Нестабилност в публичния сектор е основният риск пред българската икономика

Наличието на стабилно правителство – и то такова, което да успява да налага реално реформи, а не само на хартия, е основното предизвикателство пред българската икономика. Гарантирането на върховенството на правото е ключово за всяка развита, богата икономика. Около това мнение се обединиха участниците в първия панел „Голямата макроикономическа картина – какво следва?“ на Шестия банково-финансов форум „Бъдещето на парите“ на списание „Мениджър“.

„Икономическият преход към пазарна икономика завърши в края на 20-и век – с много големи условности. Не можем да сме развита икономика, развита демокрация, ако нямаме върховенство на правото. Преходът ще завърши тогава, когато имаме доказано – не на хартия, върховенство на правото“, заяви Евгений Кънев, доктор по икономика и управляващ съдружник на консултантска компания за сливания и придобивания "Маконис".

Според Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, завръщане на политическата нестабилност ще значи преустановяване на работата на публичните институции, трупане на проблеми, риск от ръст на популизма.

Останалите рискове – ръст в цените на петрола и ускоряване на инфлацията

Експертите коментираха и горещия проблем от последните дни след началото на конфликта в Ивицата Газа – повишаването на цените на петрола. Според Павлов той не е сред основните рисковет за нас, защото ще се отрази на всички страни.

Кънев отбеляза, че в случая България има предимство, което не знае как да използва – дерогацията за руския петрол. „Отваря се ножица между цените, на които се внася петрола у нас и цените на пазара. Позитивният ефект е за бюджета... Можем да развием и по-голяма конкурентност на пазара, който беше блокиран доскоро от една компания“, добави той. По думите на Кънев инфлацията, тласкана от цените на петрола, няма да е по-висока у нас, отколкото в останалата част на Европа. „Шансовете да покрием критерия за инфлацията (по отношение на присъединяването ни към еврозоната) са много големи и петролът би ни помогнал, доколкото би ускорил инфлацията на други места с по-голяма степен, отколкото при нас“, обясни Евгений Кънев.

Според него когато има големи кризи като рецесията от 2008 г., пандемията, войната в Европа, държавата няма как да не се намеси, а от своя страна изливането на подобни парични маси в икономиката допринася за ускоряването на инфлацията. Той обаче посочи, че за момента няма пространство за значителен икономически растеж у нас, който да продължи да „помпа“ инфлацията и да държи лихвите високи. Поради това Кънев очаква забавяне на инфлацията и понижаване на лихвите в рамките на година-две, ако се успокои войната в Украйна.  

Пътят на лихвите и рискът от рецесия

Действията на централните банки и кампанията за повишаване на лихвените проценти, която те поведоха с най-бърз темп от десетилетия, е друга тема, която привлича фокуса на експертите. Даниел Дончев, CFA, изпълнителен директор и член на СД на "Експат Асет Мениджмънт", посочи, че въпреки забавящата се обща инфлация, при базовата инфлация намалението е незначително, което означава, че пътят, който централните банки трябва да извървят, все още не е приключил. Той очаква в САЩ и еврозоната лихвите да се задържат на високите нива, на които са в момента. По думите на Дончев ефектът върху икономиката е много отложен във времето и тепърва ще се проявява, като следващата година ще дойде основното му отражение.

Доц. д-р Красен Станчев, икономист, управител на КС2 ЕООД и председател на УС на Института за пазарна икономика, определи като основна причина за случващите се събития фискалния махмурлук. „Докато имаме равнище на дълга между 83 и 84% в еврозоната, над 100% в САЩ и 300% в Япония, не може да се очаква политика на централните банки, която ще се справи с инфлацията“, изтъкна той. И добави, че преустановяването на „леко дъмпингови доставки“ и процеса по заместването на тези доставчици практически увеличава разходите за всичко.

Според Кристофор Павлов към момента тече процес на нормализация на лихвите по ипотечните кредити. Той прогнозира, че в следващите една-две години вероятно лихвите по ипотечните кредити ще достигнат нива от около 3,5%, като поясни, че това няма да представлява риск за способността на кредитополучателите да обслужват кредитите си. По отношение на депозитите експертът отбеляза, че банките търсят голям спред между лихвите по депозитите и кредитите с цел максимизиране на печалбите. Той изтъкна, че през 2023 г. има много голямо увеличение на разликата – общ процес във всички страни в Европа, като се очаква от следващата година този спред да започне много бавно да се редуцира.

