Светът на парите: Богати и пестеливи

Бейби бумърите, поколението, родено между 1946 и 1964 г., са смятани за най-щастливите в историята. По-голямата част от тази възрастова група от 270 милиона души в целия развит свят не са участвали във войни. Някои от тях са успели да видят Бийтълс на живо. Те са израснали във време на икономически подем. Не всички от тях са богати, но колективно са натрупали значително богатство благодарение на по-ниските лихвени проценти и високите доходи. Например американските бейби бумъри, които съставляват 20% от населението на страната, притежават 52% от общото ѝ богатство.

Сега това поколение се пенсионира, но какво ще прави с парите си? Този въпрос е важен не само за туристическата и развлекателната индустрия. Тъй като те разполагат с доста големи капитали, начинът, по който ще ги похарчат, ще има огромно влияние върху световния икономически растеж, инфлацията и лихвените проценти. Оказва се също така, че бумърите са забележително пестеливи не само в Америка, но и във всички развити страни. Те не харчат капитала си, а се опитват да го запазят или дори умножат. Проблемът за икономиката през 2030 г. няма да бъде, че бумърите харчат твърде много, както предполагат много хора.

Много изследователи, които се придържат към "хипотезата за жизнения цикъл", твърдят, че с пенсионирането на бумърите лихвените проценти и инфлацията ще се повишат. Повече пари ще идват от бумърите, търсенето на стоки и услуги ще се увеличава, докато броят на работниците ще намалява. Това ще доведе до висока инфлация на заплащането. Според Чарлз Гудхарт и Манож Прадан, може би най-известните привърженици на този възглед, тъй като бумърите преминават от натрупване на богатство към неговото харчене, глобалният баланс между спестявания и инвестиции ще се промени, което ще доведе до по-високи лихвени проценти.

Последните данни обаче поставят под съмнение това дали предстои рязко увеличение на разходите на хората от бейби бума. Италия и Япония, страните с най-висок процент на населението в тази възраст, от години имат ниска инфлация и лихвени проценти.

Изследователите говорят за "пъзела на декумулацията на богатството". Това е наблюдението, че по-възрастното поколение харчи по-бавно, отколкото предвижда хипотезата за жизнения цикъл. В статия от 2019 г., написана от двама икономисти - Йоко Ниими и Чарлз Хориока, се отбелязва, че възрастните хора в Япония харчат само 1-3% от богатството си годишно, което означава, че много от тях си отиват от живота като много богати хора. В случая с Италия друг икономист, Луиджи Вентура, установява, че 40% от пенсионираните възрастни хора продължават да спестяват, а не да харчат. Разходете се из всеки италиански град и всичко ще ви стане ясно. Възрастните италианци обичат просто да седят и да разговарят, а това е безплатно.

Анализите сочат, че пъзелът на натрупването на богатство става все по-сложен, тъй като бумърите са по-скромни в харченето от предишните поколения. Някои от тези изводи се потвърждават от финансовите пазари.

Инвестиционните мениджъри са създали индекси, които проследяват цените на акциите на компании, покачващи се, когато по-възрастното поколение харчи много. Един от индексите, съставен от MSCI, доставчик на данни, включва компании, които са в сферата на здравните грижи, свързани с възрастта, отдих и туризъм, или пък произвеждат продукти за грижа за кожата против стареене.

През последните пет години индексът се представя по-слабо от фондовия пазар, като възвръщаемостта му е с един процентен пункт по-ниска на годишна база. Инвеститорите залагат на това, че хората в бума на населението по-скоро трупат, отколкото харчат.

Да погледнем данните за домакинствата в различни икономически развити страни. Първо, нека се обърнем към Америка. В близкото минало по-възрастното поколение се справяше точно както предвиждаха икономическите модели. В средата на 90-те години на ХХ век хората на възраст между 65 и 74 години са харчили с 10% повече, отколкото са получавали, което е намалило богатството им. Но от 2015 г. насам хората на тази възраст вече спестяват около 1% от доходите си. Бумърите също така са по-склонни от предишните поколения да съобщават за спестявания, показва проучване на Федералния резерв. През 1995 г. 46% от домакинствата на пенсионери твърдят, че са спестявали пари през изминалата година. Към 2022 г. този процент вече е 51.

В Канада процентът на спестяванията на хората над 65 години намалява през цялата 2000 г. Но около 2015 г., след като бумърите започнаха да се пенсионират, спадът спря. Напоследък нормата на спестяване се е повишила.

В Южна Корея процентът на спестяванията на хората над 65 години скочи от 26% на 29% между 2019 и 2023 г., което е повече, отколкото при другите възрастови групи.

В Обединеното кралство пенсионерите харчат все по-малък дял от това, което получават.

