Половината от парите, дарени за хуманитарна помощ, се стопяват по пътя до нуждаещите се

Много често само половината от парите, предоставени от донори за хуманитарна помощ, достигат до милионите хора, поразени от войни и катастрофи. Това заяви в ООН Кристалина Георгиева, еврокомисар за бюджета и човешките ресурси, която е и съпредседател на работна група, съставена от ООН.  Комисията, състояща се от 9 души, се опитва да намери ново финансиране, с което да помогне на бързо растящия брой хора, нуждаещи се от хуманитарна помощ, предава БТА.

 В доклад, анализиращ в глобален план нуждите от хуманитарна помощ, групата призовава донорите и помощните организации да си сътрудничат по-тясно, за да намалят разходите.

"Хуманитарните средства са като злато. Целите ни обаче много често са ниско каратово злато, 9-каратово злато, защото вземаме един долар, или една лира, или йена, или рубла и до момента, когато стигне до нуждаещите се, стойността вече е намаляла наполовина", заяви още Кристалина Георгиева на брифинг за представяне на доклада на комисията.

Свиването на помощите по пътя от дарителите до тези, които ги получават, се дължи на разходи за трансакции, администрация и "защото създаваме бюрокрация", обясни тя.

Светът в момента осигурява около 25 млрд. долара в помощ на 125 милиона души. Това е над 12 пъти повече от средствата, отпуснати през 2000 година, които тогава са били в размер на 2 милиарда долара, сочи един от изводите в доклада.

Все още обаче има недостиг от 15 млрд. долара годишно, казват авторите на анализа и предупреждават: Ако сегашната тенденция продължи, разходите за хуманитарна помощ ще скочат до 50 млрд. долара към 2030 година.

Документът посочва и възможни решения за преодоляване на този дисбаланс: мобилизиране на повече средства, намаляване на нуждата от помощ чрез превенция и разрешаване на конфликти и подобряване на ефективността на помощта.

"Има много примери, при които 90 или дори 95 цента от всеки долар отиват при хората в нужда", отбеляза все пак Георгиева пред журналисти и призова тези примери да бъдат следвани като най-добри практики.

Най-впечатляващо развитие сме наблюдавали, когато на хората в нужда се дадат пари кеш вместо да им се предоставят храна, подслон или лекарства, което може да подкопае местното фермерство и да убие местната икономика, допълни тя.

Парите кеш обаче все още са много малка част от хуманитарната помощ, отбеляза Георгиева и призова към много по-масово прилагане на тази практика.

По думите й, само 0,2 процента от средствата, които биват осигурявани, отиват пряко към местните организации, въпреки че е известно, че те са на първата защитна линия, когато се случи нещо трагично.