Digital age: Техно пробиви и открития

Какво ново в света на технологиите и откритията? Вижте редакторският подбор в седмичния ни обзор.

Мощна шпионска камера заснема обекти в обхват 100 километра

Снимка: Shutterstock

Технологичният напредък в системите за наблюдение достигна нов крайъгълен камък с неотдавнашната демонстрация на революционна оптична лазерна система за изображения, разработена от китайски учени. Способна да заснема изображения с невероятно висока разделителна способност на обхвати от над 100 километра, камерата бележи решителна стъпка към предефиниране на световните възможности за наблюдение на големи разстояния. Разработена от екип от Института за изследване на аерокосмическата информация към Китайската академия на науките, системата може да промени начина, по който наблюдаваме сателити, обекти в орбита и дори наземна инфраструктура. Според разработчиците, камерата е много подходяща за дейности на разузнаването и други специални служби.

Оптичната система за изображения се основава на усъвършенствана лидарна технология със синтетична апертура. Този метод, тип лазерно изследване с широко зрително поле, може да записва детайли с размер до 1,7 милиметра на разстояние над 100 километра. За да постигне такава точност, изследователският екип използва редица иновации. По-специално, способността за разделяне на лазерния лъч в масив от микролещи 4x4 позволи разширяването на оптичната бленда на системата, като по този начин увеличи обхвата и разделителната способност. Чрез комбинирането на тази техника с лазерни сигнали на честоти над десет гигахерца, изследователите са преодолели един от основните проблеми на традиционните оптични системи -  компромисът между размера на блендата и зрителното поле.

 Един от най-забележителните аспекти на тази технология е нейната способност да наблюдава цели в ниска околоземна орбита с такава яснота, че могат да се различат детайли като серийните номера на сателита. Според експерти по изображения, технологията може дори да се използва за откриване на микрометеорити, които увреждат сателитни слънчеви панели или за идентифициране на специфични полезни товари, пренасяни на космически кораби. Освен това, за разлика от традиционните радари, които използват микровълни, тази лазерна система използва оптични вълни за създаване на много по-ясни изображения.

Батерия се захранва от радиоактивни отпадъци

Снимка: Shutterstock

Изследователи от държавния университет в Охайо са разработили иновативна батерия, която може да преобразува ядрената енергия в електричество с помощта на светлина. Този метод може да бъде важна стъпка в решаването на проблема с погребването на радиоактивните отпадъци. Технолозите са използвали комбинация от сцинтилаторни кристали, които излъчват светлина, когато абсорбират радиация, и слънчеви клетки. По време на експериментите е станало възможно да се преобразува околната гама радиация в електрическа енергия, достатъчна за захранване на микроелектроника, като микрочипове. 

Прототип на батерия с размери само 4 кубически сантиметра беше тестван в лабораторията за ядрени реактори на Държавния университет в Охайо. Тестовете са използвали два източника на радиация: цезий-137 и кобалт-60, основните странични продукти от ядреното делене. Оказа се, че при използване на цезий-137 батерията произвежда 288 нановата, а при използване на по-мощния изотоп кобалт-60 произвежда 1,5 микровата, което е достатъчно за работа на миниатюрни сензори. Според водещия автор на изследванията проф. Реймънд Као, въпреки че настоящите стойности на мощността са значително по-ниски от тези на домакинските уреди, по-нататъшното развитие ще позволи мащабиране на технологията до ниво ватове и да се покачва нагоре. Учените предполагат, че подобни батерии биха могли да намерят приложение в зони за съхранение на ядрени отпадъци, както и при изследване на космоса и дълбоки води. Важно е да се отбележи, че самата батерия не съдържа радиоактивни материали, а използва самото гама лъчение, което я прави безопасна за използване.

