ЕЦБ може да изчака до декември за последното си намаление на лихвите

Европейската централна банка може да отложи окончателното си намаление на лихвите до декември, без инвеститорите междувременно да стигнат до заключението, че разхлабването на паричната политика е приключило, показа проучване на Блумбърг сред икономисти.

Мнозинството продължава да очаква последното намаление с четвърт процентен пункт на депозитната лихва до 1,75% да дойде през септември след пауза следващата седмица. Същевременно половината от анкетираните смятат, че ЕЦБ може да остави лихвите без промяна по време на три поредни заседания.  

Липсата на намаление през този месец беше добре сигнализирана от представители на централната банка, водени от председателят Кристин Лагард, която смята, че ЕЦБ е в „добра позиция“ да се справи с всякакви предизвикателства пред икономическия растеж и инфлацията, които могат да възникнат. Какво ще се случи след края на лятото обаче е обект на по-слаб консенсус.

Макар че членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел смята летвата за ново намаление на лихвите за „много висока“, Оли Рен от Финландия и Франсоа Вилерой дьо Гало от Франция се опасяват, че инфлацията ще падне под 2%, особено ако еврото се укрепи повече спрямо долара.

Решението от юли „би трябвало да бъде сравнително ясно, като повечето членове на Управителния съвет вероятно ще подкрепят запазване на лихвите без промяна“, коментира Фабио Балбони, старши икономист за еврозоната в HSBC. „Докато някои ще видят това като пауза, други ще го сметнат за край на цикъла на намаляване на лихвите. Това може да породи дискусии относно посоката на лихвите след юли“, добави той.

Около една четвърт от участниците в проучването смятат, че ЕЦБ вече е приключила с понижаването на лихвите. Почти половината прогнозират последен ход през септември, докато 21% очакват това да се случи през декември.

Какъв път ще изберат централните банкери до голяма степен ще зависи от търговските преговори между Брюксел и Вашингтон. След като Европейският съюз сигнализира, че е близо до сделка, президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши с мита от 30%.

„Развитието на търговските преговори между ЕС и САЩ е най-важното нещо, което трябва да се наблюдава, тъй като това може да наклони текущия баланс между вътрешната сила и външното търсене“, каза Джули Йофе, макростратег за Европа в TD Securities. Тъй като споразумението е малко вероятно да бъде постигнато до заседанието на ЕЦБ следващата седмица, Управителният съвет „ще може да сигнализира дали е необходимо допълнително намаление или е достигнат крайният лихвен процент“.

През септември и декември централните банкери ще могат и да се консултират с нови икономически прогнози за 20-членната еврозона. Миналия месец ЕЦБ прогнозира, че инфлацията ще се установи на 2% през 2027 г., след като постигне средно ниво от 1,6% през следващата година.

„Рискове от спад вероятно са по-големи в краткосрочен план; рисковете от нарастване на инфлацията може да са по-големи в средносрочен план“, каза Денис Шен, икономист от Scope Ratings.

Той твърди, че евтините стоки от Китай и други държави, засегнати от американските тарифи, вероятно биха намалили ценовия натиск, ако бъдат пренасочени към Европа, като покачването на еврото също има дезинфлационен ефект.

Дори след като намали преднината си, единната валута е нараснала с почти 12% спрямо долара тази година, търгувайки се на ниво от около 1,16 долара за 1 евро. Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви пред Блумбърг този месец, че 1,20 долара – равнище, невиждано от повече от четири години, е нивото, при което икономиката може да се сблъска с проблеми.

Участниците в анкетата изглежда имат по-висок праг на толерантност. Само около една четвърт споделят мнението на Гиндос, като останалите посочват нива до 1,35 долара. Мнозина смятат, че темпът на поскъпване е също толкова, ако не и по-важен, от самия валутен курс при определяне на рисковете от спад на цените. Съществуват обаче и опасности от покачване на цените.

„Увеличените публични разходи рискуват да задържат основната инфлация над целевите нива“, каза Силвен Бройер, икономист в S&P Global Ratings. „ЕЦБ не бива да приема, че основната инфлация лесно ще се върне и ще остане на целевата си стойност през следващите години.“