Колко пари са необходими, за да преживяваме

561,88 лв. на човек или 2 247 лв. месечно за 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) са необходими, за прехрана и битови разходи на едно лица, за облекло, за медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти. Това показват данни на КНСБ за издръжката на живот през четвъртото тримесечие на 2014 г.

В сравнение с предходните изследвания темпът на нарастване на издръжката на живота е с 0,1% на тримесечна база, а на годишна се отчита намаление от 0,6%.

Това е първото средногодишно намаление от 25 годишната история на периодичните изследвания за издръжката на живота. Основните индикации за задържането на ценовите нива бяха очертани още след втората половина на 2013 г., когато се отчете реален спад, така че по-ниските темпове на нарастване на издръжката на живота, бяха очаквани, посочват от КНСБ.

Основните фактори, които имат съществено влияние за устойчивото намаление на стойността на издръжката на живота, са както следва:

• Намалението на цените на електроенергията на три пъти от началото на 2013 г., като последната корекция надолу влезе в сила от 01. 2014 г. с нови 1% за дневната тарифа и около 10% за нощната тарифа. В последното тримесечие на 2014 г., ефектът от намалението на цените на електроенергията се елиминира след увеличаването им през месеците юли и октомври, при това на годишна база се отчете ръст от 8,9%, а на топлоенергията ръст от  4,5%.  В този период обаче започна да се проявява в голяма степен ефектът от последователното намаление на цените на петрола на световните пазари, който в най-общ план компенсира увеличението на цените на електро и топлоенергията. Макар и не със същия темп на намаление, резкият спад на цените на петрола се отразява върху цената на бензин, дизел, пропан-бутан и др. В годишен аспект цените на горивата и смазочните материали са намалели с 14,7%;
• Понижението на цените на международните борси и стихващите темпове на резки промени на цените на захар, маслодаен слънчоглед, олио също допринасят за низходящата тенденция;
• Продължаващата ниска инфлация в страните от ЕС и еврозоната, към които е насочен основно българският износ. През изминалата година месечната инфлация в еврозоната има стихващи темпове на нарастване и през декември достигна спад от 0,2% на годишна база;
• Плахото нарастване на крайното индивидуално потребление по- скоро има догонваща функция след силния годишен спад през 2013 г. (-1,8%). През анализирания период се наблюдават стихващи темпове на нарастване на крайното индивидуално потребление. След отчетения ръст от 3,7% през първото тримесечие, следват темпове в диапазон от 0,6 до 1,7%.Тези темпове на нарастване на крайното индивидуално потребление са твърде недостатъчни, за да се очаква възраждане на българската икономика. Така наложилото се през последните години трайно ограничено вътрешно потребление е израз на обща рестриктивна политика по доходите. Ако обаче, този процес се задържи по-дълго, има опасност икономиката да навлезе в "дефлационна спирала", а тя води до ограничаване на общата стопанска активност, намаление на печалбата, до фалити на фирми и закриване на работни места.

Запазва се тенденцията, наложила се вече втора година около 80% от домакинствата в страната да живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. Буди тревога фактът, че повече от половината са домакинствата са с доход на лице до минималната работна заплата (МРЗ), а той представлява около 60% от необходимите средства за издръжка на живот. Това означава, че тези домакинствата са принудени да се самоограничават в разходите и отлагат плащания, за да могат да се поместят в месечния си бюджет.

Всичко това води до свиване на потреблението, което в количествен и структурен разрез остава твърде далеч от рационалните физиологически норми.Това налага необходимостта от адекватни политики и социални мерки за нарастване на доходите на ниско платените работници, в частност за работещите бедни.

Приетите правителствени мерки за реимбурсиране на платения през 2014 г. данък общ доход на наетите лица на МРЗ в страната се оказа недостатъчно ефективен, поради наложените ограниченията при ползване на облекчението.

Очаква се едва около 10% от всички лица да могат да ползват данъчното облекчение, защото отговарят на условията, а именно не са получавали други необлагаеми доходи като добавки за гледане на дете, обезщетение за безработица, минимални лихви по дебитни карти, рента и др. В тази връзка, КНСБ продължава да настоява за необлагаем минимален доход до размера на МРЗ, което ще доведе до увеличаване на разполагаемия нетен доход на домакинствата.

Целият анализ на КНСБ можете да прочетете ТУК.