Светът на парите: Искате ли да станете милиардер? Вие сте в малцинството!

Винаги ли искаме повече или понякога сме доволни от това, което имаме? В много тематични области - икономика, политика и дори философия - този дебат е разгорещен. И също толкова разгорещено се дискутира дали безкрайното желание за повече е вродено качество или все още е продукт на капитализма.

Пол Г. Бейн от Университета в Бат и Рената Бонджорно от Университета Бат Спа се занимават с този въпрос в нова статия, публикувана в списание Nature Sustainability. Те откриват: предположението, че винаги искаме повече, независимо от това какво имаме, може да не е напълно вярно. Макар че някои от нас имат неограничено желание за богатство, мнозинството не споделя този стремеж.

Първото проучване обхваща около 2000 души от икономически развити и развиващи се страни, включително САЩ, Обединеното кралство, Франция, Южна Африка, Китай, Русия и Бразилия. Като част от по-голямо изследване участниците са били помолени да си представят своя абсолютно идеален живот и да помислят колко пари биха искали да имат в този идеален живот. След това те са били попитани за желанието им да участват в една от осем условни лотарии, в които се теглят награди от 10 000 до 100 млрд. долара. След това участниците отбелязали най-важното нещо, което биха искали да направят с тези пари.

Във второто проучване са включени близо 6000 участници от повече държави, включително Близкия изток, Африка, Централна, Северна и Южна Америка, Азия, Европа и Океания. В това изследване участниците изпълняват същите задачи като в предишното изследване.

И в двата случая резултатите са сходни. Най-малките суми са избрани от сравнително малък брой респонденти, а пикът е в диапазона от 1 до 10 млн. долара, като значителен брой респонденти искат да участват в лотарии. Интересът към по-големите суми продължил да намалява, като само малък брой хора избират 1 млрд. долара. В същото време значителен брой участници посочват най-голямата, на практика неограничена сума от 100 млрд. долара. В първото проучване например 32 % от американците и само 8 % от китайските граждани избрали тази сума. Във второто проучване делът на респондентите, предпочели тези „неограничени“ пари е най-голям в Индонезия, а в Русия - най-малък (11%). Заслужава да се отбележи, че макар значителен брой хора да са избрали неограничената сума пари в проучванията, те винаги са били малцинство.

Що се отнася до националността на участниците, авторите отбелязват, че делът на избралите неограничени суми е сходен както в по-развитите, така и в по-слабо развитите страни, въпреки че първите насърчават „лукса и потреблението“. Въпреки това е налице разлика между колективистичните и индивидуалистичните страни: участниците от страни, в които колективът е с приоритет пред индивида, са по-склонни да изберат лотарията с най-висока печалба. Също така е по-вероятно тя да бъде избрана от млади хора и жители на големите градове, без да има различия по пол, класа, образование или политически възгледи.

На въпроса как биха използвали парите, тези, които избрали лотарията с най-висока печалба, често казвали, че искат да ги използват за решаване на социални проблеми - може би затова изборът на лотарията с най-висока печалба е по-често срещан сред участниците от колективистични държави. Но като цяло повечето участници са заявили, че ще използвали парите за себе си.

Изследването показва: идеята, че всички искаме неограничени ресурси, очевидно е погрешна. По-нататъшното проучване на въпроса би могло да помогне да се определи какво точно определя желанието ни за определени суми пари - ограничени или неограничени. Например би било интересно да се разбере как този избор се влияе от възприятията на хората за прекомерно богатство и неравенство.

Като цяло резултатите от тази разработка могат да ни помогнат да се насочим към по-устойчив и по-малко неравнопоставен подход към ресурсите и богатството. Както пише екипът, „нормативните убеждения определят поведението, дори и да са погрешни“: с други думи, понякога ние не действаме в съответствие с нашите ценности, мислейки, че сме в малцинство. Според проучването наличието на ограничени потребности е нормално. И по-доброто разбиране на това може да ни помогне да консумираме по-малко, въпреки че материалистичните общества ни насърчават да правим обратното.