Обречените на провал

Наскоро ми направи впечатление, че много малко от най-успелите хора, които познавам, са подлеци. Разбира се, има и изключения, но те се броят на пръсти. Подлостта е често срещана. Всъщност, едно от нещата, на които ни е научил интернет, е колко безчестни могат да бъдат хората. Преди няколко десетилетия, само известните и професионалните писатели можеха да изразяват мнението си. Сега всеки може, затова вече виждаме дългата опашка на подлостта, която преди е била скрита.

И макар че на света има толкова много безчестни хора, много малко от тях са успешни. Какво се случва? Дали подлостта и успехът са несъвместими?

Отчасти, причината е, че познавам хора, които работят в определени сфери – като основатели на компании, програмисти и професори. Склонен съм да вярвам, че успелите хора в други браншове са подлеци – например мениджърите на инвестиционни фондове. Но не знам достатъчно, за да го кажа със сигурност. Затова пък успешните наркодилъри със сигурност са подли хора. За щастие, има големи браншове, в които подлеците не властват. И броят на тези браншове расте.

Съпругата ми и съоснователка на Y Combinator, Джесика, е един от малкото хора с „рентгенов поглед“. Тя е като онези скенери на летището. Откакто навлезе в предприемаческия бранш, й прави впечатление, че успелите предприемачи почти винаги се оказват свестни, а безчестните се провалят.

Защо? Според мен има няколко причини. Едната е, че подлостта е присъща на глупаците. Затова и мразя караниците. Никога не постигаш добри резултати, когато спориш с някого, защото караниците не са продуктивни. Победата силно зависи от ситуацията и от личностите замесени в конфликта. Не печелиш, измисляйки големи идеи, а измисляйки трикове, които биха свършили работа в конкретната ситуация. И същевременно, споровете са също толкова трудоемки, колкото работата по реални проблеми, а това е особено проблемно за хора, които внимават как използват мозъка си. В споровете мозъкът работи много и бързо, без да стига доникъде.

Новооснованите компании не печелят, атакувайки, а издигайки се. Разбира се, има и изключения от това правило, но обикновено победата идва, когато вървиш напред, а не когато се застопориш на едно място, за да се боричкаш.

Още една причина, поради която подлите предприемачи се провалят е, че не могат да привлекат най-добрите кадри. Могат да наемат служители, които да ги търпят само защото им е нужна работа. Но подлеците рядко могат да убедят истинските специалисти да работят за тях. А квалифицираният персонал е жизненоважен за една стартираща компания.

Но съществува и една допълнителна действаща сила – ако искате да изградите нещо велико, важно е да имате доброжелателен дух. Предприемачите, които печелят най-много, не са онези, които са ламтели за пари. Алчните хора имат придобивки, които почти всяка успешна стартираща компания може да им донесе. А предприемачите, които постигат истински успех, се ръководят от стремежа си да направят света по-добър. Това значи, че хората, които имат това желание, имат и предимство.

Вълнуващото е, че новооснованите компании не са просто някакъв произволен вид работа, в която подлостта и успехът са несъвместими - те са бъдещето.

В миналото, успехът бил отъждествяван с контрол над оскъдни ресурси. Хората ги получавали чрез борба – буквално или метафорично. Но в миналото, успехът бил свързан и с игрите, в които победата на един значела загуба за друг. В повечето такива игри, подлостта вероятно е била преимущество.

Но това се променя. Важните игри в наше време не са от този род и играчите не ги печелят, като получат контрол над някакъв оскъден ресурс, а като дават нови идеи, реализират ги и градят.

Отдавна съществуват игри, в които печелиш, давайки нови идеи. През 3-ти век пр. Хр., Архимед печелил по този начин, поне докато римляните не го убили. Което ни дава добра представа за настъпващите промени в наши дни – за да имат новите идеи стойност, е необходим обществен ред. И това не значи само да няма войни. Нужно е още предотвратяването на икономическото насилие, които магнатите упражнявали един срещу друг през 19-ти век, както и онова, упражнявано от комунистическите режими върху гражданите им. Хората имат нужда да знаят, че творенията им няма да бъдат откраднати.

Така е било винаги и при мислителите, затова и промяната е започнала от тях. Когато се замислите за успешни хора от миналото, които не са били кръвожадни и жестоки, обикновено се сещате за математици, писатели и художници. Игрите, играни от интелектуалците, намират своя път към нашия свят, и това променя историческата полярност на връзката между подлостта и успеха.

Много се радвам че спрях, за да помисля над това. Ние с Джесика винаги сме полагали огромни усилия, за да научим децата си на почтеност. Толерираме шума, бъркотията и вредната храна, но не и подлостта. Сега имам още една, дори по-добра причина да ги възпитам добре – подлостта носи само провали.

Пол Греъм, инвеститор и създател на The Y Incubator, автор на бестселъра Hackers & Painters