Буров - капиталистическата икона на България

Атанас Буров (1875-1954) е името, което хрумва веднага на всички българи, когато ги запитат за истинска капиталистическа икона. Останал е в историята като „банкера Буров”, а всъщност е бил повече политик, идеолог и философ, отколкото предприемач. Наследява богатството от баща си Димитър, семейните фирми са били по-скоро управлявани и доведени до просперитет от брат му Иван, докато Атанас е бил депутат и министър в четири правителства. Въпреки това той остава в съзнанието на нацията и достига почти култов статус. Изповедите му пред стенографа Михаил Топалов-Памукчиев се разпространяват нелегално по време на социализма, а след официалното им издаване през 1990 година се превръщат в бестселър. От тях научаваме много за историята на България между Освобождението и началото на комунистическия режим, за стила на българските капиталисти и предприемачи от онова време, за характера на нацията ни, както и за начините за успех по тези земи.

Буров живее и работи във времето, когато е било съвсем в реда на нещата двама господа от софийския хайлайф да се ступат при спор с бастуните си, дори да са част от правителството. Затова и езикът на банкера е суров и шаячен като условията, в които е работил. Именно грубостта на изказа му става повод дъщеря му да се усъмни в достоверността на разговорите с Памукчиев. Но съпоставени с цялостната историческа действителност и трудовете на други историци, сметката излиза. И показва как Буров е постигнал своя успех в онези условия и по тези географски ширини.

Първото нещо, което се набива на очи, е, че е бил изключителен патриот. Това е характерно за всички български капиталисти от онова време. Те са вярвали, че парите не са просто самоцел и средство за постигане на власт над други хора, а че със собственото си богатство се грижат за процъфтяването на родината си. Затова и са дарявали огромни количества от състоянията си за благотворителност, рядко са били засегнати от пороците на днешните новобогаташи. Атанас Буров споделя тази патриотично-консервативна философия, която толкова много липсва на съвременното ни общество. Тя е и причината да се включи толкова активно в политиката – за да служи на родината си.

Буров обаче не си прави никакви илюзии – нито по отношение на народа си, нито по отношение на властта. Макар да обича България, е наясно с всичките пороци на българите. Негови са думите, че нацията ни никога няма да успее, ако не се отърве от най-долното си качество – да не си плаща и да се опитва винаги да мине метър. Той не вярва и в прочутото трудолюбие на българите – илюзия, която все повече умира днес. Един от малкото богати хора във властта по онова време, той вижда кристално ясно, как политиците се домогват до постове, за да се обогатят. Принуден е да работи в такава обстановка и я приема за даденост, без да я мултиплицира в практиката си. В същото време в собствената си банка забранява всякакви подкупи и подаръчета за служителите си, за да пази чисто името на бизнеса си.

Атанас Буров е получил изключително добро образование в чужбина. Учил е във Франция и Швейцария заедно с Васил Коларов и дъщерята на Христо Ботев – Иванка. Познава лично всички видни личности на своето време, което му осигурява изключително добро самочувствие, когато води българската дипломация като външен министър. Тази комбинация от ерудиция, подготвеност, висока самооценка и мислене в световен, а не в регионален мащаб, е една от предпоставките за неговия успех. Била му чужда националната ни черта, жива и до днес – че „като за българска работа бива”. Той не се е примирявал с подобно ниво, стремял се е към най-добрите световни образци, които е познавал отлично. Не спира да се учи цял живот, да чете и анализира, дори когато комунистическата власт му отнема всичко, първо го заточва, а след това го хвърля и в затвора.

Нетипично за човек от финансовите среди и за богаташ от неговия ранг, Буров изпитва изключително уважение и преклонение към хората на духа. Вярва, че парите въртят света, но също така че хората могат да бъдат вдъхновени и поведени в някаква посока само от своите поети, писатели, интелектуалци, артисти. Нарича „гении” личности като Яворов, Алеко Константинов, Иван Вазов, а в световен мащаб – Виктор Юго, Джек Лондон.

