Културни кодове: Защо дори и рационалните умове капитулират пред суеверия

Футболистът Патрик Махоумс носи един и същ чифт червени шорти на всеки мач от Националната футболна лига от 2017 г. насам, донесли му успех през първия му сезон. "Ако сме в серия от победи, дори не ги пера", признава той в интервю за спортния канал ESPN.

Шортите на Махоумс са класически пример за суеверие - ритуал, който свързва определени действия или предмети с резултати, без да има основание или доказателства. Суеверията често се основават на убеждението, че даден предмет, човек или ситуация са надарени с магически сили, които предизвикват добри или лоши събития.

По ирония на съдбата суеверието е разпространено дори сред най-рационалните хора. "Ще бъда доста радикален: смятам, че всички сме суеверни, и то през цялото време", твърди Ерол Акчай, теоретичен биолог от Университета на Пенсилвания, който е изследвал как се разпространяват предразсъдъците.

Психологическо изследване, публикувано през 2024 г., показва, че много малко хора са напълно лишени от суеверни вярвания или практики. Защо сме суеверни, въпреки че това е очевидно ирационално и може да бъде подвеждащо? Оказва се, че суеверието има някои психологически ползи.

Една от причините вероятно е, че предразсъдъците намаляват стреса. В проучване от 2018 г., проведено от изследователи от Сингапурския университет, част от 114 доброволци са били разпределени на случаен принцип да изпълнят стресираща задача  пред двама съдии, докато други са изпълнили контролна задача без стрес. На някои участници била дадена химикалка и им било казано, че тя носи късмет, докато други получили химикалка без никакъв коментар. Тези, които получили "късметлийската" химикалка, изпитвали по-малко притеснение и оценявали преживяването си по-положително.

Ползите от суеверията могат да надхвърлят обикновения емоционален комфорт. През 2010 г. психолози от Университета в Кьолн установяват, че позоваването на суеверия, свързани с късмета, като например "стискане на палци" или получаване на "талисман за успех" като подарък, значително повишава резултатите в дейности като голф, състезания по ловкост или решаване на пъзели.

Изследователите предполагат, че участниците постигат по-добри резултати, когато прибягват до суеверия, тъй като имат повишена самоефикасност - убедеността, че могат да успеят. Участниците, на които са били дадени такива напътствия, съобщават за по-голямо чувство за самоефективност в сравнение с контролната група.

Суеверните вярвания също могат да засилят плацебо ефекта. В проучване от 2021 г., публикувано в списание Cognitive Processing, се изказва хипотезата, че по-суеверните хора ще получат по-голям ефект от приемането на плацебо по време на задача за запаметяване. Авторите разделят 104 участници на две групи. След като оценили склонността на всеки от тях към суеверие, те дали на участниците от плацебо групата оцветена вода и им казали, че тя подобрява паметта. Хората, които вярвали повече в суеверията, се справили по-добре със задачата, изпивайки водата, отколкото техните рационални спътници. В контролната група, в която на участниците била дадена обикновена чаша вода, се получило точно обратното. Дори суеверията да нямат магическа сила, психологическото въздействие на вярата може да има осезаем ефект върху резултатите.

Ирационалните убеждения обаче имат цена. Независимо дали избягвате пукнатините в настилката, чукате на дърво или носите монета под петата си, всички тези действия изискват време, мисъл и усилия. И тези усилия могат да отидат напразно: пукнатините, например, обикновено не представляват заплаха. Защо тогава хората изобщо правят такива неизгодни компромиси?

Проучване от 2007 г., публикувано в Human Nature, показва, че суеверията са естествен резултат от използването на адаптивна стратегия за учене. Човешкият вид се учи, като наблюдава света, идентифицира модели и адаптира вярванията си към тях. Нуждаем се обаче от правила, за да разграничим истинските модели от случайността. Тези правила трябва да отчитат както цената на погрешното убеждение, че едно нещо причинява друго (същността на суеверието), така и цената на неуспеха да се разпознае съществуваща връзка.

Макар че суеверията се свързват с погрешни тълкувания и безсмислени ритуали, неспособността да се забележи истинската причина и следствие, като например да не се разбере, че дадено растение е отровно или че даден вид облак предшества опасно време, може да бъде още по-скъпа. Претегляйки рисковете и от двата вида грешки, хората понякога несъзнателно преценяват ситуацията погрешно.

В проучване, публикувано през 2009 г. в списание Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences, се разглеждат условията, при които суеверието благоприятства оцеляването. Според изследователите може да се окаже изгодно да се греши при формирането на неправилни причинно-следствени връзки, когато се вземат решения в условията на несигурност. Това е особено вярно, когато рискът да се пропусне реална заплаха е много по-висок от риска от фалшива тревога. Дори когато е по-вероятно шумоленето на храстите да е причинено от вятъра, а не от хищник, по-добре е да се държим така, сякаш всеки тревожен звук е животозастрашаващ.

От друга страна, ако следването на суеверието е свързано с твърде големи загуби, ползите от ирационалните вярвания започват да избледняват. В съвременния живот рядко се сблъскваме със скъпоструващи ситуации на оцеляване, а науката и технологиите предлагат мощни инструменти за тълкуване на събитията. Това поставя суеверията в неизгодна позиция.

"Тези вярвания изпълняват определена функция", обяснява Борис Гершман, икономист, който е създал теория за произхода на суеверията. „В резултат на това можем да предположим, че веднага щом намерим друг начин да се справим с дадена ситуация, суеверието просто ще изчезне", допълва той.

Но суеверията няма да изчезнат, ако продължават да успокояват и облекчават стреса, дори и без очевидни ползи. "Тези вярвания могат да бъдат много устойчиви. Вие научавате нещо от родителите си, а децата ви го научават от вас. Това е нещо много издръжливо", потвърждава Гершман.

Източник: Scientific American