal Electronics, руските фирми разчитаха на внос на значителни количества готови полупроводници от чуждестранни производители като SMIC в Китай, Intel в САЩ и Infineon в Германия. MCST и Baikal разчитат основно на леярни в Тайван и Европа за производството на чиповете, които проектират.

MCST заяви в понеделник, че проучва пренасяне на производството си към руски фабрики, собственост на JSC Mikron, където компанията ще може да създаде „достойни процесори със суверенна руска технология“. Sberbank обаче заяви миналата година, че чиповете Elbrus, разработени от MCST, са се провалили „катастрофално“ на тестове, които са показали, че те изостават значително по всички показатели от чиповете, разработени от Intel.

В отговор Кремъл трябва да прояви креативност. Този месец Русия въведе схема за внос, при която на компаниите е разрешено да  извършват „паралелен внос“ на хардуер, включително сървъри, автомобили, телефони и полупроводници, от дълъг списък с компании, без да е нужно съгласие на търговската марка или притежателя на авторските права.

През годините Русия винаги е била в състояние да разчита на неоторизирани вериги за доставки на „сивия пазара“, за подсигуряване на технологично и военно оборудване, купувайки западни продукти от брокери в Азия и Африка. Гобалният недостиг на чипове обаче означава, че дори тези канали са пресъхнали.

„Някои компании са организирали доставки от Казахстан“, каза Карен Казарян, ръководител на Института за интернет изследвания в Москва. „Някои китайски компании от второ ниво са готови да доставят компоненти. В руските складове има резерв от компоненти . . . но той не е достатъчен“, добави Казарян.

Руските власти също така проучват възможности за преместването на производството в леярни в Китай, но засега няма индикации, че Пекин ще се втурне на помощ.

Според директор на компанията за полупроводници, въпреки нежеланието на китайския президент Си Дзинпин да осъди войната в Украйна, няколко китайски компании са решили да спрат да продават смартфони на Русия, въпреки че тези продукти не са били обект на санкции, тъй като са обезпокоени от влиянието, което това може да има върху техните брандове.

Недостигът на чипове от висок клас осезаемо разтърси зараждащия се пазар на облачни изчисления в Русия, който нарасна през последните години благодарение на законите, задължаващи компаниите да съхраняват данни на руска земя.

Откакто санкциите влязоха в сила, основните компании, предлагащи облачни услуги в Русия - Yandex, VK Cloud Solutions и SberCloud, отчетоха скок в търсенето, тъй като повечето руски компании вече не желаят да хостват своите приложения в центрове за данни в чужбина, сочат данни на анализатори от групата за маркетингово разузнаване IDC.

Миналият месец VK Cloud Solutions изпратиха писмо до Кремъл с молба за спешна помощ за намиране на „десетки хиляди сървъри“, става ясно от публикации в местните медии. Руските компании вече не могат да ги доставят от западни фирми, а недостигът на модерни чипове, които са нужни за сървърите, пречи на руските производители на ИТ да увеличат собственото си производство.

Санкциите също така принудиха мобилните оператори да забавят драстично плановете си. Без местна алтернатива на 5G хардуера на Nokia, Ericsson и Huawei, операторите вероятно ще опитат да закупят остаряло 4G оборудване на вторичния пазар от страни, които вече са преминали към следващото поколение технологии, каза Григорий Бакунов, бивш висш мениджър в Yandex.