В Австралия в началото на 2000-те години хората над 65 години не спестяваха почти нищо от доходите си. През 2022 г. те започват да спестяват 14%.

В Германия между 2017 г. и 2022 г. процентът на спестяванията на пенсионерите се е увеличил от 17% на 22%.

В Япония нормата на спестяване на възрастните хора също се повишава: на пенсионерите се падат около 40 процента от всички потребителски разходи, което е по-малко в сравнение с преди десетилетие.

Малцина са бумърите, които се преместват в по-малки жилища, което би им позволило да използват парите за по-привлекателни неща в живота. По данни на компанията за недвижими имоти Redfin по-възрастните собственици притежават 28% от жилищата в САЩ с три или повече спални. На практика всеки бумър има свободна стая в къщата. В Англия около 20 % от всички спални са свободни. Елитният апартамент с изглед към Колизеума, собственост на Джеп Гамбардела, 65-годишният главен герой на филма за бумерите в Рим "Великата красота", има седем стаи. В него живее само Джеп.

Важните разходи

Може би бумърите ще спрат да спестяват пари. Много от тях са по-здрави от своите предшественици, което им позволява да отложат пенсионирането и да спестяват повече пари. В развитите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) делът на работещите хора на възраст между 55 и 64 години неотдавна достигна рекордно високо ниво от 66%, в сравнение с 58% през 2011 г. Правителствата приемат закони против ейджизма, за да насърчат по-възрастните хора да участват в работната сила.

Възможно е обаче да има и по-сериозни фактори, които карат бумърите да не желаят да харчат спечеленото, което от своя страна се отразява на лихвените проценти и инфлацията. Три фактора се открояват: "мотивите за завещание", пандемията и опасенията за здравните грижи в дълбока старост.

Много от бумърите осъзнават какъв късмет имат, че са натрупали солидни средства. Те искат да ги предадат на децата си, много от които се борят да си купят жилище или да платят таксите за обучение. Проучване, проведено в Европа, установи, че мотивите за завещание често обясняват защо пенсионерите не харчат цяло състояние. Трудно е да се определи дали мотивът за завещание е по-силен сред бумърите, отколкото при предишните поколения, въпреки че някои данни сочат в тази посока. Завещанията като дял от БВП нарастват бързо в целия развит свят. Например американците наследяват с около 50% повече всяка година, отколкото през 80-те и 90-те години на миналия век. Ирландците наследяват около два пъти повече.

А след това се появи пандемията. По-старото поколение беше в сериозна опасност от ковида. Мнозина развиха отшелнически навици, от които не бързат да се отърват. През 2022 г. американските бумъри са похарчили реално с 18% по-малко за храна в кафенета и ресторанти, отколкото през 2019 г. Ръководителите на Darden Restaurants, която управлява вериги ресторанти, специализирани в тестени ястия, наскоро отбелязаха, че покупателната способност на хората над 65 години "все още е по-ниска, отколкото преди пандемията". В Италия, разходите на пенсионерите за ресторанти рязко намаляват. Отпивайки коктейли в бар с изглед към Колизеума, забелязвате представители на милениалите, поколението Х и някои представители на поколението Z. Но къде са всички бумъри, щом са толкова богати? Сега те купуват по-малко преживявания, много от тях спестяват просто така.

Последният фактор е "рискът от дълголетие". Много от хората от поколението на бумърите ще доживеят до 100 години или повече, което означава, че една трета от живота им ще бъде прекарана в пенсия. Това създава финансова тежест, особено за тези, които евентуално ще се нуждаят от 24-часови медицински грижи. Според проучване на Института за изследване на ползите за служителите (Employee Benefit Research Institute), мозъчен тръст, процентът на пенсионерите в Америка, които са уверени, че ще имат "достатъчно пари за старини", е спаднал от над 40 % в средата на 2000-те години до по-малко от 30 % днес.

Тези страхове променят поведението на хората. Проучване на британския мозъчен тръст Institute for Fiscal Studies установи, че тези, които вярват, че шансът да им се наложи да плащат за дългосрочни грижи е "нулев", харчат цяло състояние по-бързо. Но за много хора, които се притесняват, че в крайна сметка ще загубят подвижността си или ще развият деменция, рисковете от твърде големи разходи сега изглеждат твърде високи.

В документ от 2014 г. се изчислява, че 13,5 % от общото богатство на американците се дължи на спестявания за покриване на медицински разходи в напреднала възраст. Разглеждайки Япония, изследователите Ниими и Хориока стигат до необичайно заключение. Много японски пенсионери спестяват не само за медицински грижи за себе си, но и за родителите си, които все още са живи. В един застаряващ свят грижата за базови нужди е по-важна от това да се наслаждаваш на dolce vita.

Източник: The Economist