Какво да четем?

Един от живите класици на новото време, един от най-ярките хуманитаристи и философи, Умберто Еко почина на 84-годишна възраст след боледуване от рак. В годините той бе близо до българската публика, благодарение на редица статии и есета, публикувани от сп. "Мениджър" като специално съдържание със запазени авторски права. В памет на великия писател, списание "Мениджър" споделя тук един от най-силните му  текстове, излезли на страниците на изданието.

"Западният канон" на американския критик Харолд Блум определя литературния канон като "избор на книги от образователните институции" и смята, че истинският въпрос, който този избор поставя пред нас, е: "Какво трябва да чете този, който все още има желание да чете на този късен етап от историята?". Според него в рамките на един човешки живот можем да прочетем в най-добрия случай само една малка част от огромния брой автори, които са живели и творили в Европа и в двете Америки, без изобщо да броим тези от останалата част на света.

Дори ако се придържаме само към западната литературна традиция, кои са книгите, които хората трябва да четат? Няма съмнение, че западната култура е повлияна от Шекспир, "Божествена комедия" на Данте и - ако се върнем още по-назад във времето - от Омир, Вергилий и Софокъл. Но дали са ни повлияли, защото сме ги прочели?

Това ни води до аргумента на Пиер Баяр в "Как да говорите за книги, които не сте прочели", че не е важно всъщност да прочетеш една книга от край до край, за да разбереш, че тя е наистина важна. За всички е ясно например, че Библията има огромно значение за западната християнска и еврейска култура и дори за атеистите. Но това не означава, че всички тези, които са повлияни от нея, са я прочели от начало до край. Същото може да се каже и за творбите на Шекспир и Джеймс Джойс. За да бъдеш образован човек или добър християнин, дали наистина е необходимо да си прочел Книга на царете или книгата Числа? Трябва ли да си прочел Еклесиаст и достатъчно ли е само да знаеш, че той заклеймява "суетата на суетите"?

Това значи, че въпросът за канона не се припокрива с въпроса за това какво един ученик трябва да изучава в училище, за да излезе оттам като образован човек.

Днес проблемът е по-сложен отвсякога и по време на една международна литературна конференция в Мароко наскоро имаше оживен дебат за мястото на канона в ерата на глобализацията. Ако дрехи по "европейски" дизайн се шият в Китай, а ние използваме японски коли и компютри, ако дори в Неапол ядат хамбургери вместо пица - ако, накратко казано, светът се е свил до провинциални размери, а студенти от различни държави учат в училища далече от родните си места и искат да познават своите традиции - тогава как би трябвало да изглежда новият канон?

В определени американски университети отговорът идва във формата на движение, което, вместо да е "политически коректно", всъщност е политически глупаво. Тъй като имаме много афроамерикански ученици, някои предлагат да им преподаваме повече африканска литература и по-малко Шекспир. Красив жест за сметка на всички тези деца, които са обречени да излязат от училище в един свят, в който няма да разбират препратките към монолога на Хамлет "да бъдеш или да не бъдеш" и ще останат изолирани от доминиращата култура. Съществуващият канон трябва да се допълва, а не произволно да се заменят части от него. Например в Италия наскоро имаше предложение седмичните уроци по вероучение да включат също и познания за Корана и будизма. По същия начин няма да е лошо към уроците за древногръцката цивилизация да се добавят и някои от великите произведения на арабската, индийската и японската литература.

Неотдавна участвах в международна литературна конференция в Париж заедно с интелектуалци от Европа и Китай. Беше унизително да видя как китайските ни колеги знаеха всичко за Имануел Кант и Марсел Пруст и можеха свободно да правят паралел между творбите им (не говорим за това дали е правилно или не). Докато повечето от нас, европейците, имахме само бегли познания за Конфуций.

Автор: Умберто Еко. Всички права, запазени