„Нивата на депозитите и ипотечните кредити не са устойчиви във времето, защото са прекалено ниски. В развитите държави лихвите по ипотечните кредити в еврозоната е около 4%, в САЩ – близо 8%... Домакинствата (у нас) трябва да внимават при изтеглянето на кредит в по-дългосрочен период“, посъветва Дончев.

Според него рискът от рецесия през следващата година е основен за България. Той отбеляза, че страната ни е отворена икономика, така че случващото се в развитите икономики ще се отрази и тук, още повече, че акумулираните по време на пандемията спестявания на домакинствата вече са на приключване, а високите лихви ще започнат да дават отражението си.

Факторът "пазар на труда"

По Думите на Кристофор Павлов икономическите прогнози за България са за растеж от около 2% през 2023 г. и леко ускоряване през следващата година. Той посочи, че стимулите за ускоряването включват успокояване на инфлацията, нарастващи разходи за труд на пазара на труда.

„Дори да преминем през продължителен период, в който разходите за труд чувствително да надвишават производителността, това няма да се отрази сериозно на икономиката“, смята Даниел Дончев. Той даде следният пример: за 10 години средният годишен ръст на разходите за труд у нас е 12,8%, считано по метриката – разходи за труд за един час на работодател. Ръстът в Словакия по този показател за същия период е 6,8%. Поради различната стартова база обаче у нас разходите нарастват от 4 до 8 евро за час, а в Словакия от 10 до 16 евро – тоест въпреки по-малкия процентен растеж реално разходите там растат с 2 евро повече на час. „Добрата новина е, че имаме икономика, която работи на пълна заетост. Поддържането на пълна заетост трябва да е номер едно цел за българската икономика“, коментира Дончев.

Инвестиционен интерес

По отношение на инвестиционния интерес Даниел Дончев посочи, че България е сравнително атрактивна за чуждите инвеститори, що се отнася пазарът на държавен дълг. „В момента 5-годишна облигация на България носи около 4,5 доходност в евро, а кредитният риск е относително нисък. „Само по себе си нарастването означава и по-голям разход на правителството за лихви, което би трябвало да го дисциплинира и да го направи сравнително консервативно“, смята експерът.

Според Евгений Кънев обаче България е атрактивна за инвестиции само в два основни сегмента – ИТ сектор и индустриално производство. „Брандирани сме като дестинация за ниски разходи“, изтъкна той. Експертът изрази мнение, че можем да използваме ситуацията, за да се ребрандираме. „Шенген и еврозоната са фундаментални за нашето развитие. Другото е зеленият преход, към който има изключително силна резистенция. Това изключително много ни пречи да се развиваме. Имаме 3,5 пъти по-голяма енергоемкост в сравнение с нашите конкуренти. Няма как без енергийна трансформация да вървим напред“, посочи той.

Красен Станчев отбеляза, че е много важно да се защитят позициите на България, в които тя стои най-добре. Сред примерите, които той даде, са стабилността на страната по отношение на данъчните политики, доброто ѝ място в „зелената“ сделка – „с изключение на енергийната ефективност, всичките ѝ показатели са положителни“, изтъкна той.

Изводите от дискусията на експертите са, че основните рискове за България във вътрешен план остават свързани с възможна политическа нестабилност, а във външен план са предизвикани от усложнената геополитическа обстановка. Според тях обаче има и множество положителни развития, включително от пазара на труда, започналите опити за ребрандиране на страната и спокойния пазар на ипотечни кредити, на който няма опасност от значителен ръст на неизпълненията.

***

Генерални партньори: ProCredit Bank и  Payhawk.

Основни партньори: УниКредит Булбанк, MFG и VISA .

Събитието се реализира и с подкрепата на tbi bank, Lirex, Veeam, Sirma, ELANA, EOS, JTI, Grant`s.

Институционални партньори са БСК, Френско-Българска търговска и индустриална камара;  Германо-Българска индустриално-търговска камара, БАЛИП, ИАНМСП.

Медийни партньори:  bTV Media Group , dir.bg, БНТ, MoitePari.bg.