ЕЦБ се сблъсква със суровата действителност: компаниите печелят от инфлацията

Сгушени в убежище в отдалечено арктическо село, политиците на Европейската централна банка миналата седмица се изправиха пред някои факти: компаниите печелят от високата инфлация, докато работещите и потребителите плащат сметката, пише Ройтерс.

Преобладаващият макроикономически разказ през последните девет месеца показва, че рязкото увеличение на цените на всичко - от енергия през храна до компютърни чипове, повишава разходите за компаниите в 20-те страни, които съставляват еврозоната.

Европейската централна банка отговори, като увеличи лихвените проценти, за да охлади търсенето, твърдейки че е изправена пред риска по-високите потребителски цени да повишат заплатите и да създадат инфлационна спирала.

Но на форума във финландското село Инари, предназначен да даде възможност на Управителния съвет на банката да се задълбочи в теми, които се засягат само на редовни срещи, се появи малко по-различна картина, посочиха пред Ройтерс трима източника, присъствали на срещата. Данните, формулирани в повече от две дузини слайдове, представени на 26-те политици, показват, че маржовете на печалбата на компаниите се увеличават, а не се свиват, както може да се очаква, когато вложените разходи нарастват толкова рязко, казаха източниците на агенцията.

Говорител на ЕЦБ обаче отказа да коментира тази история.

"Ясно е, че увеличаването на печалбите е изиграло по-голяма роля в европейската история на инфлацията през последните шест месеца или повече. ЕЦБ не успя да оправдае това, което прави в контекста на по-фокусирана върху печалбите инфлационна история", каза Пол Донован, главен икономист в UBS Global Wealth Management. 

Идеята, че компаниите повишават цените над разходите си за сметка на потребителите и работещите, вероятно ще разгневи широката общественост. Но има последици и за централните банкери.

Инфлацията, подхранвана от по-високите корпоративни маржове, има тенденция да се самокоригира, тъй като компаниите в крайна сметка спират покачването на цените, за да избегнат загубата на пазарен дял, което го прави много по-различен звяр за опитомяване.

Така че нов разказ за инфлацията, фокусиран върху маржовете, може да даде на по-непоколебимите членове на Управителния съвет малко боеприпаси за борба срещу по-нататъшното повишаване на лихвите, след като съпротивата им се оказа до голяма степен безполезна през изминалата година, на мнение са икономисти, интервюирани от Ройтерс.

Дебатът трябва да бъде възобновен на следващата политическа среща на ЕЦБ на 16 март, когато банката обеща да повиши лихвите до най-високото им ниво от разгара на финансовата криза през 2008 г.

Промяна в наратива

Разказът за инфлацията в еврозоната бавно започва да се променя. Бизнесът очаква по-малко повишение на цените, тъй като перспективите за разходите и търсенето стават по-малко ясни, показват проучвания, публикувани от ЕЦБ и германския институт Ifo.

Някои европейски страни като Гърция предложиха мерки за ограничаване на инфлацията при стоки от първа необходимост, докато Франция и Испания обсъждат подобни стъпки.

"Икономиката на рентабилността предполага, че може да видим по-голямо свиване на печалбата. Европейските фирми знаят, че ако повишат цените твърде много, ще претърпят загуба на пазарен дял", каза главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн пред Ройтерс. 

В Съединените щати разширяването на маржа на печалбата започна по-рано и вече започна да се обръща, макар и бавно и неравномерно.

Но за разлика от Съединените щати, няма официални данни за корпоративния марж за еврозоната. Вместо това националните сметки и отчетите за печалбите от регистрирани компании се използват като заместители, за да се нарисува картината на инфлацията.

Компаниите за потребителски стоки от еврозоната, например, увеличиха оперативните маржове до средно 10,7% миналата година, с една четвърт спрямо 2019 г., преди глобалната пандемия и войната в Украйна, показват данните на Refinitiv.

106-те компании, включени в проучването, варират от собственика на френски курорт Pierre et Vacances през производителя на автомобили Stellantis до групата за луксозни стоки Hermes и скандинавския търговец на дребно Stockmann. 

