От коя криза иска да ни спасява правителството?

От коя криза иска да ни спасява правителството?

Почти ежедневно – по разни поводи или в институционализирани послания като отчета на служебното правителство – управляващите се вживяват в ролята на спасители от предполагаеми (не една дори, а много) икономически и свързани с икономиката кризи.

Дали това е дълбока стратегия за насочване на обществените нагласи, липса на способност да се наблюдават и интерпретират данни или обикновен мързел – не знаем, но подобни твърдения, които за съжаление постепенно стават основание за политическо действие, все по-силно се отдалечават от действителността.

Поредна „порция“ статистически данни за икономиката на България през 2022 г. дават една съвсем различна картина. Да започнем оттам, че индексът на производството в преработващата промишленост е с най-висока стойност откакто НСИ следи този показател. Казано иначе, през декември 2022 г. българските индустриални предприятия са произвели най-много продукция от всеки друг месец за последните 23 години. Какво още е важно:

  • За цялата 2022 година износът на стоки достига 94,4 млрд. лева или ръст от 37,9% спрямо 2021 г. Това е чувствително по-висок темп от нарастването на цените за периода. Само за декември, въпреки сериозния спад в цените на горива, електроенергия и доста други суровини, е отчетен ръст на износа спрямо същия месец на 2021 г. с 14,5%.
  • В основата на този растеж е динамиката на индустриалното производство. Нека за момент погледнем отвъд производството и износа на електроенергия и оръжия – техният принос е осезаем, но далече не основен. По предварителни данни за цялата 2022 г. преработващата промишленост реализира увеличение на производството в реално изражение с 13,7%. Само за декември ръстът е с 10,8% спрямо декември 2021 г. и с 2,6% спрямо ноември 2022 г. – при все, че в Германия, която е основен търговски партньор, през последния месец на годината вече има спад в индустриалното производство.
  • Кои са „шампионите“ на растежа през 2022 г.? Без да обръщаме внимание на производителите на горива, боеприпаси и електроенергия, предварителните данни поставят начело производството на напитки – ръст в реално изражение (след изчистване на ефекта от инфлацията) от около 40% спрямо 2021 г., производството на велосипеди – ръст от 28%, производството на електроника и оптика – 26%, производството на автомобилни части – 15%. Други големи подотрасли – машиностроенето и производството на електрически съоръжения – отчитат ръст от над 10%.

Двигателите на индустрията след пандемията в голяма степен са производствата, които бяха успешни в последните 5-7 години. Ако сравним индекса на физическия обем при база 2015 година, виждаме нарастване в производството на велосипедите, както и на електронни и оптични продукти със 180%, на електрически съоръжения с над 60%, на автомобилни компоненти с над 50%.

Както ясно се вижда, за пореден и пореден път, частният сектор, който работи на отворени и конкурентни пазари, се адаптира изключително успешно след пандемия, война и енергиен шок. Ако има криза – търсете я другаде.

Автор: Лъчезар Богданов. Текстът е публикуван в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика
 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

На днешната дата, 15 юли. Имен ден празнуват Владимир, Владимира, Влади, Владо
Седмичен хороскоп: Звездите за бизнеса от 14 до 20 юли
Тръмп обяви оръжие за Украйна за милиарди и заплаши Русия с мита от около 100%, ако до 50 дни няма споразумение
България е сред най-засегнатите от климатичните промени държави в Европа
Преходът към еврото вече започна: Левовите банкноти в обращение намаляват с 6% от началото на 2025 година
Върховният съд на САЩ даде зелена светлина за закриване на министерството на образованието
Великите слушатели използват три думи, за да пробият защитната черупка на събеседниците си
Годишната инфлация в България се ускори до 4.4%