Шефът на АЦБ предупреди за инфлационна спирала цени-заплати във Великобритания

След повече от година предупреждения, управителят на Английската централна банка Андрю Бейли заяви, че Обединеното кралство сега е в центъра на инфлационна спирала цени-заплати, въпреки 12-те последователни повишения на лихвените проценти на централната банка, пише Си Ен Би Си.

„Част от силата на основната инфлация в Обединеното кралство отразява косвените ефекти от по-високите цени на енергията“, каза Бейли в реч в сряда. „Но това отразява и вторични ефекти, тъй като външните шокове, които видяхме, взаимодействат със състоянието на вътрешната икономика“, добави той.

„Тъй като общата инфлация спада, тези вторични ефекти е малко вероятно да изчезнат толкова бързо, колкото се появиха“, каза още Бейли.

По думите му тези устойчиви ефекти включват и ръст на заплатите.

Тази ситуация крие риск от създаване на инфлационна спирала между заплатите и цените - теория, която казва, че работниците се пазарят за увеличение на заплатите, докато инфлацията расте, подхранвайки по-голямо търсене и тласкайки компаниите да повишават цените, за да компенсират по-стръмните разходи. Това от своя страна кара работниците да се нуждаят от по-високи заплати, за да си позволят стоки и услуги.

Годишната инфлация в Обединеното кралство изненада икономистите, след като се задържа над 10% през март. Основната инфлация, която не включва цените на храните, енергията, алкохола и тютюневите изделия, е на ниво от 5,7%.

Бейли каза, че разхлабването на пазара на труда, тъй като свободните работни места започват да намаляват, се случва по-бавно, отколкото централната банка очакваше по-рано.

Той отбеляза, че номиналният ръст на заплатите (некоригиран спрямо инфлацията) и инфлацията на цените на услугите са настъпили в съответствие с прогнозите на банката. АЦБ вижда признаци на забавяне на растежа на заплатите, но отбелязва, че инфлацията в услугите остава висока, добави Бейли.

Комитетът по паричната политика на банката „продължава да преценява, че рисковете за инфлацията са изкривени значително нагоре“, каза той, и ще продължи да коригира основния си банков лихвен процент „ако е необходимо“, за да достигне целта си за инфлация от 2%.

Бейли предизвика остри реакция реакции февруари миналата година, когато каза, че бизнесът трябва да покаже „сдържаност“ при преговорите за заплащане и че „като цяло“ работниците не трябва да искат големи увеличения на заплатите. По онова време коментарите му бяха критикувани като несъстоятелни, тъй като обществеността беше изправена пред нарастваща криза на разходите за живот, като инфлацията доведе до рязко намаляване на растежа на заплатите в реално изражение.

Икономисти и политици в ЕС и САЩ заявиха през последните месеци, че вече не виждат значителни рискове от спирала на заплати-цени в тези икономики, като заплатите могат да се повишат, за да наваксат инфлацията и историческата стагнация.

Мнозина също казват, че има признаци, че компаниите са повишавали цените над нивата на инфлацията на цените на суровините, което е защитило корпоративните маржове на печалба.

Алберто Гало, главен инвестиционен директор в Andromeda Capital Management, каза по-рано пред Си Ен би Си, че Обединеното кралство е развитата икономика, изложена на най-голям риск от спиралата на цените на заплатите поради редица фактори, включително слабостта на британския паунд, зависимостта от вноса на храни и енергия и стегнатият пазар на труда, ограничен от въведените след Брекзит правила.

Главният икономист на ЦБ Хю Пил предизвика подобен фурор миналия месец, когато каза в подкаст, че във Великобритания има нежелание да се приеме, че „всички сме в по-зле“ и че работниците и компаниите трябва да спрат да си прехвърлят покачванията на цените.

„Ако това, което купувате, се е повишило много спрямо това, което продавате, ще бъдете още по-зле“, каза Пил.