Страните от ЕС похарчили 352 млрд. евро за научноизследователска дейност за година

Икономика

През 2022 г. страните от Европейския съюз са похарчили 352 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност. Това е с 6,34% повече в сравнение с предходната година (331 млрд. евро) и с 48,52% повече в сравнение с 2012 г. (237 млрд. евро), показват данните на Евростат, оповестени в петък.

 Ако се разгледат разходите за научноизследователска и развойна дейност като процент от БВП, данните показват лек спад от 2,27% през 2021 г. на 2,22% през 2022 г.

Сред членовете на ЕС 4 държави регистрират интензивност на научноизследователска и развойна дейност над 3% през 2022 г. Най-високият интензитет е регистриран в Белгия (3,44%), следвана от Швеция (3,40%), Австрия (3,20%) и Германия (3,13%).

За разлика от тях, 8 страни от ЕС отчитат интензивност на научноизследователската и развойната дейност под 1%. Румъния (0,46%), Малта (0,65%), Латвия (0,75%), Кипър и България (и двете по 0,77%) отбелязват най-нисък дял, следвани от Ирландия, Словакия и Люксембург с дялове близо 1%, посочват от Евростат..

Между 2012 г. и 2022 г. интензивността на научноизследователската и развойна дейност в ЕС се е увеличила с 0,14 процентни пункта. Най-голямо увеличение е регистрирано в Белгия (1,16 процентни пункта), Гърция (0,77 процентни пункта) и Хърватия (0,69 процентни пункта).

За разлика от това интензивността на научноизследователската и развойна дейност е намаляла в 8 държави. Ирландия отбеляза спад от -0,6 процентни пункта, следвана от Финландия (-0,45 процентни пункта), Естония (-0,35 процентни пункта), Словения (-0,30 процентни пункта), Люксембург (-0,23 процентни пункта), Дания (-0,22 процентни пункта), Малта (-0,15) процентни пункта) и Франция (-0,13 процентни пункта).

Секторът на бизнес предприятията продължава да представлява най-големия дял от разходите за научноизследователска и развойна дейност. През 2022 г. те представляват 66% от разходите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност, възлизащи на общо 233 милиарда евро. Следван е от сектора на висшето образование (22%; 76 милиарда евро), правителствения сектор (11%, 37 милиарда евро) и частния сектор с нестопанска цел (1%; 5 милиарда евро), показват още данните на европейската статистика. 

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Русия затваря железопътните гранични пунктове с Финландия, Естония и Латвия
Ройтерс: Марк Зукърбърг казва, че технологията за AI агенти напредва по-бавно от очакваното
Гергана Манолова е новият изп. директор на Сдружението на фамилния бизнес в България
Китайският BYD е близо до решение за втори европейски завод
Путин омаловажава недостига на горива в Русия, докато засилва атаките срещу Украйна
От 1 август се повишават минималните осигурителни прагове
Иран почита с многодневен траур бившия върховен лидер аятолах Али Хаменей
Amazon се готви да пусне интернет услугата Leo – конкурент на Starlink
Знаменит фитнес треньор разкри 3-те най-прости правила за отслабване
Русия затваря железопътните гранични пунктове с Финландия, Естония и Латвия
Златните правила на Джон Дейвисън Рокфелер
2-ри годишен Форум за транспорт, логистика и спедиция: Под натиска на регулациите
Изненадващата причина другите постоянно да ви разочароват
ABSOLUT представя уникалната си арт колекция на изложба в София
Джеф Безос влиза в съревнование с Илон Мъск на два фронта
БНБ: Депозитите на домакинствата у нас нарастват с 19% към края на май
Китайският BYD е близо до решение за втори европейски завод
Почина големият актьор и режисьор Йосиф Сърчаджиев
В дълбокия космос: Открита е огромна формация с диаметър 1,3 млрд. светлинни години
5 начина да се изправите срещу шефа, без да рискувате работата си
От 1 август се повишават минималните осигурителни прагове