Мъжете - по-често съкращавани

Проблемите на дискриминацията на трудовия пазар, включително и по признак „пол”, са стимулирали множество изследвания и активистки действия от неправителствени организации. Сред тях са неравно заплащане, неравностойно кариерно развитие, достъп до висши управленски позиции, непропорционална заетост според вида работа и т.н. Но не това е темата тук.Съвсем наскоро официалната статистика обяви данни, според които  новите попълнения сред безработните са почти изцяло мъже, а продължително безработните жени дори намаляват.И така – наистина ли кризата влияе различно на заетостта на половете? И по-скоро въпросът е доколко има някаква форма на дискриминация – в случая насочена срещу мъжете. Или има логическо обяснение, базирано на състоянието и структурата на икономиката.

Едно от традиционните обяснения за различните постижения на мъжете и жените предполага, че очакванията са различни. Доколкото от мъжа се очаква да е основен източник на доход за домакинството, то жената по-скоро се надява на допълващ доход. Затова и се смята, че жените са по-гъвкави в очакванията си и са склонни да приемат по-ниско заплащане.

Доколкото задълбочени емпирични изследвания за нагласите към труд не са ни известни за България, можем само да кажем, че ако това беше силен фактор, той би важал за пазара на труда не само в криза. А виждаме, че преди 2008 г. мъжете бяха постигнали значително по-висок коефициент на заетост от жените.

Като че ли по-вероятно обяснение е разделението на труда – както по професии, така и по икономически отрасли. Преквалификацията отнема време, а понякога е практически невъзможна. Затова заетостта следва динамиката на структурната промяна в икономиката след началото на финансовата криза.

Накратко, има „мъжки” и „женски” отрасли. Така например, мъжете доминират в строителството, транспорта, охранителните дейности, селското стопанство. Жените пък са непропорционално повече в образованието, здравеопазването, търговията на дребно, услугите. По професии, жените са по-скоро аналитици, администратори, специалисти, докато мъжете по-скоро работят с машини или упражняват неквалициран физически труд.

В преработващата индустрия са заети равномерно мъже и жени, но жените са в администрацията и обслужването, а мъжете – „на поточната линия”.

Кризата се отрази различно на отраслите. Строителството, транспортът и свързаните дейности пострадаха най-силно. В същото време търговията и услугите след първоначалните съкращения се стабилизираха. Всъщност, дори в кризисните години например, големите търговски вериги продължиха да откриват обекти и да назначават персонал. Същото се случи и с телеком операторите.

Публичният сектор също бе засегнат относително слабо – а жените са доминиращо мнозинство в социалните заведения, училищата, детските градини и болниците. За мъжете остава или да чакат следващ инвестиционен бум или да започнат да се преквалифират. Разбира се, данните показват, че като цяло най-богати са икономиките, в които и мъжете и жените работят много.

Лъчезар Богданов, ИндъстриУоч. Текстът е публикуван в списание „Мениджър”