Самоунищожаващата се икономика на Путин

Малко повече от година след „черния вторник”, когато рублата загуби четвърт от стойността си само за ден, състоянието на руската икономика все още е неясно. През последните 12 месеца БВП на страната загуби 3,9% - по-малко, отколкото мнозина очакваха преди година – и правителството успя да постигне инфлация под 13%. Но всяка официална прогноза, обещаваща завръщане към растеж до третото тримесечие на 2015, остана нереализирана, а последвалите проекции за ръст по-късно тази година също изглеждат нереалистични.

Както международните финансови институции, така и руското икономическо министерство вече са съгласни, че през 2016 икономиката няма да тръгне нагоре; през декември МВФ и Световната банка прогнозираха 0,6-процентов спад, а миналата седмица руските власти заявиха, че очакват свиване с 0,8%. И все пак общото мнение е, че икономиката ще продължи да се разраства през 2017. Ако това наистина се случи, може да се каже, че всичко е било поредното временно падение, предизвикано от поевтиняващия петрол и Западните санкции.

Ами ако растежът не се завърне? Тогава какво?

Смея да твърдя, че руската икономика се представя много по-зле, отколкото през 2009 година. Реалният разполагаем доход е значително по-малък, а номиналните заплати – преизчислени в долари по настоящия обменен курс – по-ниски отколкото през 2005. Продажбите на дребно са потънали двойно спрямо 2009. Държавните постъпления, също преизчислени в долари, са на нивото от 2006 година. Средната цена в рубли на един апартамент в Москва се е понижила с 16% спрямо нивата от 2014 година. Наемите на офиси в Москва и Санкт Петербург са се върнали към тарифите от 2002 година. Руската икономика страда както от ефектите на намаляващите приходи от петрол и нарастващия бюрократичен натиск, така и от параноичната външна политика на страната.

При оценяването на руската икономика от 2000 година насам се виждат два отличителни периода. Първият продължи от 2000 до 2007, когато икономиката се разрастваше с по около 7% годишно, фондовият пазар RTS се изстреля нагоре, а средните доходи се увеличиха над 3 пъти. Данъците бяха понижени, а международното сътрудничество се увеличи. Русия процъфтяваше.

След това настъпи втория период, който сега можем да наречем застой. Между 2008 и 2015 средният годишен ръст почти достигна 0%; изтичането на капитали се ускори; чуждестранните инвеститори останаха на заден план; бизнес климатът се влошил; дузини данъци бяха въведени отново или увеличени. Военните разходи се удвоиха, когато президентът Владимир Путин стартира операции в Грузия, Украйна и Сирия, и като че ли той напълно пренасочи вниманието си от икономическите въпроси към геополитическата сфера.

Този втори период обикновено е изобразяван като две кризи и едно възстановяване, но е по-точно да го третираме като един дълъг период без растеж. Като министър-председател, Дмитрий Медведев признава, че Русия не е била излязла напълно от предходната криза, преди да попадне насред нова. Така погледнато, периодите на възход и застой се допълват, като всеки продължава 8 или 9 години. Докато руската икономика е изцяло подчинена на политиката, която става все по-малко либерална, почти няма надежда за възстановяване, дори ако санкциите бъдат отменени, а цените на петрола се завърнат към нормалните си нива

Русия и преди е устоявала на кризи, но нито през 1998, нито през 2008 толкова много чуждестранни компании не са изоставяли своите инвестиции. Със контра-санкциите си срещу Европейския съюз, напрежението с Турция и прокламациите, че международните спогодби са погазвани от непрестанно променящите се руски закони, правителството пречи на местните и международните инвеститори да се развиват. През последната година над 20 западни корпорации, сред които Opel, Adobe Systems и Stockmann, закриха бизнесите си в Русия; около 30 производствени цеха, собственост на чужденци, бяха затворени. Нетната емиграция от Русия се увеличи от 35 000 годишно между 2008 и 2010 до над 400 000, по предварителни данни, през 2015. Не виждам признаци тази тенденция да се промени.

Ако съм прав и руската икономика се свие през 2016, както стана през 2015, може би сме свидетели не на поредната криза ,а на началото на продължителен срив – нещо подобно на случилото се във Венецуела през втората половина на миналото десетилетие. Ако е така, застоят няма да се смени с подем, а със свободно падане, което може да продължи години – много вероятно да обхване и четвъртия мандат на Путин (или петия, зависи как броите), който започва през 2018.

Основната причина за това е, че през 90-те и началото на 21-ви век Русия – колкото и хаотична да изглеждаше – бе държава на надеждата и инвеститорите бяха привлечени от динамичните и подобряващи се местни условия. Това се промени след 2012. Сега Русия е територия на разочарованието.

С напредването на 2016 съветвам всички, които следят представянето на руската икономика, да стъпват внимателно. Ако ръстът не се завърне, вероятно страната навлиза в период на икономическо самоунищожение, което може би ще бележи третата фаза от управлението на Путин.     

Владислав Иноземцев е руски икономист, социолог и политически деятел. Той е член на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон и директор на Центъра за изследване на постиндустриалното общество в Москва. Материалът е публикуван в сайта на Washington Post.