Започва мегаделото срещу ръководителите на Wirecard

Бившият ръководител на опозорената фалирала германска финтех компания Wirecard ще бъде изправен пред съда по-късно днес по обвинения за най-голямата измама в германската корпоративна история.

Маркус Браун ръководи светкавичния възход на компанията от малък стартъп до един от големите банкови зверове в Германия. Финансисти и политици бяха заслепени от успеха на Wirecard, но в крайна сметка те получиха грубо събуждане от по-малко зрелищния крах на компанията.

Процесът в четвъртък ще се проведе в строго охранявана съдебна зала в затвора Щаделхайм в Мюнхен.

Браун, който беше главен изпълнителен директор на Wirecard, е държан в затвора преди делото и отрича каквото и да е нарушение.

Подсъдими са и други двама бивши мениджъри. Оливър Беленхаус беше ръководител на дъщерното дружество на Wirecard в Дубай, докато Стефан фон Ерфа отговаряше за счетоводството. Те са изправени пред няколко години затвор, ако бъдат осъдени.

Предназначена за процеси срещу заподозрени терористи или членове на мафията, съдебната зала се намира на 5 метрапод земята, с таван, устойчив на бомби. Драматична обстановка може би е подходяща за случай, който разтърси финансовия и политически истаблишмънт на Германия до основи.

Един човек, който няма да бъде на подсъдимата скамейка, е бившият главен оперативен директор на Wirecard. Когато мащабът на скандала около платежния гигант стана известен през юни 2020 г., Ян Марсалек вече си беше отишъл.  Смятан за номер две на Маркус Браун, той скоро стана издирван човек в Германия и също е в списъка на най-издирваните на Европол.

Смята се, че той е избягал на летище южно от Виена, преди да отлети за Беларус с частен самолет. Последните доклади го локализират в Русия, въпреки че правителството в Москва отхвърли обвиненията, че той е установил тесни връзки със службите за сигурност.

Възходът и падението на Wirecard

Историята на Wirecard започва през 1999 г. в предградие на Мюнхен. В началото компанията обработваше онлайн плащания с кредитни карти, главно за сайтове за порнография и хазарт, преди да се разшири и да навлезе на пазара за банкиране, издаване на кредитни и предплатени карти. В свят, в който безкасовите плащания ставаха крал, Wirecard беше идеално поставен да доминира.

До 2005 г. тя вечe беше листната на Франкфуртската фондова борса, а през 2018 г. се присъедини към индекса Dax 30 на водещите германски компании със сини чипове, изпреварвайки Commerzbank. Акциите й скочиха до 140 евро, а пазарната капитализация – до 24 млр.д евор.

Това беше истинска история на успеха в Германия и Ангела Меркел, която беше канцлер по това време, дори лобира от името на Wirecard по време на посещение през 2019 г. в Китай, където компанията искаше да купи фирма.

Зад кулисите не всичко беше наред. Вече имаше публикации във „Файненшъл таймс“, поставящи под съмнение финансовите резултати на Wirecard. След това през 2016 г. неизвестна изследователска фирма направи обвинения, свързващи Wirecard с пране на пари и измами.

Wirecard отхвърли обвиненията на инвеститори и журналисти, а германските финансови власти подкрепиха компанията. Журналистът от „Файнешъл таймс“ Дан Маккрум беше набелязан от компанията заради своите материали по темата.

В началото на 2019 г. компанията отхвърли като клевета доклад на вестника, че шефовете на фирмата са фалшифицирали и слагали задна дата на договори. Изтеклите документи скоро разкриха счетоводни проблеми в азиатските операции на Wirecard, но компанията обвини спекуланти.

Вместо да разследва Wirecard, германският финансов регулатор BaFin избра да разследва журналистите и забрани на инвеститорите да продават на късо.

Всичко се разпадна през лятото на 2020 г., когато Wirecard обяви несъстоятелност, след като беше принудена да признае, че 1,9 милиарда евро, липсващи от нейните сметки, вероятно никога не са съществували.

Две банки във Филипините, за които се смяташе, че държат парите, заявиха, че не са били клиенти на Wirecard.

Ситуацията около фаворита на германския технологичен сектор се е превърнала в катастрофа и позор, по думите на регулатора.

Прокурорите обвиниха Маркус Браун в подписване на финансови отчети, за които е знаел, че са неточни. Те казаха, че Wirecard е представяла фалшиви документи, за да покаже, че има пари, които в действителност никога не са съществували.

Деветмесечно разследване от германски законодатели миналата година установи поредица от пропуски, включително от одиторите Ernst and Young, при прегледите на акаунтите на Wirecard.

Очаква се процесът да продължи до 2024 г. Сред тези, които го наблюдават отблизо, ще бъдат мнозина, които са загубили големи суми, инвестирайки в базираната в Мюнхен компания.