Станислава Симидчийска: Брандовете, които не търсят автентичност, ще се изгубят в дигиталния шум

Станислава Симидчийска полага основите на своята дигитална агенция CopyVibes през 2018 г., като още от първия ден работи рамо до рамо със своя съпруг Константин Симидчийски. Стартът на бизнеса съвпада с един от най-динамичните периоди в личния им живот - по това време дъщеря им още не е навършила две години и до днес агенцията расте заедно с нея. Двамата обединяват филологическото образование на Станислава и общото им образование по журналистика с опита си в медиите, за да създават съдържание, което се отличава със смисъл и структура.

Днес основният фокус на работата им е видео маркетинг. При над 4.5 милиона активни потребители в социалните платформи у нас, присъствието на бизнеса в дигиталното пространство вече не е въпрос на избор, а на стратегическо оцеляване. 

В свят, пренаситен от дигитален шум, ключът към устойчивия бранд е в баланса. Именно това провокира Станислава да надгради дългогодишния си професионален път, връщайки се отново в университета, за да учи Психология и Арттерапия. За нея това не са просто нови специалности, а начин да изведе диалога между бранд и потребител на по-дълбоко ниво, в което емпатията и психологическата зрялост стоят над стандартните рекламни послания.
Разговаряме за видеото като инструмент за доверие, за психологията в дигиталната ера и за смелостта да избереш тишината пред поредния актуален тренд.

CopyVibes започна като бутикова агенция за копирайтинг, но с времето предлаганите услуги се увеличават. Как се промени пазарът, за да наложи тази еволюция при вас?

Винаги започвам с това, че писането е нашата голяма любов. За нас не само “в началото бе словото”, а и след това, защото всичко хубаво, което виждаме в дигиталното пространство (и не само), започва от една идея.

А идеите раждат развитие. Затова и нямаше как твърде дълго време да се придържаме само към една услуга, особено когато в дигиталната сфера се случват толкова много промени. 

Преминахме към повече услуги, защото клиентите ги поискаха, но най-вече защото бяхме готови. До ден-днешен обаче не искаме да бъдем стандартна дигитална агенция, която прави всичко, а партньор, който работи със стратегия и мисъл. 

Вече не говорим само за “думи”, а за видео, стратегия и социални мрежи. Кой е най-трудният елемент от изграждането на цялостно дигитално присъствие в момента?

Визуалното съдържание днес е валутата на вниманието, а кратките формати са нейният най-висок номинал. Голямото предизвикателство обаче е в умението да не следваме трендовете сляпо. Ако даден подход работи отлично за лайфстайл бранд, той може да бъде напълно несъвместим с етиката и имиджа на една клиника например.

Златната среда се намира там, където автентичността на бранда среща реалните нужди на неговата аудитория. Затова най-трудният елемент е именно балансът между изграждането на тази индивидуална концепция и дисциплината тя да бъде следвана дългосрочно. 

В социалните мрежи качеството е задължително, но то носи резултати само когато е подкрепено от постоянство. Успехът обаче не идва с обемите на всяка цена, а с умението да се намери ритъмът, в който присъствието остава истински релевантно.

Има ли риск за брандовете, които продължават да работят “на парче” с различни изпълнители, вместо да се доверят на интегрирана стратегия?

Както в живота, така и в маркетинга, когато се действа без план и посока, резултатите обикновено биват едни и същи - незадоволителни. Може да имате чудесни идеи и да създавате забележителни видеа, но когато не публикувате редовно, те ще се изгубят в пространството. 

Вече споменах, че социалните мрежи имат нужда от стратегия и постоянство. И ние като брандове трябва да бъдем там, пред очите на потенциалните ни клиенти. Ако спираме и тръгваме, ако често променяме концепцията си, няма да постигнем устойчивост, но в същото време ще сме изхабили време, нерви и пари. 

Затова моят съвет е винаги да се подхожда стратегически, а не просто да пробваме и да видим какво ще стане. Единичните проби в социалните мрежи не дават данни, на базата на които да се вземат управленски решения. Те само хабят ресурс. 

Устойчивостта изисква постоянство и ясна концептуална рамка, която да държи бранда пред очите на потребителите дори когато шумът наоколо е твърде голям.

Изкуственият интелект е “слонът в стаята” за всяка агенция. Как AI промени работата ви и къде остава незаменимата човешка роля?

Изкуственият интелект е тук, за да остане, и адаптацията към него е задължителна.

Работата ни се промени от гледна точка на това, че изведнъж някой друг, който не е филолог, журналист или като цяло пишещ човек (не е дори човек), се оказа, че също пише. Да, не влага същото старание, но е невероятно бърз, не се сърди и винаги е готов да ти помогне - знаете как след всеки отговор изкуственият интелект предлага още варианти от типа “а искаш ли да направя още еди-си-какво за теб”. 

AI обаче има ключова роля не само в дигиталния маркетинг - мнозина го използват като диетолог, треньор, психолог, лекар, адвокат и какво ли още не. Какво е важното в случая? Да не приемаме всичко, което ни казва, за чиста монета. Да вземем предвид насоките му, но да си правим и собствено проучване. Да се вслушваме, но не сляпо. 

Дали ще става по-умен? Вероятно да. Дали ще замени човека? Никой не може да каже, но на този етап по-скоро му помага да върши по-бързо рутинните си задачи. В дигиталния маркетинг AI може да подреди думите, но само човекът може да гарантира тяхната истинност и емоционален заряд.

В този ред на мисли, именно липсата на емпатия в технологиите ли Ви провокира да заложите на психологията като следваща стъпка?

