Човекът на шефа идва или защо най-много обичаме кучето си

Официалната политика на всяка компания е да разобличава натегачите, а не да ги насърчава. Всеки добър мениджър твърди, че няма протежета и не проявява незаслужено специално отношение към някой служител.

Ласкателите обаче продължават да прилагат изкуството си навсякъде. Макар и да не си признаваме, повечето от нас реагират позитивно на ласкателството, което иначе отричаме.

Често питам студентите си: “На кого отделяте най-много внимание вкъщи, без той или тя да има някаква особена заслуга за това? Вашият съпруг/а, партньор, децата или на кучето ви?" Кучето е победител. Защо? Отговорите са различни варианти на една и съща идея: "Кучето не може да ми възрази за нищо”, "Когато се върна вкъщи, кучето е винаги доволно да ме види!", "Дори ако се прибера късно (или подпийнал), то няма нищо против." "Обича ме безусловно – без значение какво правя!"

Ако не внимаваме, можем да допуснем същото да се случи и в офиса по отношение на тези колеги, които изразяват подобно възхищение по наш адрес. Обикновено сме по-благосклонни към хора, които не пестят комплиментите си и се стараят по всякакъв начин да ни се харесат. Постепенно те се превръщат в наши фаворити, основно защото ни е приятно да слушаме какво казват и това е разбираемо.

Първата стъпка срещу тази естествена реакция е да осъзнаете колко е лесно да попаднете в този капан. След това трябва да си зададете съвсем откровено четири въпроса: Колко всъщност ме харесват тези хора? Колко общи черти имаме? Какъв е техният принос към компанията и клиентите? До каква степен е оценена и призната работата им?

Така ще се убедите, че трябва да насочите похвалите си към тези, които са наистина добри в работата си и действително допринасят за компанията, а не за тези, които просто ви карат да се чувствате добре.

Маршъл Голдсмит, световноизвестен бизнес коуч. Преподава в Tuck School of Business в Дартмут, САЩ

© Всички права запазени, Harvard Business Publishing, 2010