България е в топ 4 на страните в ЕС с най-нисък процент на държавните гаранции

През 2020 г. и 2021 г. държавните гаранции, предоставени в страните от Европейския съюз (ЕС), са се увеличили значително след началото на пандемията COVID-19. През 2022 г. равнището на правителствените гаранции  е  било допълнително повлияно от последвалата енергийна криза след руската агресия срещу Украйна.
Така през  2022 г. най-висок общ размер на държавните гаранции e отчетен във Финландия (19,1% от брутния вътрешен продукт (БВП), Италия (16,3%), Германия (15,5%), Австрия (15,2%) и Франция (13,5%). В долния край на скалата проценти от по-малко от 1% от БВП  са  отчетени в Ирландия, България, Чехия и Словакия.

В България през 2022 г. общите държавни гаранции, като дял от БВП, са  били в  размер на 0,36 на сто, което е спад спрямо дял от 0,40 на сто през 2021 г. Това отговаря на гаранции за 603,95 милиона лева през 2022 г. и 556,09 мил иона лева през 2021 г.,показват данните на европейската статистическа служба Евростат, оповестени днес.

Равнището на задълженията на публичните корпорации, класифицирани извън сектор "Държавно управление", през 2022 г. e варирало в широки граници в страните от ЕС. Значителен размер на задълженията е отчетен в Гърция (144,1% от БВП), изпреварвайки Нидерландия (93,5%), Германия (88,4%), Люксембург (72,0%) и Франция (67,5%).
За разлика от тях в Испания (4,2%), Словакия (4,9%), Румъния (7,6%) и Кипър (8,8%) са отчетени задължения на публичните предприятия в размер на по-малко от 10% от БВП.

Според данните на Евростат пък  Кипър  а страната с най-високо равнище на необслужваните кредити на сектор "Държавно управление" - 15,4% от БВП, следвана от Хърватия и Португалия, и двете с дял от 1,0%. 

Португалия и Словакия с най-големи задължения, свързани с небалансирани публично-частни партньорства(ПЧП).
През 2022 г. задълженията, свързани с небалансови публично-частни партньорства (ПЧП, дългосрочни договори за строителство, при които активите се отчитат извън сметките на правителството), са били под 2% от БВП във всички държави от общността

 Девет държави от ЕС не са имали  такива задължения. Най-голям дял от тях е имала  Португалия (1,7% от БВП), следвана от Словакия (1,3%) и Унгария (0,7%), като  тези дългове  се дължат предимно на проекти за магистрали, отбелязват от Евростат.

Основната причина за високото равнище на задълженията в някои държави от ЕС е, че данните включват задълженията на публичните банки, контролирани от правителството. По-голямата част от тези пасиви се състои от депозити на домакинства или други частни или публични субекти. Като цяло финансовите институции имат много по-големи размери на дълговите задължения в сравнение с нефинансовите предприятия. В същото време тези институции имат и значителен размер финансови активи, които не са обхванати от това събиране на данни, отбелязват още от Евростат.

От европейската статистическа агенция допълват още, че в повечето държави от ЕС централното правителство е преобладаващият гарант. Забележително ниво на гаранции от страна на местното правителство се наблюдава във Финландия, Дания, Швеция и Франция. В няколко държави голяма част от гаранциите са предоставени на финансови институции - особено във Финландия, Гърция, Франция, Люксембург, Белгия и Унгария - често предоставени в контекста на кризата по COVID-19 или на финансовата криза от 2008-2009 г.

Значителна част от гаранциите, предоставени по време на кризата COVID-19, са били под формата на стандартизирани гаранционни програми, т.е. голям брой сходни и сравнително малки по размер гаранции, като например гаранции за заеми за малки и средни предприятия.