Буров е известен с това, че за първи път в България създава изключително корпоративно разузнаване. Плащал е на хора от всякакви среди, за да му носят информация. Методично и съвсем съзнателно е създал изключителна ефективна мрежа от шпиони. Част от причините да се занимава с политика – освен родолюбието - е проникването до всички тайни на държавата и бизнеса, които след това използва в услуга на своите предприятия. Непрекъснато е внимавал да е с ясен разум и да анализира всички действия на противниците си, да ги подхлъзва да се разкрият по някакъв начин – с вино, жени, облаги, пари. И се е присмивал на богаташите, които не го правят, а се отпускат да се радват на парите си. Бил е винаги нащрек и е четял между редовете на всяка постъпка, изпусната реплика, жест. Подобна игра на ума не е характерна за българските делови среди. У нас винаги се е разчитало повече на агресията, надмощието, подчинението, мръсните номера и Буров е бил напълно наясно с това. Постигал успехите си като е надигравал на интелектуален шах тъмните и мрачни субекти от политиката и бизнеса на своето време. Вдигал е бастуна срещу опоненти само при решаване на морални дилеми, не за да надвие в деловия живот.

Именно тази прочута негова аналитичност и интелектуалният му подход към всичко правят възможно и уважението, което изпитва към противниците си – също нетипична за българите черта. Изпаднал в крайна мизерия след комунистическия преврат, той не спира да твърди, че Сталин е гений. Признава дори качествата на Хитлер, макар да вижда ясно какви поражения е нанесъл на Европа и света през последната война. Не изпада в злоба и ярост срещу комунистите. Говори уважително на Михаил Памукчиев, който записва думите му, макар да е наясно, че летописецът му е част от новата власт, опитваща се да го съсипе. Нещо повече – той се опитва да поучи новите управляващи, да им предаде опита си, за да помогне на народа си. Благородство на духа, рядко срещано при всички южни народи.

Буров е странна смесица от типични национални черти (патриотизъм, патриархалност, консерватизъм) и европейски дух (индивидуализъм, прагматизъм, преклонение пред духа, образованост, аналитичност, подмолност, умереност в удоволствията и пороците). Тази формула ако се напипа от днешните ни капиталисти, би сторила чудеса с българската икономика.

Знаменити цитати на Атанас Буров:

"Няма по-страшно бедствие за нацията от безработицата. Тя води до всички пороци и грешки. До глада, до болестите, до пороците, до кражбите, до насилията, до проституцията. Престъпник е този държавник, който допуска безработица."

"Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал."

"Всяко удоволствие се заплаща. И колкото по-честно плащаш, повече ще те търсят за партньор. Така е и в търговията."

"Защото мъж без жена пет пари не струва. Мъжът е жалък като вдовец и самотник. Жената го крепи и го поддържа. Без жена светът би пропаднал. Ето защо, аз съм щастлив, че е жива и здрава жена ми."

"Пазарът е равенство за всички. Там няма права, няма привилегии. Там има един закон, законът на високото качество."

"Аз не се боя от голтаци. Дадеш му шепа злато и го купуваш. Той се продава, но богатият не се купува, не се продава. Той сам те купува. И те продава."

"Търговията е преди всичко психология и прозорливост. Тя не търпи наивници, глупаци и хора, които „я карат през пръсти". Затова тя се предава по наследство."

"Усмихвай се, бъди любезен с всички, не се вълнувай, когато те докачат, давай вид, че си богат, силен и нямаш неспокоен сън. Това е много важно. У нас, в България, само поповете, владиците и банкерите знаят тези правила. Бъди и предпазлив, когато те ласкаят, и засмян, когато те ругаят."

"Не знаеш ли като мене арабски, турски, не четеш ли поверителните доклади ти не знаеш нищо."

"В историята влизат само тези, които не са на заплата."

"Който залага на утре, свършено е с него. Важното е да пипнеш властта сега и да я доиш за себе си, но и за народа си. Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре."

"Няма богат човек хайлазин, няма богат човек готованец."

"Пари не се дават никъде. Пари се изкарват. Пари се печелят. Пари се задигат. Пари се получават чрез зестра, но пари не се дикисват никъде. Как аз ще давам пари без нищо? Кой дава пари без нищо? За да дам, първо трябва да ми дадат."

"В парата, в бизнеса се влиза с три неща - с взлом, с ум или с женитба."

"При мене - в банката или в министерството - всеки работи за двама и за трима, не само за един. Ако човек на мене не ми работи двойно и тройно, аз го изгонвам. Ако е като писателя Йордан Йовков да носи две дини под мишница - сбогом, приятелю драг. Аз подготвям, аз обучавам хората около мене да работят двойно и тройно, защото плащам двойно и тройно. На мене писателят Йордан Йовков ми е мил като писател, но ми е враг като работник, като чиновник."

Елена Кодинова, списание „Мениджър”