Културни кодове: Актьорът с "нечовешки" диапазон

Културни кодове: Актьорът с нечовешки диапазон

Доналд Съдърланд, изиграл близо 200 роли в киното и телевизията, почина в Маями на 89-годишна възраст. Сред тях поне дузина са тези, без които е невъзможно да си представим историята на световното кино.

Роден е в Канада, учи актьорско майсторство в Лондон и през 60-те години на миналия век участва предимно в телевизионни филми и сериали. Ценен е заради професионализма си, впечатляващия си външен вид и почти двуметровия си ръст. Героите му, дори когато заемат десетия ред във финалните надписи и се само в епизодите, се запомнят с нестандартност и ексцентричност. Особено му отдаваха военно-приключенските драми и филмите на ужасите. Ето имената на някои от тях, в които се е снимал в младежките си години: "Замъкът на живите мъртви", "Къщата на ужасите на доктор Терор", "Мръсната дузина".

Първият филм, в който името на Съдърланд се появява най-отгоре в списъка с актьорскиа състав, е "Военнополева болница" (1969) на Робърт Олтман. Той печели наградата на филмовия фестивал в Кан и се превръща в култов еталон за черна комедия и язвителна сатира. Актьорът, който с неподражаем хумор изиграва Фалкон Око Пиърс, хирург на фронтовата линия на Корейската война, от този момент става един от най-търсените от двете страни на океана. В същото време Съдърланд играе двойна роля - разделени аристократи близнаци в друга чудесна комедия "Започвайте революцията без мен" на Бъд Йоркин.

Появява се заедно с Клинт Истууд във филма "Героите на Кели" на Брайън Джей Хътън и като партньор на Джейн Фонда във филма "Клут" на Алън Пакула. Една от най-забележителните роли на актьора е в мистичния трилър на Никълъс Роог "Сега не гледай". Първият, но не и последният път, когато фонът за премеждията на героите му става декадентска, изпълнена с призраци Венеция. Една от най-трудните за изпълнение е откровената еротична сцена между Съдърланд и партньорката му Джули Кристи.

В бъдеще неформалната еротика с елементи на перверзия става важна част от образа на артиста.

Времето на актьорския разцвет на Съдърланд е през 70-те години на ХХ в. В тази преломна за киното епоха той демонстрира мощен "нечовешки" диапазон и играе своите главни "чудовища". Първият е счетоводителят Хоумър Симпсън във филма на Джон Шлезинджър "Денят на скакалците" по романа на Натаниъл Уест. Вътрешният му смут, сексуалната потиснатост и потенциалната склонност към насилие са визуално изразени в огромните му ръце, които не са под контрола на тялото и действат сякаш механично.

Снимка: Getty Images

Подобни пластични експерименти Съдърланд продължава, работейки с Бернардо Бертолучи по филма " 20-ти век", където играе ролята на чудовищния фашист и садиста педофил Атила. Актьорски връх Съдърланд достига във "Казанова Фелини". Образът на влюбения авантюрист, толкова често експлоатиран от комерсиалното кино, се превръща за големия италиански режисьор в отправна точка на цивилизационната драма, в която любовта и сексът се превръщат в механични играчки.

След тези роли актьорът по принцип може да лежи на лаврите си. Но за Съдърланд предстои дълът и плодотворен живот в продължение на почти половин век. През 1980 г. той блесна в наградения с "Оскар" филм на Робърт Редфорд "Обикновени хора", през 1983 г. - в "Крадци" на Луи Мал, през 1985 г. - в "Революция" на Хю Хъдсън и с това по същество артхаус фазата на творчеството на Съдърланд приключва. Времето на големите режисьори е отминало, настъпва ерата на сериалите и чистата комерсиалност. Но дори и тук актьорът с висока артистична репутация е незаменим. Кой би могъл по-добре да пресъздаде тираничния президент във франчайза "Игрите на глада"? Носител на награди "Златен глобус" и "Еми", през 2018 г. той бе удостоен с почетен "Оскар" за изключителни заслуги и принос към киното.

Снимка: Getty Images

Талантът на Съдърланд е наследен от сина му Кийфър, актьор, чиято слава съперничи на тази на баща му: "С натежало сърце ви съобщавам, че баща ми, Доналд Съдърланд, почина. Лично аз го смятам за един от най-значимите актьори в историята на киното. Той никога не се плашеше от роля - добра, лоша или грозна. Обичаше това, което правеше, и правеше това, което обичаше, а от това не можеш да искаш повече. Добре изживян живот.", написа Кийфър първата in memoriam глава от посмъртната история на един от най-великите актьори на съвременното кино.

По материали от чуждестранни издания

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