Демократизация или централизация? Какъв ще бъде ефектът на дигиталното евро върху финансите

Дигиталните валути на централните банки ще донесат едновременно централизация и демократизация на финансовите пазари. На този фон банките и финтех компаниите не са заплаха едни за други, а партньори, които се учат от опита на другите. Зад тези идеи застанаха участниците в четвъртия панел – „Следващите стъпки във финансовите технологии“ от 6-и банково финансов форум ,,Бъдещето на парите“, който списание ,,Мениджър" организира днес в Интер Експо Център.

„Дигиталните валути  на централните банки (CBDC) са нов вид парични средства, които за разлика от традиционните картови и други дигитални плащания, се извършват директно през баланса на централната банка. Представете си, че става дума за нещо като демократизация на политиката на централна банка по отношение на емисията пари“, заяви финансистът Борис Петров, който говори по темата „Как дигиталното евро ще прекрои финансовата система в Европа?“

Той обясни, че в момента централната банка емитира два вида пари – едните са познатите ни банкноти и монети, а другият вид са т. нар. банкови резерви, които представляват парите, използвани от банките за разплащания помежду им.

„Това означава, че вие ще се наредите до клиентите на централната банка, като до момента тази привилегия имат банките и някои от платежните институции. Всеки клиент и притежател на тази нова дигитална валута става автоматично клиент на централната банка и ще може в реално време да се разплаща с централни пари. Това е коренно голяма промяна в концепцията за емисия на пари“, добави Петров.

По думите му идеята е да се обхванат потребителите, които в момента не са обхванати от банковия сектор и от останалите посредници, които емитират пари.

„Начинът, по който това ще се отрази на банките зависи от това колко бързо и как ще навлязат тези пари, както и от това какъв ще бъде апетитът на крайния потребител. Клиентът е обслужван не само за разплащания, но и за кредитиране, спестяване и депозити. Когато всичко това е само в една институция, минаването от едно към друго е малко по-трудно“, обясни Елмаз Исмаил, head of payments, tbi bank

Според нея рейтингът за емитирането на дигиталната валута, вместо това да бъде на хартиен носител, ще бъде доста висок.

„Това би спестило транспортирането, ценните пратки застраховките по парите в наличност. С дигитализацията тези операции могат да бъдат намалени като разход и да се дигитализират нещата. Всичко зависи обаче от това как регулаторно това ще бъде обхванато и приложено“, добави тя.

Борис Петров отбеляза, че вече има регулативен акт в проект, който ако бъде приет, ще даде мандат на ЕЦБ да взема решения кога и при какви условия ще емитира CBDC.

„Интересното е, че концепцията предвижда тези централни пари да се дистрибутират през т.нар. платежни институции. Тук има един бизнес за дистрибуцията към населението“, каза още Петров.

Александър Станев, главен технически директор Финансова индустрия в Сирма Груп се включи в дискусията, като обърна внимание на битуващата грешна представа, че дигиталното евро е свързано с блокчейн.

„Всъщност дигиталното евро няма нищо общо с блокчейна. Дали то ще лежи на блокчейн е решение на платежните институции и ЕЦБ, които ще издадат технологичната инфраструктура. Това се очаква да се вземе като решение и насоки във времето. Реално ЕЦБ ще издава тези пари, така както доскоро отделните платежни институции можеха да го правят. Тези институции ще променят ролята си – те ще дистрибутират парите и ще отговарят за последната част от процеса до крайния потребител. Това има голяма стойност за потребителите“, обясни той.

По думите му това ще има голяма стойност за потребителите, защото централно банковите пари са друга категория пари, които са доста по-сигурни.

„По този начин се получава една максимална сигурност на емисията пари и когато се създаде тази инфраструктура за емитиране и разпределяне на парите, ще се окажем в ситуацията, че вече няма да имаме нужда от карти и допълните инструменти за плащане, тъй като в самата директива са предвидени двата вариант- използването на дигиталните пари онлайн и офлайн“, каза Станев.

По този начин Европа опитва да направи една сериозна крачка във финансовото и технологичното развитие на това как се използват парите – да се направи иновацията всеки потребител, при необходимото ниво на сигурност, да може да използва своите пари лесно и дигитално, допълни той.

„Говорим за блокчейн, който е синоним на демократизацията във финансовия свят. В същото време говорим и за едно централизиране на еврото в ЕЦБ. Това е парадоксалното в случая – говорим и за глобализация и за централизация на дигиталното евро“, каза Георги Георгиев, мениджър „Софтуерни архитектури“, Smart IT.