Лазерен смарт часовник заменя с жестове всички дистанционни в дома

Снимка: Shutterstock

Разработен от хонконгския стартъп CenWatch, този смарт часовникът е оборудван с лидар, който разпознава жестове с ръце, което позволява да бъдат контролирани различни устройства.  Лидарната технология действа чрез осветяване на целта с лазер, след което отразената светлина се връща до сензора. Настоящето устройство има AMOLED-дисплей, показващ час, дата и ниво на батерията.

Данните от лидара и общият блок IMU, който позиционира китката с часовника спрямо тялото, се обработват от вградения 8-ядрен процесор HelioG99. Командите се предават към сдвоено устройство (Android, iOS, Windows, Mac или Linux) чрез Bluetooth на разстояние до 60 метра. Разработчиците на CenWatch подчертават, че часовникът е особено подходящ за използване с очила за добавена или виртуална реалност, което позволява да се извършват действия в 3D светове с помощта на жестове.

CenWatch тежи само 92 грама и е оборудван с 1700 mAh литиево-йонна батерия, осигуряваща до 10 часа живот на батерията. Ако проектът бъде успешно финансиран от платформата Kickstarter, CenWatch ще бъде достъпен за $299.

Каски за мотор по виртуален модел прилепват индивидуално на главата

Снимка: Shutterstock

Един от водещите производители на каски за моторни спортове - японската компания Shoei, представи прототип на система за производство на лична защита на главата. Това е все същата каска със стандартни характеристики, но пасва перфектно на главата на собственика си. Тънкостта е, че се прави по индивидуален виртуален модел.

Проблемът с каските, които не пасват правилно, струва скъпо на собствениците на мотоциклети. Това са огромни рискове от нараняване при злополуки, защото каска, която е твърде голяма, просто няма да защити правилно главата. А твърде стегнатата създава не само дискомфорт, но и потенциални здравословни проблеми. 

Статистиката показва, че повечето хора никога няма да могат да намерят перфектната каска за себе си в магазина и са принудени да сменят много модели през целия си живот, което се отразява негативно на портфейлите им. Трудността е, че типичното разделяне на главите по размер чрез измерване на обиколката на черепа не е достатъчно. Следователно стандартизацията по този въпрос е невъзможна и не е необходима. Вместо това Shoei поставя човек в камера за 3D сканиране, която създава виртуален модел на главата му с пълни анатомични детайли. Тази каска не се нуждае от коригиране или регулиране - тя пасва като ръкавица веднага след производството. Тя не е необходима на никого, освен на собственика си, защото просто няма да пасва на други хора. Засега технологията Shoei е експериментална и се използва само в Япония

Модулът Blade Booster превръща всички ролкови кънки в моторен превоз

Снимка: Shutterstock

Комплектът Blade Booster предлага подвижен моторизиран модул, който се прикрепя към всякакви ролкови кънки на различни производители. Основният модул с алуминиево тяло е прикрепен към една от ботите на кънките на потребителя и е разположен над пръстите. В горната част на модула е монтиран безчетков електрически мотор с мощност 250 W, който завърта полиуретаново задвижващо колело чрез ремъчна предавка. Захранването идва от 36V/6Ah литиево-йонна батерия, която се носи в раницата. Модулът и батерията са свързани чрез гумен кабел, минаващ по водачи, прикрепени към крака на потребителя. Системата се управлява с безжично дистанционно управление. 

В нормален режим на ролкови кънки, те не се различават от класическите модели. За да бъде активирано електрическото задвижване, трябва да бъде натиснат бутона за газ на контролния панел. Чрез навеждане на крака напред, потребителят принуждава колелото да контактува с повърхността, което води до по-бързо движение. Blade Booster може да достигне максимална скорост от 25 км/ч и има заявен пробег от 10 до 20 км с едно зареждане. Цялата система тежи 2,2 кг, като основният модул е 1,4 кг. Разработен от немския скейтбордист и предприемач Марсел Фрихс, Blade Booster е обект на кампания за групово финансиране в платформата Kickstarter. В момента Blade Booster е достигнал етапа на напълно функционален прототип, който е подложен на различни тестове една година.