По подобен начин печалбите, а не разходите за труд и данъците представляват лъвския дял от вътрешния ценови натиск в еврозоната от 2021 г. насам, показват изчисления на ЕЦБ, базирани на данни на Евростат.

Отделен дискурс

В действителност заплатите растат много по-бавно от инфлацията, което предполага 5% спад в жизнения стандарт на средния служител в еврозоната в сравнение с 2021 г., според изчисленията на ЕЦБ.

Това е почти обратното на водената от заплатите инфлация, която характеризира 70-те години на миналия век - епоха, която се превърна в най-широко използваната точка за сравнение в обществения дебат относно подходящите реакции на политиката на централната банка, казват икономисти.

"Публичният дискурс до известна степен е отделен от това, което всъщност се случва навън. Основната история за бъдещите рискове все още е, че има задаваща се спирала между заплатите и цените, която трябва да направи централната банка още по-агресивна в повишаването на лихвените проценти", каза Филип Хаймбергер, икономист от Виенския институт за международни икономически изследвания. 

Например заплатите бяха споменати 14 пъти на последната пресконференция на президента на ЕЦБ Кристин Лагард, докато маржовете не бяха споменати нито веднъж. Нейният заместник Луис де Гиндос също предупреди, че ЕЦБ трябва да внимава, тъй като профсъюзите може да поискат прекомерно увеличение на заплатите.

В Съединените щати въпросът за бързите маржове беше повдигнат от бившия заместник-председател на Федералната резервна банка Лаел Брейнард, който сега е главен икономически съветник на президента Джо Байдън, и сенаторите от Демократическата партия Елизабет Уорън и Бърни Сандърс.

Дори вътре в ЕЦБ представителите на труда, които настояват за по-високо заплащане на персонала на централната банка, се дистанцираха от това, което те описаха като "антиработническа пристрастност" на институцията.

Те цитираха, наред с другото, документ на изследователи от Международния валутен фонд, който показва, че ускоряването на заплатите в исторически план не е довело до спирала между заплати и цени.

Печалба срещу заплати

Политиците на ЕЦБ, събрани във Финландия, прегледаха подобни масиви от данни, показващи че печалбите са изпреварили заплатите благодарение на спестяванията, натрупани по време на блокирането, но също така и поради властта на компаниите да определят цените, казаха източниците. 

През януари управителят на португалската централна банка Марио Сентено беше сред първите, които предупредиха за риска от много ясно увеличение на маржовете на печалба, като каза, че това трябва да бъде включено в дневния ред на европейската политика.

Членът на борда на ЕЦБ Фабио Панета по-късно каза, че работниците са понесли тежестта на скока на цените, докато в крайна сметка фирмените надценки са останали стабилни или дори са се увеличили в някои сектори.

Заплатите се ускоряват, като прогнозният инструмент за проследяване на заплатите на ЕЦБ предвижда увеличение от близо 5% през 2023 г. за договорите, подписани през последното тримесечие на 2022 г. Но това няма да компенсира огромния спад на реалните заплати през последната година, казаха анализатори. 

"Ключова липсваща съставка е силата на работническото движение в преговорите, което е структурно отслабено от политиките на дезинфлация от 80-те години на миналия век и последвалата либерализация на пазарите на труда", каза Матиас Вермайрен, професор по международна политическа икономия в Института за международни и европейски изследвания в Гент. 

По време на последната инфлационна криза през 70-те години близо 70% от икономическата продукция е отишла за служителите, като малко над 20% са отишли за печалби, според данни на Евростат. Сега делът на труда възлиза на 56%, като една трета отива за печалбите.

Политиците на ЕЦБ преодоляха тези различия при тяхното оттегляне във Финландия, въпреки че предварителните им заключения бяха осеяни с предупреждения, казаха източници, присъствали на срещата.

Някои твърдят, че схемите за отпуск по време на пандемията могат да увеличат доходите, казаха източниците, и че продължителен период на висока инфлация може да повиши изискванията за заплати по начин, който моделите, разработени по време на периоди на стабилни цени, не успяват да предвидят.