По думите му от една страна банките ще получат възможност да помислят повече за потребителите си, но от друга страна голяма част от техните функции биха се иззели от централната банка.

„Много важно е как ще се проектира и въведе дигиталното еврото. Представете си, че централната банка ще започне да предлага депозити на дигитално евро и предлага лихва за това нещо. Много от малките банки разчитат на депозити и съответно техният бюджет и финансиране ще спаднат драстично. Ако не успеят да се преориентират при тази среда, може да имат проблеми“, добави Георгиев.

Не е съвсем вярно, че дигиталната валута няма нищо общо с криптовалутите, всъщност тя бе създадена като противовес на криптовалутите, отбеляза Борис Петров.

“Идеята на криптовалутите действително беше демократизация, но и приватизация на парите и излизане извън банковия сектор. Отговорът на централните банки е централизирана дигитална парична единица, която ще се използва само за трансакционни цели. Тя не е средство за спестяване. Замисълът е централната банка да емитира тези централни пари по същия начин, по който емитира банкнотите. Тук има от една страна демократизация, но има и централизация и възможност за мониторинг“, каза още той.

Александър Станев изрази мнението, че философията на регулацията е в обратната. „Аз смятам, че това е опит да се демократизира банковия пазар и да се позволи отварянето му към иновативните играчи на пазара“, изтъкнатой.

На въпрос дали банките успяват да настигнат финтех компаниите в предоставянето на добро потребителско преживяване, Георги Георгиев отговори, че банките напредват, но двата типа институции имат различни предимства.

„Предимството на финтех компаниите пред банките идва от това, че са фокусирани върху технологията, потребителското изживяване и иновациите. От друга страна банките представляват своеобразен трезор на доверие и сигурността. Съответно банките трябва да напреднат в първите насоки, а финтех компаниите имат какво да научат в сферата на сигурността. С времето и благодарение на европейските директиви и двете групи напредват в различните посоки“, заяви Георгиев.

„Започна да се катализира процесът по иновации и развия за предоставяне на наистина хубави продукти и изживявания на клиента, което се случи благодарение на финтех компаниите. Те обаче имат да учат за изграждане на доверие, набиране на клиентска база и задържането на тази база. Банките пък трябваше да се научим да бъдем малко по-разчупени и да можем да предоставяме пълния аспект от услуги, на които клиентът е свикнал. Такъв е случаят с нашето приложение - без да посетите офис можете да откриете сметки,  да си откриете депозити, да си поръчате карта и т. н.“, каза Елмаз Исмаил.

„Това не е заплаха, а партньорство, Учим се едни от други. В крайна сметка ще се срещнем някъде в средата, като от това ще спечели крайният потребител“, добави тя.

Преди началото на дискусията от втория панел Христо Борисов, главен изпълнителен директор и съосновател на първия български еднорог Payhawk, изнесе презентация на тема: „Запознайте се с Payhawk: нов поглед към управлението на фирмени разходи“.

„Основахме компанията през 2018 г. с идеята да направим нещо голямо. Целта ни бе да влезем в сектор, от който не идваме. Да намерим пресечката между това, което ние знаем, с някакъв друг сектор. Решихме, че финансите, покрай директивите и инвестициите на ЕС позволяват промяна на инфраструктурата, която би позволила проявата на нов тип компании“, каза Борисов.

Той обясни, че от първия ден целта на компанията е било да таргетира Западна Европа.

„За съжаление, в Западна Европа, когато кажеш, че правиш иновация, свързана с финанси и карти, хората не са чували за такъв тип решения от нашата част на света. Единственото изречение, което бяха чували за българи и кредитни карти, е колко добре ги крадем. За нас бе изключително важно да променим това виждане и да покажем, че България е дестинация, в която може да се инвестира и в която могат да се направят неща във финансовия сектор. Договорихме ключови партньорства с компании като Visa и успяхме да привлечем първия ни инвеститор, който беше от Германия“, разказа Борисов.

Към днешна дата Payhawk вече има 310 служители и офиси в България, Германия, Испания, Англия, Франция, Литва, Ирландия и САЩ.

„Компанията ни помага на фирми от съвсем различни сектори да управляват парите си по-лесно. Ние позволяваме на финансовите директори да имат пълен контрол върху всяко едно плащане с иновативен начин. Те могат да слагат различен тип правила върху нашите карти, така че една карта да може да се използва например само в сряда, само за определена сума или само за определен доставчик. Всички плащания се виждат в реално време се виждат от финансовия отдел. Служителите биват подканени от софтуера да си качат документа, оттам нататък продукта им излича информацията от хартията в дигитален формат и директно осчетоводява“, обясни Борисов

Първоначално операциите на компанията са стартирали с дебитни карти, като по-късно са били добавени и кредитни карти в САЩ и Великобритания. А през декември тази година ще бъдат обявени и кредитни карти за цяла Европа.

