Голямата фракинг криза: шистовият петрол страда от липса на работници

Това, че индустрията за фракинг (хидравлично разбиване) и шистов петрол пострада значително, когато цената на суровия петрол падна до много ниски цени преди две години, е нормално. Тревожното е това, което се случва в момента. С цените на петрола над 80 долара тази индустрия не се е съвзела напълно. Липсата на работна ръка, растящата цена на капитала (нарастващите лихвени проценти), екологичните разпоредби и търсенето на печалби от страна на инвеститорите задушават индустрия, пише elEconomista.es.

Пробивът на фракинга и шистовия петрол през 2014 г. (той се добива дълго време, но едва през тази година започна да представлява значителна част от световното производство, бел. авт.) обърна света на петрола с главата надолу. Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) се изправи срещу съперник, който се ръководи от пазарните правила и успя да направи всеки барел петрол печеливш, въпреки че се произвежда в развита страна (САЩ) с много по-високи разходи за труд.

Тази индустрия обаче така и не успя да се наложи в бизнес отношение. Компаниите за добив на шистов петрол имаха сериозни проблеми с реализирането на печалби, ситуация, която се влоши, когато цената на суровия петрол започна да пада, именно поради увеличаването на предлагането, което предизвика навлизането на този нов конкурент (фракинга).

Трансформиращата ера е към своя край

Днес ситуацията не изглежда много по-добра въпреки факта, че петролът възстанови цените от миналото. Тази трансформираща ера е към своя край с непредсказуеми последици, казват анализатори в изявления пред Financial Times. Високите разходи и недостигът на работна ръка оказват натиск върху шистовите полета, които също стават по-малко продуктивни.

От друга страна, Уолстрийт иска печалбите да се връщат на инвеститорите, а не да се реинвестират в нови платформи или подобрения в производителността, иновации и т.н. Дори при цени на суровината от 80 долара за барел (суровият петрол Brent се търгува на 84 долара), доста над дългосрочната средна стойност, производителите на шистов газ все още се страхуват да губят капитал. На всичкото отгоре новите кладенци произвеждат по-малко нефт.

"Ерата на агресивен растеж за шисти в САЩ приключи. Шистовият модел определено вече няма способността да движи пазара", казва Скот Шефилд, главен изпълнителен директор на Pioneer Natural Resources, който е най-големият производител на шисти в страната. 

Някои добри точки 

"Златната ера на шистите е върнала Съединените щати на върха на таблицата по отношение на геополитическо значение. САЩ вече не са в позиция, в която трябва да се тревожат за физическите доставки на петрол или газ... и това им дава много повече свобода на действие в международните отношения", казва в репортаж публикуван от Financial Times, Дейвид Голдуин, бивш старши енергиен съветник на Барак Обама и директор на консултантската компания Goldwyn Global Strategies. 

В допълнение, кумулативното изобилие от шистови доставки, доставени през последните 15 години, продължава да предпазва американците от рязко покачващите се цени на природния газ и горивата, които разтърсиха други развити икономики, давайки на индустрията им конкурентно предимство.

Въпреки това, тъй като установеният глобален енергиен ред бързо се разпада (в явен тласък към зелена енергия), светът може да навлезе във фаза на повишена нестабилност на петролния пазар, предупреждават анализатори и ръководители. Това несъмнено би навредило на фракинга и неговата индустрия, които се нуждаят от стабилни цени, за да растат и инвестират - нещо, което не е необходимо в страни производителки като Саудитска Арабия, чиито планове са по-дългосрочни, независимо от цената на петрола.

"Шистовият петрол се превърна в "лесно достъпен резервен капацитет, който можеше да се конкурира с ОПЕК, създавайки това, което тогава нарекохме "нов петролен ред". Днес тази гъвкавост я няма, което ни тласка обратно към "стария петролен ред" на господството на ОПЕК", казва за Financial Times Джеф Къри, глобален ръководител на изследванията на суровините в Goldman Sachs. 

Превод и редакция: Нели Тодорова