Колко пари ни трябват, за да преживяваме

563,21 лв. на човек или 2 253 лв. месечно за 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) са необходими за прехрана и битови разходи, за облекло, за медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти. Това показват данни на КНСБ за издръжката на живот през първото тримесечие на 2015 г.

В сравнение с предходните изследвания темпът на нарастване на издръжката на живота е с 0,5% на тримесечна база. На годишна база се отчита задържане на същите нива, след като година и половина се наблюдава тенденция на устойчиво намаление.

При нехранителните стокови групи продължава тенденцията да се отчита спад в средните нива, както на тримесечна, така и на годишна база. Устойчивото намаление при тази група основно се дължи на международната динамика на цените на петрола от края на 2014 и началото на 2015г. Ефектите от продължителния спад на цените на петрола се отразяват най-вече в транспортния сектор и логистиката. В годишен аспект цените на горивата и смазочните материали са намалели с 13,9%.

Друг важен показател е ограниченото потребление на домакинствата, трайно наложило се след 2007 г., когато отбелязва пик от 11,3%. През 2014 г. за едногодишен период се отчита нарастване на крайното потребление на домакинствата, но едва с 2%, след отчетен спад от 2,3% през 2013 г.

„Тези данни красноречиво показват, че дефлацията не доведе до сериозна промяна в структурата на потреблението на домакинствата. Твърденията, че спадът на цените е в полза на потребителите, защото могат да купят повече стоки със същите доходи, се оказаха поне засега несъстоятелни. Де факто последователното задържане на дефлация вече 19 месеца, безусловно е показател за устойчиво свито потребление на населението. Основната причина за това състояние са ниските доходи, високите регионални нива на безработица и бедност. От друга страна, дефлационният натиск ограничава инвестициите и разходите на бизнеса, а това води до задържане на доходите на домакинствата и съответно до забавяне на икономическия растеж”,  посочват анализаторите на КНСБ.,

Годишният общ доход на лице от домакинството през 2014 г. остава непроменен спрямо 2013 г. Средномесечният размер на общия доход на лице е 401 лв., което представлява около 71% от необходимите средства за издръжка на живота.

В номинално изражение най-силно са намалели източниците на доходи от извън работна заплата с 9,2%, от домашно стопанство 13%, обезщетения за безработни с 18,7%, от собственост с 25%, от продажба на имущество с 62,5%.

Домакинствата все по-малко разчитат на доходи от домашно стопанство. През 2014 г. едва 1,4% от общите доходи на семействата се е формирал от такива източници, при 1.6% през 2013г. Всъщност делът им намалява стабилно от 2002 г., когато е отбелязан пик от 19,7%. Все още обаче за голяма част от домакинствата, особено от селските райони, натуралните доходи имат решаващо значение за „връзване” на бюджета и осигурява прехраната вътре в домакинството.

Доходи на населението

• с общ доход на 1 лице от домакинството до размера на МРЗ - 360 лв. са 53% от домакинствата в страната (около 3,8 млн. лвца). Наблюдава се намаление с 4% или с около 159 хил. лица спрямо същия период на 2014 г. (55,2%);
• с общ доход на 1 лице от домакинството от 361 до 563 лв. са 6%. Техният дял се увеличава с около 108 хил. лица спрямо същия период на 2014 г. (25,1%);
• домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (563 лв.) са около 20,4%, което представлява около 1,471 млн. лица. При тази група за едногодишен период се отчита нарастване с 3,6% или около 50 хил. лица (при 19,7% през март 2014 г.).

Данните  показват, че движението е по-скоро от нискодоходните групи към високодоходните, което е положителна индикация, но доколко този процес има конюнктурен характер или се обуславя от нарастването на доходите в края на годината в резултат от допълнителните плащания, ще може да се анализира със следващите периодични изследвания.

Въпреки че при нискодоходните групи е регистрирано намаление в абсолютно изражение, все още техният дял има превес в сравнение с останалите групи. Повече от половината са домакинствата са с доход на лице до 360 лв., а той представлява около 64% от необходимите средства за издръжка на живот. Това означава, че тези домакинстватаса принудени да се самоограничават в разходите и свиват потреблението, което в количествен и структурен разрез остава твърде далеч от рационалните физиологически норми. Това налага необходимостта от адекватни политики и социални мерки за нарастване на доходите на ниско платените работници, в частност за работещите бедни.

Целият анализ на КНСБ можете да прочетете ТУК.