28 години валутен борд: Уроците от кризата и пътят към еврозоната

На 1 юли 2025 г. отбелязваме 28 години от въвеждането на валутния борд в България – решение, което промени икономическата траектория на страната след тежката финансова криза от 1996–1997 г. Тази годишнина идва няколко месеца преди очакваното присъединяване на България към еврозоната на 1 януари 2026 г., което ще отбележи края на валутния борд и началото на нова глава в икономическата история на страната.

Финансистът Николай Ваньов анализира причините за въвеждането на валутния борд, неговото въздействие и бъдещите перспективи, свързани с прехода към еврото.

Нужда от възникване на паричния съвет, развитие на българската икономика в периода 1990-1997 г.

Периодът след падането на комунистическия режим в края на 1989 г. крие в себе си основните причини за възникването на банковата и финансова криза в през 1996 г. – 1997 г. Периодът се характеризира с голяма доза публична, социална, законодателна и държавна нестабилност. Взаимодействието между всички тези фактори осигурява перфектна среда за възникването на финансовата криза.

Като основна причина се посочва не само бързото раздържавяване без подготвена законова рамка, но и липсата на какъвто и да е качествен контрол по отношение на банковата система. В системата се генерира голямо количество морален риск, като на новоизлюпените собственици на банки се позволява лесно да прехвърлят загубите от кредитните портфейли към депозантите, чрез поддържане на изключително висок лихвен марж. В допълнение на това, държавна политика е прехвърлянето на лошите кредити от банките на държавата.

Като цяло банковата система е оставена да функционира в среда на изключително ниска регулираност, минимални изисквания спрямо собствениците на банки, рамки на неясни квази-публично-частни партньорства, като това е допълнено с държавна подкрепа. Възникналите на тази база морални рискове (асиметрия, при която печалбите са за сметка на собствениците, докато рискът от загуби се поема от държавата/обществото) за собствениците и управляващите структури на банките поставят основите за възникването на банковата криза.

Икономическа среда

Забавената икономическа активност и пренастройването към „пазарна икономика“ при липсата на ясни законови регламенти и добра правна база за функционирането на юридическите субекти води до процес на широка декапитализация. При него дадени дружества търсят начини за прехвърляне на загубите си (а при липса на такива и на разходите си) на други икономически субекти, което при неясните форми на собственост в началото на 90-те години води до унищожаване на капитали и БВП.

Описан по-просто, този процес се корени в това, че собствениците на предприятия в основната си част не генерират доход от дейността на дружествата, а ги декапитализират с цел собствена облага. Доминиращата в това време държавна политика е на т. нар. „меки бюджетни ограничения, чиито принцип на действие с корени в „спасяването“ на губещи предприятия и банки от държавния бюджет.

Всъщност именно процеса на печатане на пари и финансиране на бюджетните дефицити чрез пряко заемане на средства от Българската народна банка към бюджета, а от там към затруднените предприятия, доведе България до безпрецедентната икономическа и банкова криза през 1996 г. и 1997 г.

Декапитализация на банковия сектор

Липсата на реално регулиране на капиталовите изисквания на банковия сектор води до силна декапитализация на търговските банки в България. Нивото на собствен капитал реално показва размера на риска, който собствениците на търговските банки понасят в кредитните и инвестиционните портфейли. Принципите на капиталова адекватност работят на базата на това, че по-високото наличие на собствен капитал води до по-ниски нива на общ риск за търговските банки.

1996 г. се превръща в истински водовъртеж за финансовата система и икономиката на България като цяло, като “Размерът на изтеглените средства беше внушителен за мащаба на българската икономика. Само сумата на изтеглените валутни депозити достига 890 млн. долара. Според статистиката на платежния баланс за цялата 1996 г. изтичането на капитали възлезе на стойност 1 007.3 млрд. дол. (10.3% от БВП), в т.ч. резидентно изтичане в размер на 797.3 млн. дол. Огромното за мащабите на икономиката изтичане на капитали беше най-силно от началото на икономическата реформа през 1991 г и представляваше силен шок върху финансовата и реалната икономика. През 1996 г. валутните резерви на БНБ спадат със 751.2 млн. дол. (7.7% от БВП), като само за първото полугодие намалението е 661.6 млн. дол.”[6]

В края на 1996 г. банковата система в България реално не функционира. Икономиката на страната се намира във фаза на демонетизация, а рисковете освен икономически се превръщат и в социални. Заплашено е не само функционирането на финансовата система, под риск е функционирането на целия обществено-социален строй, а България е на път да се превърне в страна от типа failed state – номинална държава без реален държавен ред.

Икономически ефекти

Случването на банковата и финансова криза в България води до редица негативни икономически ефекти за страната, които могат да бъдат открити в данните на Националния статистически институт за развитието на българската икономика. Превръщането на финансовата криза във валутна такава, породено от неуспешните опити на Българската народна банка за подкрепа на обменния курс на българския лев спрямо щатския долар, които водят до почти пълното изчерпване на валутния резерв на страната.

