Връщат Родопите и Розовата долина на туристическата карта на България

Девет туристически района да бъдат обособени в България, всеки със своя уникалност, специфика и водещи видове туризъм. Това предвижда концепция за туристическото райониране на страната, представена от проф. Васил Маринов от Софийския университет по време на Международното туристическо изложение "Планините на България - гостоприемство в четири сезона" в Пампорово. Проектът е финансиран от МИЕ и е осъществен съвместно с колектив от водещи български научни работници и преподаватели. С новото райониране на туристическата карта отново ще се появят знакови области като Родопите и Розовата долина, посочи проф. Маринов

„За мен е необяснимо как в предходните разработки е допуснат подобен пропуск", заяви зам.-министър Бранимир Ботев, визирайки именно включването на Родопите и Розовата долина в новото райониране на туристическите дестинации. Той откри форума, акцент в който е обсъждането как туризмът в България да се превърне в целогодишна индустрия. Браншът и зам.-министър Ботев се обединиха около решението още следващата седмица районирането да бъде публикуван за обществено обсъждане на сайта на МИЕ.

 В единадесетото издание на борсата участват 64 изложителя юридически лица и 27 общини. Сред гостите има представители на Тексас, САЩ, и Комотини, Гърция.

Ключов фактор за сектора е диверсификацията, която е залегнала в основата на приетата Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България до 2030 г., подчерта още по време на дискусията Ботев. Диверсификация както на туристическите продукти и услуги, които Българя предлага с все по-задълбочен интерес към културно-историческия туризъм, СПА и уелнес и възможностите за балнеолечение, така и по отношение на генериращите пазари. България има вече устойчив тренд над 50% от идващите у нас туристи да са от страните членки на ЕС, стана ясно още в хода на обсъжданията.

Представителите на туристическия бранш подчертаха необходимостта от увеличаване на средствата, които правителството трябва да отделя за промоция и реклама на България като  туристическа дестинация. Според тях тези средства не трябва да бъдат разглеждани от политиците като разходно перо в бюджета, а като инвестиция в структуро-определящ отрасъл, в какъвто се превърна туризмът. Той генерира огромен приход за страната и осигурява заетост, посочиха те.

Три са топ факторите, които ще определят бъдещото развитие на глобалния туризъм, сподели още Бранимир Ботев. Те са: летищата да се превърнат в средища за туристическа информация и услуги; да се изградят магистрали, които бързо да доставят потоците туристи до туристическите ареали и да се гарантира сигурността на туристите.            

На форума в Пампорово беше представен и анализ на Института по маркетинг, от който стана ясно, че въпреки лошия в климатично отношение сезон, туризмът ни се развива и от януари до август 2014 г. България е посетена от 5,391 млн. чужденци, което е с 6% повече спрямо същия период на 2013-а. Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за периода януари-юли 2014 г. бележат ръст от 3,6% в сравнение със същия период на 2013 г. и възлиза на 1,719 млрд. евро.

По време на форума представителите на туристическия бранш очертаха спешни мерки за развитие на сектора у нас. Според тях бъдещото Народно събрание трябва да включи в структурата си Комисия по туризъм с широки правомощия по отношение финансирането на националните реклама, маркетинг и промоции. Спешно да бъде приет Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма, както и да се реши статутът на планинските курорти, искат още те. Участниците във форума се обединиха и около идеята за създаването на отделно министерство на туризма в структурата на следващото правителство. Според представителите на бранша увеличението на търговските аташета, които отговарят за туризма в основните партниращи на България страни също ще допринесе за ръст на чуждестранните туристи като назначенията да се извършват на основата на публично-частното партньорство. Друго искане на бранша е и ускоряване на промотирането на България на вътрешния и на външните пазари.