"Жената е“ 2022: Намерѝ причина

Жената е“ 2022: Намерѝ причина

Специалното годишно издание на „Мениджър“ е вече в разпространение

Често си казваме, че нямаме причина да водим битки, да осъждаме, да лепим етикети на хора и събития. Обикновено нямаме причина да прекъсваме отношения или да издигаме стени между себе си и другите. Да говорим неразбираемо, да сочим с пръст или да издаваме присъди, за да печелим последователи. Нямаме причина да чертаем видими или невидими граници. Да правим списъци, които после да нарушаваме.

Имаме обаче причина да очакваме. И когато настъпи времето, да изживеем момента с благодарност.

Имаме причина да плачем, страдаме и откриваме. Да оцветяваме сивото. Да вярваме, променяме и да сме близо до хората. Имаме причина да се усмихваме и обичаме, да дишаме и се бунтуваме.

Всеки ден има причина да търсим смисъл да продължаваме. Да сме смели, да не се отказваме. Да вярваме в положителния знак на случайни срещи и непознати хора. Избрахме да ви представим силни и необикновени жени, които са причина да вярваме, че утре ще е по-хубаво от днес.

„Мениджър“ е бизнес издание. То с внимание следи и описва печелив­шите предприемачески стратегии и модели. В годината обаче има един специален проект, който ни дава смисъл да отместим встрани поглед от екселските таблици и безсънните нощи в офисите и заводите. Да изместим фокуса си от трудните мениджърски решения и инвестиционните планове. За да надникнем от друг ъгъл към хората, които дават душа на компаниите и бизнеса. Представяйки ги през силните страни на характера им. Дами, които намират и дават смисъл.

Силата има много и различни проявления. Вярваме, че най-голямата е да имаш куража да следваш сърцето и интуицията си. Ако овладееш тази сила, ти си истински свободен.

Приятно четене!

Весислава Антонова, главен редактор

***

Науката за характера - разговор с проф. Робърт Макграт

Той е клиничен психолог. Преподава в Университета „Феърли Дикинсън“ източно от Ню Йорк. Старши изследовател е към Института за изследване на характера VIA. Публикувал е много материали по темата за характера и добродетелите. Казва, че: “Хора, които смятат, че могат да използват отличителните си силни страни в работата повече или са оценявани високо за техните силни страни, са склонни да бъдат по-ангажирани с работата си и по-удовлетворени от професионалната среда. Когато привличането и задържането на служители може да бъде трудно, признаването и оценяването на силните страни на хората е чудесен начин да се създаде чувство на лоялност към организацията”.

Търсете изданието в разпространителската мрежа и на zinzin.bg

***

Никой не е достатъчно силен, ако е сам 

Интервю с психотерапевта Ирина Лазарова

В днешно време има някакъв обществен натиск да изглеждаме силни. Затова и силата на характера и успешността сякаш вървят ръка за ръка. Много често обаче това, което възприемаме като собствена сила, остава скрито за другите и въпросът е дали изобщо е необходимо да бъде видимо. Силата ни дава възможност да правим нещата, които искаме, да ги отстояваме, да продължаваме напред, да оцеляваме в трудни моменти. Не е необходимо да става достояние на околните как точно това се случва. Важно е какво сме постигнали, а не какви вътрешни ресурси сме използвали. Често нашите собствени възможности остават неразпознати от самите нас. Ако човек познава добре себе си и знае кои са уязвимите му части, но и кои са силните страни, на които може да разчита и да впрегне в трудни ситуации, това прави възможен баланса между силата и слабостта ни. Помага ни да бъдем успешни.

***

„Но с Денис аз никога не бях сама”

За успешните мъже, които стоят зад силните жени

Британската баронеса Маргарет Тачър (1925-2013), която 12 години управлява Обединеното кралство с непоколебимост и твърд характер, казва на едно място в спомените си, че да бъдеш министър-председател е самотна работа. „Но с Денис аз никога не бях сама“, споделя Желязната лейди по адрес на съпруга си. Майорът от резерва Денис Тачър (1915-2003), с десетилетие по-възрастен от нея, е нейна опора близо половин век. За Маргарет той бил нещо повече от спътник в живота – а именно добър и самоотвержен приятел. Примерът с хармоничната връзка на своенравната Тачър иде да покаже, че всяка силна натура има нужда от подкрепа. Ако щете – и от баланс.

***

Фотографията е инвентаризация на тленното

Ани Лейбовиц снима известни лица в инсценирани ситуации, изваждайки на повърхността неподозирани значения. Последно медиите я споменаха, когато направи фотосесията с Олена и Влодимир Зеленски и специално за целта пътува до Украйна: Ани Лейбовиц, фотографката, която вече почти 50 години улавя с камерата си пулса на света. Днес тя е на 73 г. Казва, че истинският фотограф никога не се пенсионира. Но нарича себе си не фотографка, а „концептуална артистка, която работи с фотография.“ След откриването на всяка нова изложба печатните издания публикуват снимки, на които се вижда висока жена с очила и разпиляна руса коса, застанала пред стена с фотографии, на които има предимно разпознаваеми лица.

***

Искра в мрака

Тази история е по-различна. В нея няма феерия и суета. Има битка със суровата реалност, има черни стени, студ и човешки съдби от онези, които стискат за гърлото. За тях предпочитаме да не говорим, за да съхраним себе си. По-често извръщаме поглед, чукаме на дърво, сочим с пръст и шептим или крещим “къде е държавата”. После забравяме. Както забравяме, че “всеки от нас е държавата и ако започнем всеки ден да променяме собствения си микросвят, ще постигнем чудеса.” Думите са на Елеонора Сливкова. Човек с голямо “Ч”, би казал всеки, който се докосне до заразното добро. Елеонора раздава смисъл и напомня за продавача на надежда от приказния свят на Джани Родари. Избира пътя сама, дори когато застрашава живота й.

***

Те сляпо вярват в изкуството

Дръзки, невинни и емоционални - платната на бунтарките. „Повече се страхувам от успеха, отколкото от провала”, казва френската скулпторка Луиз Буржоа (1911 – 2010).  Подобни признания звучат като проповед на някой ню ейдж гуру  - успехът задължава, поставя те под контрола на феновете, на желанието да продължаваш да им харесваш, да пасваш на вкуса и стандартите им. Но за жените в историята на изкуството постижението често е представлявало директна, а не косвена опасност.

През 1723 г. датската художничка Маргарета Хаверман  е изключена от Кралската френска академия, защото е представила картина, която   е  „прекалено добра, за да бъде нарисувана от жена”. Творбите на нейната сънародничка Джудит Лейстър дълго време са подписвани като работи на Франс Халс. И когато все пак става ясно, че са създадени от жена, те просто са свалени от експозициите на музеите.

Търсете изданието в разпространителската мрежа в страната и на zinzin.bg

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

На днешната дата, 15 юли. Имен ден празнуват Владимир, Владимира, Влади, Владо
Седмичен хороскоп: Звездите за бизнеса от 14 до 20 юли
Тръмп обяви оръжие за Украйна за милиарди и заплаши Русия с мита от около 100%, ако до 50 дни няма споразумение
България е сред най-засегнатите от климатичните промени държави в Европа
Преходът към еврото вече започна: Левовите банкноти в обращение намаляват с 6% от началото на 2025 година
Върховният съд на САЩ даде зелена светлина за закриване на министерството на образованието
Великите слушатели използват три думи, за да пробият защитната черупка на събеседниците си
Годишната инфлация в България се ускори до 4.4%