Разгръщането на финансовата криза и превръщането й в икономическа водят до хиперинфлация. Пикът на процесите е през месец март 1997 х., когато годишният темп на нарастване на потребителските цени е цели 2 019 %. Това значи, че потребителската кошница за населението е поскъпнала над 20 пъти само за една година. Или, с други думи, българското население е обедняло 20 пъти в резултат на предизвиканата банкова и финансова криза.

По данни на БНБ, реалният БВП на България намалява с около 10.9 % през 1996 г. и с 6.94 % през 1997 г., като спадът само за първото полугодие е 21 %. 

Тези данни са сериозен измерител на икономическия разпад в България през 1996 г. и първото полугодие на 1997 г. Кризата във финансовата система води до общо спиране на икономическата активност в България и реална дисфункция на страната. Ерозията на икономиката е толкова сериозна, че за достигането на реалния БВП от 1995 г. са необходими близо 5 години по данни на БНБ. Щетите за Българската икономика са повече от сериозни, като липса на ефективен механизъм за митигирането поставя съществуването на страната пред реален риск.

Въвеждане и същност на паричния съюз

В края на зимата на 1997 г. политиците и обществеността на България са наясно, че излизане от широкообхватната и мащабна икономическа и финансова криза може да се постигне само чрез външна помощ. По принципите на международното право тази помощ идва от страна на Международния валутен фонд, който на цената финансова подкрепа за стабилизиране на българската икономика и банкова система, въвежда система от дълбоки системни и законодателни реформи, които коренно променят начина на функциониране на българската финансова система.

Общото схващане е, че Паричният съвет (или т. нар. „валутен борд“) е фиксирането на валутния курс на българския лев към германската марка през 1997 г., респективно еврото след това, но реалният ефект се корени в отказа на БНБ за провеждане на парична политика и сериозното намаляване на рисковия фон за финансовата система, произтичащ от това.

Спиране на рефинансирането на търговските банки и финансирането на бюджета

В системата на паричен съвет Българската народна банка не може да действа като кредитор от последна инстанция спрямо търговските банки, както и да финансира техните нужди от текуща или извънредна ликвидност. По този начин една от причините за финансовата криза от 1996-1997 г. е напълно премахната в бъдеще. Равнището на моралния риск у собствениците и мениджмънта на търговските банки е сведено до минимум, като са въведени ясни правила и процедури по неплатежоспособността на банките.

Отделно от това Българската народна банка не може да финансира държавния бюджет, както и да изкупува и притежава български държавни ценни книжа, независимо дали са част от вътрешния или външния дълг на страната. По този начин реално се спира практиката на „печатане на пари“, при която държавните ценни книжа са изкупувани от БНБ, при което реално се увеличава размера на паричната маса и която води до инфлационни процеси.

Рисковете за изливане на бюджетна във финансова криза са сериозно минимизирани, а политическите рискове от въвеждането на нова система на меки бюджетни дефицити са елиминирани. Това води до поставяне на стабилна макроикономическа основа в страната и нормализиране на стопанските процеси.

Покриване на резервните пари с високоликвидни валутни активи

Това реално ограничава размера на паричната маса в обращение до размера на валутния резерв на БНБ и се явява техническото фиксиране на валутния курс на лева. Този механизъм се изразява в това, че във всеки един момент БНБ трябва да може реално да обмени широката парична маса в страната в резервната валута.

Поставянето на това ограничение обвързва паричната маса в България с представянето на реалния сектор и икономическия растеж, като гарантира, че балонообразно нарастване на паричната маса няма да се случи. Стабилността на валутния курс от своя страна води до свиване на инфлацията и стабилизиране на инвестиционната среда, което е предпоставка за нарастване на външните инвестиции и икономическия растеж.

Равновесието на икономиката се определя от фискалната сфера

Изключването на монетарната политика от опциите за икономическо въздействие поставя на преден план фискалната политика на държавата. Поддържането на ограниченията, въведени от Паричния съвет, ограничава възможностите за държавна намеса в икономиката до размера на бюджетните дефицити. Те от своя страна са ограничени от възможностите за финансиране на държавния бюджет чрез емисиите на вътрешен и външен дълг, като в правилата на Паричния съвет особена важност има втората компонента.

Реалните въжделения на част от политическия елит за безконечно финансиране на стопански загуби чрез държавния бюджет са елиминирани, а липсата на достъп на България до международните финансови пазари в първите години след въвеждането на Паричния съвет означават, че на политиката на големи фискални дефицити е сложен реален край. От своя страна това води до допълнителна стабилизация на икономическата сфера, както и до предвидимост относно бъдещата фискална политика на страната.

Прехвърляне на динамиката на ликвидността към междубанковите пазари

Изключването на БНБ от участие в местния междубанков пазар води до стабилизацията му. Централната банка не може да въздейства на търсенето и предлагането, да влива и оттегля ликвидност. По този начин лихвените равнища са стабилизирани, като търговските банки започват да формират лихвената си основа на база рисковия си профил и нужди от финансиране.

Въвеждане на ефективен банков надзор

Като условие по пакета структурни реформи от страна на МВФ бе и въвеждането на ефективен банков надзор. Липсата на регулаторна рамка за такъв и пълната неефективност на съществуващия в периода преди 1 юли 1997 г. бяха от решаващо значение за възникването на финансовата криза.

