Може ли капиталовият пазар отново да стане интересен за чуждестранните инвеститори?

През последните няколко години България не се справя с привличането на мащабни нови чуждестранни инвестиции, особено в сравнение със своите съседи. За изоставането може да има много причини, като мненията сред експертите и икономистите са различни - някои изтъкват факта, че страната ни не предлага достатъчно финансови и данъчни стимули за компаниите, които биха могли да открият производства и офиси у нас; други са на мнение, че   недостатъчните гаранции за върховенството на закона и корупционните недъзи са основният фактор, който отблъсква инвеститорите, а трети считат, че бързият ръст на заплатите през последните години, съчетан с липсата на кадри, прави страната неконкурентоспособна на трудовия пазар. 

Всичко това се отразява и на капиталовия пазар, който, въпреки всичко гореизброено, успява да поддържа сравнително "добра форма". Основните проблеми на борсата остават ниската ликвидност и необходимостта от подобряване на инвестиционната култура и копроративното управление - около тази теза се обединиха и участниците във форума Investor Day, организиран от Българската фондова борса в края на април. 

Потенциал за развитие 

Пазарите в региона на Централна и Източна Европа са в добра позиция. Те наваксват изоставането си от западноевропейските страни, а деглобализацията, която се случва в момента на глобално ниво, всъщност носи позитиви за тях. Тази теза застъпва Крешо Вугринчич от InterCapital Asset Management

По думите му източноевропейските икономики растат с по-бързи темпове от средните за Европа и имат потенциал да се превърнат в износители на развитите пазари. Регионът може да бъде силен в производството, логистиката и други индустрии. 

"Европа има шанс да привлече капиталите, които в момента напускат САЩ. Въпросът е къде конкретно ще отидат те - в Източна или в Западна Европа", коментира Джей Джонстън, управляващ партньор в Dalmatian Capital Management.  

Основателят на Jenga Investment Partners Деде Айсан смята, че България е интересна за чуждестранните инвеститори не толкова заради макросредата, колкото заради отделни инвидуални компании, които се представят много добре, включително и на борсата. 

На БФБ има 42 компании с оценка от над 50 млн. долара, които генерират 11% норма на печалба в сравнение с около 9% средно за света.

Ниска ликвидност 

Според главният финансов директор на ПОК "Доверие" Иво Захариев ниската ликвидност остава една от основните пречки за пенсионните фондове да влагат повече средства на българския капиталов пазар. 

"10-15 млн. лв. е минималната ни инвестиция, а среднодневнаият оборот на борсата е около 2 млн. лв. Първичните и вторичните публични предлагания са най-лесния начин да участваме, но ако влизането на пазара е трудно, то излизането е още по-трудно", каза Захариев.

В България има много малко компании с достатъчно голяма пазарна капитализация и свободно търгувани акции (т. нар. free float). Само четири дружества, листнати на БФБ, са с пазарна оценка от над половин милиард лева. 

Ниското ниво на финансова грамотност също е пречка, защото капиталовият пазар не е интересен за по-голямата част от българското общество. 

"Има компании, които губят по 25% от капитализацията си в резултат на сделки с по 2-3 хиляди акции. Това говори колко голям проблем е ниската ликвидност", заяви Джей Джонстън.

Ролята на дребните инвеститори 

В българските банки има огромна депозитна база, по която влижителите получават минимална лихва. Данните на Българската народна банка към края на март показват, че депозитите на домакинствата в банковата система възлизат на 90.8 млрд. лв., което се равнява на 42.5% от брутния вътрешен продукт.  

Според Джонстън могат да се предприемат стъпки, които да "раздвижат" тези пари и част от тях да се насочат към капиталовия пазар.   

"България е по-интегрирана в Европа от много други балкански държави. Въпреки ниската ликвидност местният капиталов пазар има потенциал да привлича инвестиции, но има проблем с инвестиционната култура на гражданите. Младите са наясно с това какво представлява управлението на личните финанси, но останалите - не", коментира Лаури Линд от естонската инвестиционна компания ViaClarus.

По думите му привличането на повече дребни инвеститори може сериозно да раздвижи капиталовия пазар. Линд даде пример с Естония, където преди пандемията от COVID-19 на борсата е имало около 15 000 активни индивидуални инвеститори, докато в момента те вече са над 65 000. 

"Ако искате да подобрите ликвидността, трябва да привлечете дребните инвеститори. Те са ядрото на "снежната топка", която да задвижи "лавината". Има ли капиталът националност? Оказва се, че да - по-младите инвеститори са глобални, но по-възрастните не чак толкова. И това е нещо, което регионалните пазари трябва да използват", каза още Линд. 

Добре ли се управляват българските корпорации?

Корпоративното управление е сфера, която със сигурност се нуждае от подобрение. Отчетите, правната система и управленските практики са важни за инвеститортите, но, за съжаление, това са аспекти, в които България и останалите балкански държави все още изостават, смятат експертите. 

"Ако ще правиш IPO, защо го правиш - привличане на капитал, растеж или просто получаване на обективна пазарна оценка? Ако се листва само малък процент от акциите, не може да се очаква висока ликвидност и free float", казва Джей Джонстън. 

На форума беше повдигната и темата за това дали приватизацията на държавни дружества през борсата би могла да изиграе ролята на катализатор за раздвижване на търговията. Идеята, като цяло се приема добре от повечето инвеститори, но, според инвестиционните експерти, тя не може да бъде разглеждана като "панацея" за развитието на пазара.

"Приватизацията на големи държавни предприятия би могла да помогне за разрастването на пазара, но трябва да се обърне внимание и на тези компании, които вече са на борсата. Те трябва да бъдат промотирани по-активно пред международните инвеститори", смята Деде Айсан.  

В крайна сметка инициативата за привличането на повече външни инвестиции трябва да дойде от българските компании и от отговорните институции. Източна Европа, и в частност България, има потенциал да се възползва от деглобализацията и тенденцията развитите икономики да съсредоточават веригите си за доставка по-близо до дома. Но за да се случи този процес, държавите от региона трябва "да си напишат домашното", а това няма как да стане без да бъдат положени известни усилия. 

Повече по темата за това как може да изглежда новият икономически модел за развитие на България можете да прочетете и в новия брой на списание "Мениджър"