Да кажем "НЕ!" на системата!

Преди години, когато сте били на около 4 годинки, системата си е поставила за цел да ви убеди в нещо, което не е вярно. Не само да ви убеди, но да ви тренира да практикувате, и, да, да промие мозъка ви.

Мисията: да ви научи, че сте обикновен човек. Тази услужлива работа е най-добрият начин за устойчиво съществуване. Това създаване на обикновени неща за обикновени хора, отново и отново, е безопасен и лесен начин да получите каквото искате. Излезте извън общоприетите норми и системата ще ви "сръга" с лакът или ще ви избута обратно в центъра. Покажете знаци на истинска креативност, оригиналност и дори гений, и доброжелателните родители, учители и фигури на властта нетърпеливо ще се наредят, за да ви върнат обратно в редичката.

Нашата култура имаше нужда от отстъпчиви/сервилни работници, хора, които ще съдействат без да се оплакват. Така поколения от студенти се превърнаха в поколения от незначителни брънки в общата верига – фабрични работници. Умовете ни бяха промити в това да се впишем и след това открихме, че вместо това икономиката иска хора, които изпъкват.

Кога точно бяха промити мозъците ни така, че да вярваме, че най-добрият начин да заслужим живота си, е като имаме работа? Мисля, че всеки от нас трябва да започне с това.

С времето ползата от работата за човека и следването на график в ролята на незначителна брънка във веригата ще нарастват, докато, парадоксално, сложността на това да си намериш достойна работа ще намалява.

Тъкмо преживяхме няколко поколения от големи компании, които стават още по-големи, гигантски бюрокрации, които се разрастват и работни места на белите якички, които отиват все по-далеч и по-далеч от същинското правене на нещо, което потребителите искат да купят. И изведнъж, доста внезапно, всичко това избледня. Безработицата се качи, свиването на хоризонтите и жизнения стандарта се случи, слоевете за резервно захранване на организма изчезнаха и идеята, че можеш да си намериш добра работа, платена прилично, без да правиш кой знае колко повече от това да наблюдаваш кучето, което хапе пилота, ако той обърка нещо с автопилота... ами, всички тези работни позиции изчезнаха.

Това ли беше? Това ли е краят на пътя, най-доброто, което може да се получи? Началото на края? Същото работно място, но повече работа и по-малко заплащане. Същият път, по-малко опции.

Напълно е възможно да сте стигнали докъдето е възможно по този път и че тежкият труд ще бъде повече и повече, един и същ. Възможно е.

Но аз не го вярвам. Защото има повече лостове, повече степени на свобода и повече възможности днес от когато и да е преди – ако сте навити за избора.

Новата индустриална революция (тази, която преживяваме, която променя всичко) отвори вратите си за всеки (или със сигурност за всеки с достатъчно ресурси и образование, за да чете този документ).

Ако имате времето, интелекта и достъпа до това да впрегнете ръцете и ума си в действие върху една идея, която се разпространява, тогава можете да създадете себе си отново. Независимо от това с какво се занимавате, с кого го правите и от това какво хората около вас очакват.

Сет Годин, автор на един от най-известните и посещавани блогове в света, в специален материал, разпространен от сайта му безплатно в интернет. Текстът можете да прочетете до края му на английски език, като кликнете тук.