След намесата на МВФ и приемането на съответните законодателни реформи, БНБ започна стриктно да следи за изпълнението на базелските критерии за капиталова адекватност на банките. Бяха въведени редица инструменти за мониторинг и ограничаване на кредитния, ликвидния и оперативния риск на банките. Този процес бе амплифициран и от членството на България в ЕС, като въвеждането на Закона за кредитните институции през 2006 г. осигури въвеждането на европейска рамка за контрол върху банковия сектор и по този начин приключи периода по стабилизиране на сектора и осигури бъдеща стабилност.

Резултатите от въвеждането на Паричния съвет – стабилна основа за растеж

Тенденцията на нарастване на брутния вътрешен продукт след въвеждането на борда е отчетлива, както е и отчетлив фактът, че за завръщане на нивата на българската икономика до предкризисното равнище са необходими почти 7 години. Въпреки това осигуряването на стабилна финансова основа от Паричния съвет води до устойчиво нарастване на БВП на страната.

Като период на намаляващо нарастване се отличава времето след финансовата криза през 2009 г. Това също донякъде може да бъде отнесено към ефектите от Паричния съвет. Политиката на основните централни банки след международната финансова криза от 2009 г. бе свързана главно със стимулиране през монетарните системи, което донякъде доведе до известна неконкурентност на българската икономика. Това може да бъде отчетено и като евентуална цена на стабилността, която заплащаме чрез липсата на възможности за провеждане на монетарни политики.

Факт е, че доверието на обществото в политическото управление на страната не е достатъчно за получаване на монетарна независимост, а и евентуалната устойчивост на монетарните стимули е все още въпросителна.

По тоношение на инфлацията, изваждането на опцията за печатане на пари от страна на централната банка и финансирането на бюджетни дефицити води до сериозна стабилност на потребителските цени. Освен прогнозируемост и липса на социално напрежение, ценовата стабилност е и в основата на бъдещия икономически растеж, а това е пряко осигурено от наличието на правилата по Паричния съвет.

Устойчивост на Паричния съвет и бъдещи перспективи

Подкрепата за паричния съвет в България е изключително широка, като нито едно правителство или политическа сила, колкото и авантюристично да е настроена тя, не е влизала в полемика относно неговото съществуване. Осигурената устойчивост, макар и на цената на някои икономически възможности, е ключова за стопанските субекти в страната.

Може би най-сериозният момент на натиск върху устойчивостта на Паричния съвет и финансовата система в България се случи през 2014 г. с фалита на Корпоративна търговска банка АД. В първите дни на неплатежоспособността на банката имаше известен натиск за използване на ролята на кредитор от последна инстанция. Възможността за разливане на кризата към останалите търговски банки с преимуществено българско капиталово участие също изглеждаше сериозна, като елементи на bank run се появиха и спрямо други банки.

Въпреки това политическото ръководство на България се въздържа от пряк натиск върху БНБ, а професионалното ръководство на централната банка действа прагматично, запазвайки правилата на Паричния съвет. 

Бъдещето на Паричния съвет също изглежда относително ясно. След въвеждането на България в Механизма на валутните курсове (ERM II), в присъединителното споразумение с Европейската централна банка бе ясно записано, че присъединяването на България към еврозоната, като единствена реална и нормална опция за бъдещо развитие на страната в Европейския съюз, ще стане при фиксирания курс на лева спрямо еврото, 1.95583 лева за 1 евро. Това ще бъде и нормалният край на една парична система, изиграла своята роля за икономическата и финансова стабилност на България в последните повече от 25 години. 

Заключение

Липсата на реални законодателни и управленски рамки и практики в годините непосредствено след преминаването на България доведе до възможности за икономическо и финансово дестабилизиране на страната. Политиката по меки бюджетни ограничения, съчетана с декапитализирането на икономиката, авантюристичното фискално поведение на първите демократични правителства и липсата на реални контролни механизми доведе до възникването на банковата криза през 1996-1997 г.

Развитието на кризата постави икономиката и социалния строй в България пред сериозни предизвикателства, близки до тотален икономически крах. Перфектната буря от фактори за възникване на кризата доведоха до хиперинфлация и икономически спад. Всички тези предпоставки обусловиха нуждата от дълбоки реформи във финансовия сектор.

Тези реформи доведоха до излизане на Българската народна банка от нейната монетарна роля и въвеждането на Паричен съвет, който освен фиксиране на обменния курс на българския лев към германската марка/еврото осигури и рамката за бъдеща икономическа устойчивост.

Икономическите данни след въвеждането на Паричния съвет показват устойчив растеж на българската икономика, подкрепен с нормални равнища на инфлация и бюджетна стабилност. Общото ниво на доверието в българската икономика и банков сектор също нарасна значително.

Оттук нататък обаче присъединяването на България към Еврозоната е единственият път за излизане от Паричния съюз - път, който само ще ни осигури допълнителна стабилност и основа за растеж. 

Пълният текст на анализа на Николай Ваньов можете да намерите тук.