„Брекзит”: По-малко зло или по-голямо неудобство?

„Брекзит”: По-малко зло или по-голямо неудобство?

„Плащаме, но нямаме право на глас – това е реалността на връзката на Норвегия с Европейския съюз”, казва Еспен Барт Ейде, бивш външен министър на скандинавската страна, в своя статия за британския вестник Guardian.  

Как Норвегия стигна дотук и струва ли си Великобритания да последва нейния пример? Вижте в следващите редове:

Като бивш външен министър на Норвегия, следя с голям интерес и отблизо дебата за бъдещето на Великобритания в Европейския съюз. Поразен съм как група политици изтъкват моята страна, Норвегия, като пример за подражание. Но начинът, по който бива представяна връзката на Норвегия с ЕС, не отразява реалността такава, каквато аз съм я изпитал.

Настоящият статут на Норвегия е резултат от два популярни референдума, проведени съответно през 1972 и 1994 година, които завършиха в полза на страната „не”.

Той се корени и в процеса, който започна в края на Студената война и завърши в края на 80-те години, когато членовете на Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA) – Финландия, Швеция, Австрия, Швейцария, Исландия и Норвегия – стартираха преговори с тогавашната Европейска общност за сформирането на Европейската икономическа общност (EEA), разширяващата единния пазар до EFTA.

Процесът приключи благополучно и през 1992 година бе обявено създаването на EEA. Още по време на преговорите обаче, няколко държави от EFTA избраха да преследват пълноправно членство в Европейския съюз. Австрия, Финландия и Швеция се присъединиха към блока през 1995 година, докато Норвегия гласува да остане извън него. Швейцария избра да не става част от ЕС, а Лихтенщай се включи няколко години по-късно.

Оттогава EEA се е превърнала в националния компромис на Норвегия относно Европа.

Като член на EEA, ние не участваме в процеса по вземане на решения в Брюксел, но лоялно се съобразяваме с тези решения. Приели сме около ¾ от всички европейски законодателни актове, като броят им се увеличава. Осигурили сме си легален достъп до единния пазар и спазваме свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Норвегия е по-добре интегрирана в много аспекти от ЕС, отколкото дори някои от неговите членки. Абонаментът ни за свободното движение и членството ни в Шенген означават, че имигацията на глава от населението в Норвегия е дори по-висока, отколкото във Великобритания.

Следователно онези, които подкрепят излизането на Великобритания от ЕС и са избрали норвежкия начин, правилно твърдят, че една държава може да запази достъпа си до единния пазар и без да е членка на блока. Но това, което обикновено се премълчава, е, че такава държава запазва всички европейски продуктови стандарти, финансови регулации и разпоредби в областта на заетостта и продължава да внася значителни суми в бюджета на ЕС. Ако Великобритания избере този път – казано иначе, продължи да плаща, - тя ще бъде управлявана от Брюксел и ще остане обвързана 4-те свободи, включително тази на движение.

Без пълноправно членство в Съюза обаче, тя ще се е отказала от правото си на глас по европейските политики: като Норвегия, няма да има дума и присъствие при вземането на важни за живота на нейните граждани решения.

Британските гласоподаватели може би са чували и за предимствата на „швейцарския модел”. Случайно в момента живея в Швейцария. Моята нова алпийска родина е в по-голямата си степен в положението на Норвегия, но вместо ЕЕА е избрала поредица от двустранни споразумения с ЕС за повечето аспекти на интеграцията.

Тези начин за интеграция в европейския пазар е дори по-неудобен от ЕЕА. Докато ЕЕА е динамична – което означава, че следва развитията на европейската политика във всички важни области – швейцарските споразумения са статични. И най-важното – не покриват услугите, които са от първостепенно значение за британската икономика.

Реалността е, че всяка една западноевропейска държава под някаква форма е избрала да участва в процеса на интеграция. Нито една не се е почувствала удобно само с класическото споразумение за свободна търговия. Модерните икономики са много повече от търговията на стоки. Вместо затворен въпрос – „да” или „не” на Европа – това е въпрос на степен. Норвегия и Швейцария – колкото и добре интегрирани да са в ЕС – просто са избрали между двете понастоящем съществуващи опции за оставане във външния кръг.

Изборът между оставане в, или напускане на, Европейския съюз, разбира се, е на британския народ. Но толкова важен дебат трябва да бъде базиран на действителността. И в европейската политика – както и в британската– все още е вярно, че не може и вълкът да е сит, и агнето – цяло.

За нас – малка, богата държава в периферията на Европа – да изберем решението „ЕЕА” е действащ национален компромис, след като два пъти не успяхме да си осигурим подкрепа за пълноправно членство. За Великобритания – голяма държава с дългогодишно влиятелно членство в ЕС – да напусне доброволно ядрото и да се придвижи към външния кръг, за да се присъедини към държавите, които се влияят от, но не могат да влияят на, Брюксел, според мен би било съвсем отделна тема.

*Заглавието е на "Мениджър Нюз"

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Тръмп заплашва с допълнителни 10% мита страните, които се присъединяват към „антиамериканската“ политика на БРИКС
Бизнесът на Шуменското плато иска компенсации заради издирването на черния леопард
Германският президент обеща подкрепа за запазване на свободата на Литва
Врeмето: Горещините продължават
На днешната дата 7 юли. Европейски ден на шоколада
Революцията в управлението: Защо добрите мениджъри нарушават всяко правило?
Броят на нелегалните мигранти, които пристигат на Крит от Либия, се увеличава
Петролът поевтиня, след като ОПЕК+ обяви по-голямо от очакваното увеличение на производството през август