„Позволяваме на самите компании да правят всичките нужни разплащания по банка, които са свързани с плащания към доставчици или възстановяване на средства на служители. Парите могат по автоматичен начин да стигнат до банковата сметка на служител без да се минава през каквито и да е било процеси и това да стане в реално време“, добави Борисов.

Тази седмица Payhawk лансира и международни плащания, които са алтернатива на SWIFT плащанията. Те ще работят в 160 държави със 16 валути, за да могат компаниите  да правят разплащания на всичките си доставчици по лесен и удобен начин.

За партньорството си с Payhawk говори и Цветомир Узунов, финансов директор на една от водещите компании у нас за транспорт и логистика DISCORDIA. Той разказа какво е накарало компания с над 2000 шофьори да избере решението на Payhawk.

„Три големи неща ни накараха да работим с Payhawk. На първо място бе гъвкавостта - самото внедряване на услугата и последващото обслужване са изключително важни. Второто беше удобство за потребителя. Трето, ние видяхме една много динамична българска компания която се развива страхотно, и си казахме, какво по-хубаво от това една бързо развиваща се българска компания да работи с друга и да направят едно страхотно партньорство“, каза Узунов.

В началото е имало опасения как шофьорите, които са чувствителна група, ще реагират на преминаването към дигитални плащания. „ За нас е прекрасно, че вече имаме около 1200 души, които ежедневно ползват дигиталните плащания на Payhawk. Обратната връзка е силно позитивна. Това е едно облекчение за нас, защото в момента документооборота на месец е над 25 хил. бележки“, обясни той. „Моето огромно желание е, тъй като много скоро тези 25 хил. бележи ще станат 40 хил., в ръцете на хора да не минават повече от 1-2% от тях, а всичко друго да бъде автоматизирано“, каза още Узунов.

С презентация, посветена на сигурната и ефективна защита на данните с услуги за архивиране във форума се включи и Боян Янчев, директор техническа реализация в Лирекс БС (CTO in LIREX BS).

„Повечето ни познавате като един от водещите системни интегратори в България. Това, което правим от над 20 години в България и в цял свят са управляеми услуги. През последните години все по-гореща тема става архивирането на данните. Особено когато става въпрос за пари, всички сме много чувствителни дали нашите данни са архивирани правилно. При срив или авария никой не иска неговите пари да изчезнат“, каза Янчев.

По думите му атакуващите една инфраструктура първо удрят архивите. Той сподели, че един от въпросите, които първо получават от клиенти, е дали имат архив, дали е здрав и дали могат да се възстановят данни от него.

„Това, което неминуемо определя архивирането на данните и какво налага да го правим са регулациите. Имаме клиенти, за които GDPR изисква данните им да са в Европа, а имаме и клиенти от САЩ, при които изискването е данните да са  Съединените щати. Данните могат да бъдат на най-различни местоположения“, обясни той.

„Данните обикновено живеят на много места. Едно копие не винаги е достатъчно. Ако има някаква авария искаме тези данни да бъдат и на друго място, за да можем да ги възстановим. Някои път имаме ангажимента да архивираме данните на трето място“, добави Янчев.

Той обясни, че много малко компании имат услуга за restore (възстановяване), а повечето предлагат само backup или data protection.

„Едно от най-важните неща е да можеш да възстановиш данните на един клиент. При нас това е интегрирано в основните ни процес“, каза Янчев.

„Това, което ни разграничава, е Pay-as-you-Go моделът. Опитваме се да бъдем максимално гъвкави откъм начин на плащане. Всичко е пропорционално на използването на различните ресурси. Същият модел използваме и за call услуги – helpdesk, server support, data support и т.н.”, добави той.

***

Генерални партньори: ProCredit Bank и  Payhawk.

Основни партньори: УниКредит Булбанк, MFG и VISA .

Събитието се реализира и с подкрепата на tbi bank, Lirex, Veeam, Sirma, ELANA, EOS, JTI, Grant`s.

Институционални партньори са БСК, Френско-Българска търговска и индустриална камара;  Германо-Българска индустриално-търговска камара, БАЛИП, ИАНМСП.

Медийни партньори:  bTV Media Group , dir.bg, БНТ, MoitePari.bg.