Край на „вечния длъжник” у нас?

Проектозакон, изготвен от Министерството на правосъдието слага край на „вечния длъжник“. Според него, хората ще изплащат само дълговете, които реално могат да погасяват с приходите си.  Документът е под името Закон за защита при свръхзадълженост на физическите лица. Той ще се осъществява по строго определен ред, пише в. „Преса“. От европейските страни, само в България и Румъния няма закон за личния фалит на физическите лица и те реално остават вечни длъжници.

Основният принцип, заложен в закона, е, че длъжникът ще изплаща само дълговете, които реално може да погаси с имуществото и приходите си.В мотивите към законопроекта е записано, че много често по обективни причини (свиване на пазара на труда, влошени условия за малкия и средния бизнес и др.) голяма част от гражданите изпадат в невъзможност  да си погасяват кредитите.

Според проектозакона длъжникът трябва да обяви пред съда, че е „свръхзадължен" и не може да покрива дълга си. За целта той трябва да декларира цялото си имущество и доходи и така ги предоставя „на разположение" на кредиторите.

Оттук нататък длъжникът трябва да съхранява декларираното имущество и да обявява всички новопридобити активи, както и да внася в особена сметка всеки доход извън жизненонеобходимите средства и вещи, защитени по закон.

От съотношението между активите и пасивите на длъжника трябва да е безспорно ясно, че задълженията му не могат да бъдат погасени при осребряване на цялото имущество плюс „разумно очакваните доходи" през следващите три години.
Друго условие, за да бъде допусната защита на „вечния длъжник“, е той да е добросъвестен и да не е изпадал в умишлена свръхзадлъжнялост, нито пък да е правил излишни разходи.

Защитата на длъжниците ще поемат съответните районни съдилища. Но истинността на декларираните обстоятелства ще се проверява не от съдиите, а от кредиторите. Ще има особен регистър в Агенцията по вписванията, в който ще се обявяват молбата за защита на длъжника, както и имотната му декларация с всички актуализации на имущества и доходи.

Три години след обявяването на молбата оставащите задължения ще се отписват, предвижда проектът. Десет години след обявяването на молбата за защита длъжникът ще е с ограничени права. Той няма да може да бъде учредител на търговски дружества, нито да участва в управителни органи и надзорни съвети.

Припомняме ви, че през есента на миналата година подобен проектозакон се опитаха да прокарат от ГЕРБ. Депутатите от опозицията предлагаха в срок от 10 години фирмите и финансовите институции да могат да водят дела срещу своите длъжници. Вносителите на законопроекта обясниха, че за повечето вземания има 5-годишна давност, но с всяко действие на кредитора тя се прекъсва и започва да тече наново и така до безкрай.