Нарастващите нива на глобалния дълг излагат правителствата на риск от кризи

Нарастващите нива на глобалния държавен дълг застрашават финансовата стабилност и излагат правителствата на риска от кризата, която разтърси Великобритания през 2022 г., предупреждават в доклад анализатори на Bank for International Settlements (BIS).

„Изглежда, че световната икономика най-накрая оставя след себе си наследството на пандемията от COVID-19 и шока в цените на суровините. Като цяло, глобалната инфлация продължава да намалява към целта, а икономическата активност и финансовата система се оказаха забележително устойчиви“, се отбелязва още в доклада.

Но докато световната икономика е на път за „меко приземяване“ от инфлационната криза, политиците трябва да бъдат внимателни, каза шефът на BIS Агустин Карстенс пред в. ​​Guardian. Глобалният държавен дълг вече достигна рекордни нива, а изборите - от проведените наскоро в Мексико и Южна Африка до парламентарните във Франция и Обединеното кралство в близко бъдеще и президентските избори в Съединените щати през ноември - носят рискове.

Правителствата трябва да спрат да увеличават публичния дълг и да признаят, че лихвените проценти може да не се върнат до свръхниските нива отпреди пандемията. Нуждаем се от здрава основа за по-нататъшно развитие,“ каза още Агустин Карстенс.

Лихвените проценти не се очаква да се върнат на свръхниски нива, а ценовият натиск от застаряващото население, изменението на климата и пренастройването на отбраната, икономическите стимули и общото нарастване на протекционизма може да наруши чувствителните пазари, посочват от BIS.

„Знаем, че всичко изглежда стабилно, докато изведнъж не е – така работят пазарите“, каза Клаудио Борио, ръководител на паричните и икономическите въпроси в BIS, пред в. Financial Times.

Финансовият стрес исторически се е случвал две до три години след началото на цикъла на повишаване на лихвените проценти, което означава, че може да се случи през следващата година.

Анализаторите на BIS препоръчват още на централните банки да избягват прекалено бързо намаляване на лихвените проценти поради риск от нов скок на инфлацията.
„Преждевременното облекчаване може да възобнови инфлационния натиск и да предизвика скъпоструващ обрат в политиката – още по-скъпо, тъй като доверието ще бъде подкопано“.