Липсата на емпатия не е патент само на технологиите, но с все по-масовото им навлизане в ежедневието ни, тя ще става все по-видима. Светът не е черно-бял, той е изграден от нюанси, които машината пропуска. И тук се появява големият парадокс: днес всеки има инструментите да каже всичко и сякаш всеки изведнъж стана експерт. Всички говорят, но никой не слуша. Потъваме в думи, но рядко вникваме в същината им.

В свят, в който хората масово се самодиагностицират и предпочитат да разговарят с алгоритъм, самотата ще става все по-осезаема. Именно тук идва ролята на психологията. За себе си не я разглеждам просто като поредната добавена стойност към бизнеса, а като начин да съхраним вътрешния си свят, за да оцелеем във външния. 

Краткоформатното видеото (short-form) е новият цар на вниманието. Как бизнесът може да бъде едновременно “професионален” и “автентичен” в платформи като TikTok и Reels?

Така е, краткото видео е гледаното видео. А бизнесът е изправен пред нелеката задача да демонстрира експертиза, да задържа вниманието, по възможност да забавлява и всичко това в рамките на под минута. 

За мен отговорът е в това брандовете да не правят нещо, само защото е тренд, а да търсят своя собствен глас. Аудитория се печели с автентичност, не с опити да бъдеш някой друг. Когато сме честни с хората, на които искаме да продаваме, те го виждат и оценяват. А когато един бранд се опитва да бъде нещо, което не е, това личи и отблъсква. Истинската продажба се случва през доверието, а то се гради само с искреност.

Как се промени търпението на съвременния потребител и как това диктува начина, по който бизнесът трябва да структурира своите послания днес?

Съвременният потребител няма особено търпение. Както никой не харесва бавни сайтове например, така никой не харесва и бавни видеа. Затова е важно информацията да се поднася стегнато, бързо и с грабващо начало, което да “хване” вниманието, т.нар. кукичка. 

Търси се динамика - и в думите, и визуална. Нашата роля тук е в кратките, но информативни сценарии, които пишем за клиентите ни, в разнообразното заснемане и в интерактивните монтажи. 

Вече никой няма време да чака - всичко трябва да се случва по най-бързия начин.

Има ли конфликт между нуждата от бързи резултати (продажби тук и сега) и дългосрочното изграждане на бранд идентичност?

Донякъде. Крайната цел на всеки бизнес е продажби, но пътят до тях е различен. 

Има т.нар. PPC реклами, които водят до бързи продажби. Има органична стратегия за съдържание, която води до изграждане на бранд идентичност, awareness (или казано с други думи: разпознаваемост на бранда) и доверие. 

Важно е да се изясни, че едното не изключва другото, дори напротив: те се допълват, защото рекламите могат да бъдат по-ефективни с правилния криейтив, т.е. с добри видеа, а добрите видеа могат да стигнат до целевата аудитория с добре насочена реклама.

Изграждането на идентичност обаче отнема време. Когато един бранд иска да се позиционира като надежден, той трябва да бъде наясно, че това не се случва веднага. Доверието не се печели за ден, но когато бъде извоювано, клиентите вече идват сами.

Кои са трите умения, които всеки мениджър по маркетинг и комуникации трябва да развие през 2026 г., за да остане адекватен на пазара?

Спокойствие, адаптивност и критично мислене. 

Първото ни предпазва от бърнаут в изтощителната динамика на съвременния пазар.

Второто ни позволява да останем “над водата”, когато процесите се променят.

А третото, защото във времето на AI информацията е много и навсякъде, но не всеки си прави труда да я филтрира. За съжаление, за много хора AI генерираното съдържание са новите фалшиви новини, но просто вече са по-трудни за разпознаване, защото звучат убедително и не започват с “Шок” и т.н.

Споменавате спокойствието като щит срещу бърнаута. В този контекст, как успявате да съхраните това спокойствие и вкъщи, предвид че със съпруга Ви работите рамо до рамо от самото начало на CopyVibes, а дъщеря ви расте паралелно с бизнеса?

Трудно. Това е и една от причините да уча психология сега, на 36 години. В гимназията имах преподавател по изобразително изкуство, който казваше: “Гледате, но не виждате”. В живота често се случва същото - слушаме, но не чуваме. Аз се опитвам да чувам не само думите, но и тишината, защото тя понякога е по-оглушителна.

Със съпруга ми Константин се запознахме на работа, когато бяхме част от една медийна група, и след това заедно изградихме бизнеса ни - ние не познаваме друг формат на общуване. Дъщеря ни се роди в тази среда и расте с пулса на агенцията, но това не прави нещата по-лесни. Напротив, поставя една по-особена отговорност: да я научим, че бизнесът е част от живота ни, но не е целият ни живот. 

На раменете ни тежи отговорността не само за нашето семейство, но и за още няколко - тези на екипа ни. Затова е критично важно да се чуваме. Защото, ако единият говори на корейски, другият на исландски, а двамата знаем основно български и английски, диалог няма да има. А там, където няма разбиране, спокойствието се разпада.

Щом в личния живот е важно да се чува тишината, има ли тя място и в маркетинга? Кога за един бранд е по-печелившо да замълчи, вместо да се опитва да бъде част от всеки актуален тренд?

Категорично има място за тишина. И има кой да я чуе. И в маркетинга, и в живота нищо не бива да бъде на всяка цена. Когато тя е прекалено висока, а тук не говоря за пари, по-добре да отстъпим встрани, да си поемем въздух и да си припомним, че неслучайно съществуват изрази като “тих лукс”, “сдържана елегантност” и подобни - те не са просто естетика, а философия на мярката. Понякога най-силно присъстваш тогава, когато избереш да не се включиш в общия шум.