Срещата в Самарканд на Шанхайската организация за сътрудничество показа сериозни пукнатини между Русия и двата й ключови съюзника в сегашната криза: Китай и Индия. И докато индийският премиер Нарендра Моди беше директен с предупреждение, че проблемите в днешно време не се решават с война, а с дипломация и диалог, то Си Дзинпин запази многозначително мълчание.

Как да го тълкуваме?

Малко история.

Китай през вековете винаги е водил международна политика на изключителност. Китайският император се е смятал за връзка на човешкия род с божествата, оттам той е бил лицето на “поднебесната империя”.

Всички други народи са смятани под китайския, а техните владетели са били по-добре или по-зле третирани от императора според засвидетелстваното преклонение пред него.

Китай в общия случай не е водил войни за експанзия като европейците и русите. Предпочитали са да постигат подчинение чрез дипломация, която днес наричаме “корупция”. Известна е тяхната стратегия на “петте капана”. Според нея на чуждите владетели се предлагали дарове да заслепят очите, храна да усетят вкуса, забавления да заглушат ушите, удоволствия с плът да задоволят сетивата и накрая да получат лично признание за величие от поднебесния император - за да пленят ума. Така китайците придобивали влияние над чуждите владетели. А единствените, които са побеждавали с оръжие Китай - монголите и манчусите, всъщност са били културно претопявани от тях.

Британците също правят много опити да приобщят Китай като икономическа колония - няколко пъти техните дипломати са били прогонвани като пратеници на крал, който не може да е на нивото на китайския император, но в крайна сметка успяват да разклатят империята, която загива през 1911 г. Оттогава започват революциите в Китай, завършили с основаването на КНР през 1949 г. Но след това следва една по-съществена революция - Културната на Мао, която е трябвало да изкорени древната китайска култура на пасивност и навици, заради които според Мао Китай изостанал от великите сили. Но е трябвало това наваксване да се случи отвътре, със собствени сили. Забележително е, че дори чак до 20 век Китай е поддържал дипломатически отношения едва с няколко страни - другите просто не са били достойни.

След катастрофата, Дън Сяо Пин прозира пръв, че Китай може да си върне величието само като приеме международния ред и се вгради в международните институции. В рамките на 20 години това е факт с венец - приемането в Световната търговска организация, което позволява на Китай да залее света със своите стоки. И така тихо, спокойно, без шум и тупане в гърдите, а напротив - с прокламирано желание за сътрудничество и дори величаене на либералния световен ред и свободната търговия Китай става световна сила. 

Една от най-известните вътрешни критики към новия лидер Си е, че е заявил публично плановете на ККП Китай да стане номер 1 сила в света, с което е предизвикал САЩ. Дали заради това или повече заради шума около преврата в Хонконг и другите агресивни намерения Китай се сдоби с доста съпротива по света, която явно не работи в негова полза.

И сега - и проблемът с Украйна и техния съюзник Русия. Трудно положение, защото, както стана ясно от традициите, Китай никога не се конфронтира шумно, още по-малко на толкова много фронтове.

Затова Путин е сериозен проблем пред тяхната тиха експанзия. Конфронтация със Запада, оборотът който е десетки по-голям от този със съюзниците може само да навреди на плановете на Си да остане запомнен като велик лидер.

Защото конфликтът с Украйна от една страна пречи много на стратегията на Си за сближаване с Европа за сметка на САЩ - когато е ясно, че Европа ще реши геополитическата битка между двете свръхсили. А Путин тласна Европа много близо до САЩ.

От друга страна, ако Русия загуби войната, то следващото руско управление най-вероятно ще иска да възстанови връзките с Европа - пак за сметка на Китай.

Затова Китай бърза сега без шум да заеме максимално дълги позиции в руската икономика и да замести Запада колкото е възможно. За Китай е важно войната да спре и Путин да остане на власт. Загуба на Путин сериозно ще попречи и на плановете на Китай за Тайван.

Но загубите на Русия в Украйна серизно напрягат Си. Затова тайно натиска и ще работи за замразяване на конфликта, така че да няма явен победител. Затова и в ООН Китай гласува “въздържал се” при всички гласувания срещу Русия. А Украйна е табу за публични изяви.