Светът на парите: Завоят към многополюсна парична система 

Икономистите потвърждават фрагментацията на световните финанси, но не вярват в нейната скорост 

Аналитичната бележка, публикувана от Банката на Финландия, потвърждава ръста на юана и други „регионални“ компоненти в резервите на 64 икономики в света. Според икономистите обаче скоростта на този процес и ръстът на ограниченията, предизвикани от фрагментацията на световните финанси, не позволяват да се говори за смяна на лидерите (долара и дори еврото) сред средствата за пласиране на спестявания - те виждат като по-вероятно постепенното включване на отделни фрагменти от бъдещата световна икономика в кошниците на резервните „регионални“ валути.  

Нова справка за политиката на Института за развиващите се икономики към Банката на Финландия  показва свеж и обширен набор от данни за структурата на международните резерви на 21 развити и 43 развиващи се икономики в света и нейните промени. Авторите (Фалк Лазер от берлинската ABC Economics, Александър Михайлов от университета в Рединг и Ян Вайднер от германското министерство на икономиката) посочват, че последните промени в структурата на резервите са подтикнати от промени в политикшти на няколко големи икономики, като основните резервни валути остават щатският долар, еврото, японската йена, британският паунд и юанът. 

В същото време доларът и еврото „губят популярност като средство за поддържане на резерви както в световен мащаб, така и на национално равнище, но остават най-разпространените инструменти за тази цел“, се казва в документа. 

През последните години повечето държави от извадката намаляват дела на двете валути в резервите, като ги заменят с юана и „други“ валути. 

Новият набор от данни потвърждава предишните наблюдения на МВФ и Световната банка за „фрагментацията“ на световната финансова система и „завоя към многополюсна парична система“.  

Според авторите обаче сегашният темп на диверсификация на международните резерви и инерцията при разпределянето им предполагат, че щатският долар ще запази лидерската си позиция в продължение на много години, дори когато тежестта на други валути, най-вече на юана, нараства - пречка за това са по-специално неконвертируемостта и непрозрачността на формирането на валутните курсове, както и слабо развитите китайски капиталови пазари и икономическият натиск, оказван върху Китай от страна на най-големите му търговски партньори. 

В подкрепа на това авторите привеждат изчисления, според които, дори в разбивка по регионални блокове от държави, максималният ръст на дела на юана в международните резерви в близките до Китай региони - Азия и Австралия и Океания - не е надхвърлил 6 процентни пункта през последните пет години, докато в другите региони на света той като правило не е надхвърлил 2 процентни пункта. 

Фрагментацията на световната финансова система, предизвикана от нарастването на политическото напрежение след началото на руската военна операция в Украйна, парадоксално възпрепятства диверсификацията на структурата на резервите: така например, Русия, един от най-големите собственици на резерви (613,7 млрд. долара към края на август, от които около една трета са злато), е ограничена в управлението на валутната част от спестяванията поради санкциите, които „фиксираха“ доларите и еврото в иззетите резерви.  

Нарастващата роля на Китай в световната икономика е в полза на засилването на влиянието на юана като резервна валута, според авторите, които обаче смятат, че е малко вероятно китайската валута да може да се конкурира с еврото като втора резервна валута в света. За да получи „прекомерните привилегии“ на емитент на резервна валута, Китай първо ще трябва да докаже дългосрочната си способност да носи „прекомерна отговорност“. Затова по-вероятен сценарий е нарастващото използване на различни „местни“ валути (включително индийската рупия или бразилския реал) като международни резервни инструменти, което досега почти не се е случвало.