Икономическото разминаване между Германия и Испания представлява проблем за ЕЦБ

Какво трябва да се направи с неспособността на Германия да се измъкне от икономическата дупка, в която е попаднала? Най-голямата икономика в Европа в най-добрия случай беше в застой през по-голямата част от последните две години и тъй като промишлените поръчки все още намаляват, няма много доказателства за възстановяване. Особено обезсърчително е, че доверието в германския бизнес се влошава, като барометърът на института IFO през юли пада по-близо до ниските нива, наблюдавани по време на локдауна около пандемията. Германската слабост представлява истинска дилема за Европейската централна банка, пише Маркъс Ашуърт за Блумбърг.

Икономиката на Франция също изпитва затруднения, като проучванията за производствената активност показват свиване през месец юли. Междувременно южните икономики в региона, включително Испания, Португалия и Гърция показват обещаващи признаци на растеж.

Всичко това представлява главоблъсканица за централните банкери. Управителният съвет на ЕЦБ старателно обясни, далеч не е сигурно, че намалението на лихвените проценти с 25 базисни през юни че ще бъде последвано от второ такова на следващото заседание на централната банка на 12 септември. Прекалено агресивното разхлабване на паричната политика рискува да възобнови инфлацията, която остава упорито високи в сектора на услугите. Определянето на парична политика за 20 отделни нации е достатъчно трудно в най-добрите времена, но когато икономически различия са толкова, това е рецепта за разединение.

Германският икономически модел беше ударен и от две посоки, като доставките му на евтина руска енергия бяха прекъснати точно когато основният му експортен пазар в Китай е в период на спад. Германия вече беше изпаднала в рецесия, когато пандемията се появи, но нейните енергоемки индустрии, като фармацевтичната и автомобилната, попаднаха в продължителен период на затруднения. Индустриалното производство се забави до четиригодишно дъно през май. Анализ на Bloomberg Economics изчислява, че половината от близо 7% спад в тенденциите за растеж от 2019 г. насам е бил цикличен и може да се възстанови с течение на времето. За съжаление поне половината от спада е структурен и може никога да не бъде компенсиран.

Германската автомобилна индустрия има допълнителен проблем – трансформацията от двигатели с вътрешно горене към производството на електрически превозни средства, точно както Китай е напът да наводни световния пазар. Индустриални мощни компании като BASF SE, Mercedes-Benz Group AG и Volkswagen AG излязоха с по-слаби прогнози през последното тримесечие. По-хлабавата парична политика не може да разреши стратегическата безизходица от преминаването към нетни нулеви въглеродни емисии. Възобновяването на инфлацията може да влоши много нещата.

Германия има едно предимство, което липсва на нейната съседка Франция – силна фискална основа, със съотношението дълг към брутен вътрешен продукт от 64%, което е значително по-ниско от  нивото от 112%, с което Париж си има работа. Така че може би увеличените вътрешни инвестиции могат да дойдат на помощ? Германското правителство съзнателно записа в закон правилото Schwarze Null (черна нула) - дългова спирачка, специално предназначена да поддържа разходите в съответствие със заемите. Освен това нейните представители в ЕЦБ обикновено са сред най-активните, когато става въпрос за определяне на политиката. Могат ли германските служители да коригират начина си на мислене, за да вземат предвид затруднените обстоятелства, или първо нещо трябва да се счупи в икономиката?

Другата страна на евромонетата е впечатляващото следпандемично възстановяване на южноевропейските нации, водено първоначално от туризма, но сега разпространяващо се по-широко в икономиката. Най-открояваща се в случая е Испания - четвъртата по големина икономика в еврозоната, която отбеляза ръст от 2,5% миналата година и 0,8% през първото тримесечие (най-силното тримесечно представяне от две години насам). Тъй като повишението на потребителските цени отново е горещо при ниво от 3,6%, това е потенциално заплашена от възобновяване на инфлация зона за еврозоната.

ЕЦБ отдавна е обвинявана, че претегля решенията си за паричната си политика в полза на Германия, като от време на време приема бързи спешни мерки за спасяване на по-разточителните периферни нации. Този път ботушът е на другия крак, но едва ли ще има твърде много отпор от страна на средиземноморските нации срещу премахването на средата с наказателни лихвени проценти през последните две години.

Тъй като потребителските цени в еврозоната се оказаха донякъде упорити при ниво от 2,5% през юни, ЕЦБ трябва да следи твърдо единствения си мандат - да намали инфлацията до нейната цел от 2% в средносрочен план. Централната банка обаче не може да пренебрегне икономическата касапница, сполетяла бившия индустриален център на блока. Докато пристигне следващото им решение през септември, политиците може да решат, че необходимостта от опит за спасяване на германския растеж надвишава опасността от повишаване на цените.